Художникът е бохем човек, а не дребна душичка

- Господа, не е ли странно това приятелство между вас? Най-вече заради годините, които ви разделят?

Методи Душков: Въпреки че разликата ни е 20 г., с Георги си пасваме и за нас не е странно, че сме приятели.

- Давате ли му съвети как да работи? Критикували ли сте го като по-опитен?

М.Д.- Гледам да не го правя.

Георги Стойчев: Прави го редовно и това е част от приятелството. Съвети не дава, но задължително ми казва дали нещо му харесва както съм го подхванал, или не. А как да му се сърди човек на Методи, той не налага мнението си, само подхвърли дума и си излезе. Нормално е да се вслушвам в съветите му, да се замисля, защото стоейки пред статива, човек свиква с една работа и е много важно някой да ти даде поглед “отстрани”. Аз също го правя.

- За какво си говорите?

М. Д. - За много неща, даже и за жени. Лично аз не съм го съветвал да палува, но той е честен и почтен човек и не би изневерил на жена си. За себе си такива хубави думи не мога да кажа - вече съм на такива години, че като Дядо Йоцо - само гледам.

Георги Стойчев - Аз съм от Петрич и като дойдох в Благоевград от академията, Методи бе от хората, които ме посрещнаха. А аз дойдох в тогавашния окръжен град заради Иван Милушев и колегите ми, с които заедно учехме.

- По професия сте дизайнер, това не Ви ли отдалечава в някаква степен от чистото изкуство?

- Завърших “Промишлени форми” в Академията, макар да ми се искаше друго, но начинът на кандидатстване по времето преди 10 ноември ме ограничи. Не съжалявам за това, защото тази специалност ме обогати, аз бях първият сред колегите в региона, който работи на компютър, първият сред колегите, който преди демокрацията още бе наясно със съдържанието на термини като мениджмънт, проучване на пазара...

- Утвърдените тогава художници, един от които бе и М. Душков, не Ви ли погледнаха с лошо око заради тези знания?

- Не съм се правил на много знаещ, това беше през 1982 г. и аз отидох на точното място: имах разпределение да работя в Окръжния съвет и отговарях за всички професионални творчески институти- театър, хор, архитекти, художници... Аз съдействах в Благоевград да се направи може би единствената извън София национална приложна изложба през 1984 г. Тогава вече ме погледнаха с друго око. Отидох в “Местна промишленост”, където издействах първата извън София национална комисия за приемане на образци. Всичко, което се произвеждаше, минаваше задължително през държавна комисия за естетика и дизайн и моя бе заслугата да има такава комисия в Благоевград.

- По едно и също време от академията са се “изсипали” в Благоевград доста млади хора, как вие, утвърдените вече художници, ги посрещнахте, г-н Душков?

- Името ми неслучайно е Душков, говори за нежност и широка душа. Дядо ми някога и към животните се е обръщал с думите: “Хайде, душко”. Наистина по едно време от София дойдоха 7-8 души. Освен Георги Стойчев, който е от Петрич, дойдоха и Наско Дафинов от същия край, Иван Милушев, Манол Стоянов, Жоро Ковачев си беше тук - всички един набор.

Г.Ст.- През 2006 г. предложих на наборите ми да направим изложба 5 по 50 за общия ни юбилей. Единственият, който каза “Не!”, беше Иван Милушев, с когото между другото сме заедно още от Художествената гимназия в София.

- Защо? Да не сте се скарали ?

Г.Ст.- Питайте го. Не сме се карали. Канил съм го на всичките си изложби, включително и с покана у дома в пощенската кутия, нито веднъж не дойде.

- Г-н Душков, има конфликт в групата на художниците в Благоевград, защо се стигна дотук? Какво делите?

- Ние не сме хор, та ако някой пее фалшиво, диригентът да го изгони. Всеки от нас, като застане пред своята си палитра, прави онова, което му е дал Господ. Не мога да разбера част от колегите, които отричат работата на другия и смятат себе си за класици и корифеи. Това може да го направи само един тесногръд, комплексиран човек.

Г. Ст.- Най-страшното е да си повярваш, че си велик...

- Защо все пак се стигна до това разцепление, че част от групата регистрираха представителство на СБХ, за да се разграничат професионалистите от останалите членове на “Македония Арт”?

М.Д.- Това са глупости. Миналата година няколко човека от тях нали направиха една изложба, не бих казал, че беше кой знае какво, да не кажа дори, че беше слаба. Щом като са гениални, трябваше да видим салона препълнен и хората да ахкат, а нямаше такова нещо.

- Може би всичко изложено е било продадено - продажбите винаги са “лакмусът” за това колко си харесван от публиката...

- Не си спомням, но едва ли. Пазарът на изкуство в Благоевград е много ограничен, трябва да си много популярен, да те познават много хора, за да се издържаш само от изкуство. А това до момента е утопия. Единици са хората, които издържат къщите си само с изкуство. Завистта я има във всички сфери, не е само при нас, но дали съм малък художник, или голям художник, оценяват хората и времето.

- В тази връзка автопортретът, който показахте на последната си изложба, стана причина за доста любопитни и, признавам, жлъчни коментари, тъй като един от персонажите, нарисуван в поклон пред краката Ви, доста прилича на известен благоевградски художник. Кого сте визирали, като сте рисували?

- Автопортретът ми има история, първият, който направих за 70-годишнината си, бе лично за мен. Бях се “качил” на бяло магаре, та жена ми ме майтапеше. Но се намери един човек, който дълго време ме уговаря и накрая го купи. Направих втори, на който бях в едно файтонче, номерът му - рождената ми дата, пак с моите герои отстрани. Но дойде една жена от Варна, “подплатена” /защото това изкуство не е за бедни хора/, взе няколко мои неща и като каза, че иска и автопортрета ми, не отстъпи. Това е третият ми автопортрет и аз съм на трона. Правих го преди 7-8 месеца, а от едната страна съм цъкнал едно змийче, ако си забелязала. А героят, за когото ме питаш, не съм целял да прилича на някого, но ако трябваше да нарисувам този, на когото го оприличават, мястото му е точно там и бих го поставил в същата поза. Аз 50 г. съм вече “на пистата” и 90 % от работите ми са с шеги, така че никой не бива да се засяга.

- В Благоевград как вървят продажбите? Имате ли откупки на изложбата си през април?