Художникът Боян Кирков: Коренът държи човека стъпил на земята

Художникът Боян Кирков е кюстендилец, две поколения от неговото семейство са живели в Кюстендил. Роден е в София, но е израснал тук и е жител на града. Понастоящем живее в Белгия - в едно малко градче, недалеч от Брюксел, където твори своята живопис, излага картините си почти навсякъде в Европа и в Америка. Магистър е на хуманитарните науки в Националната академия по изящни изкуства, избран е да представи България със самостоятелна изложба пред Съвета на Европа. Постоянни негови изложби има в Монако, Франция, Белгия, САЩ. Женен е за белгийката, музикална педагожка и виртуоз на цигулката, Саския ван Кеер. Има две дъщери, които се чувстват българки в България и белгийки в Белгия.

За втора поредна година семейството на твореца е в Кюстендил, но вече като домакини на белгийско-българска група младежи, които за 10 дни ще се веселят заедно, ще опознават страната ни и ще хвърлят мост между двата народа с помощта на международната програма “Приятелство без граници”. Идеята за това изживяване в България е на Боян Кирков.

На въпроса какъв по народност е всъщност Боян Кирков непринудено отговаря: По сърце съм кюстендилец, израснал съм в този град и за мен той е едно от най-хубавите места в България, затова винаги когато мога, се връщам по местата, на които съм израснал и където съм бил като малък - така преоткривам всеки път красотата на този край, на природата, хубавите страни от историята на града от римско и прабългарско време досега. Не на последно място, обичам да вляза в старите бани и да се докосна до минералната вода, до този извор на здраве и живот. Мога да кажа, че Кюстендил е една конгломерация, идеална смес на природа, архитектура, история и култура. Живея в Белгия в едно малко градче, недалеч от Брюксел, където работя своята живопис, излагам картините си почти навсякъде в Европа и в Америка, но никога не забравям за България и Кюстендил. С всеки изминал ден от тази международна младежка среща с удоволствие установявам, че целите, които си поставихме в началото на този проект, са постигнати. Когато писахме този проект, си поставихме за задача да съберем младежи от Белгия и България. Да постигнем разбирателство между младите хора и те взаимно да опознаят културите на двете страни. С удоволствие видях, че още от първия ден младите хора започнаха заедно да музицират и танцуват. Двудневната екскурзия до Седемте рилски езера ги сближи и направи приятели. Белгийските деца с възхищение откриха природните красоти на България, а българските им домакини имаха възможност да покажат едно от най-красивите кътчета на страната си, като по този начин да разпространят в целия свят това, с което се гордеят.

Установих, че по време на първата музикална вечер на младите хора не им беше нужно даже да си говорят, те се разбираха прекрасно чрез музиката, която творят, и чрез танците - все универсални езици, на които се разбират всички хора по света. Това ми показа, че младежите и без помощ и намеса от страна на възрастните могат да установят контакти и да се чувстват заедно добре навсякъде.

Участниците в проекта вече направиха страница във Фейсбук, като най-често задаваният въпрос на нея е кога ще бъде следващата среща в Кюстендил, а на тази страница пишат не само деца и младежи от Белгия, а и от много други европейски държави.

Заради това смятам, че Европейският съюз извън задължителните икономически програми има огромна необходимост от културни мостове, които да свържат хората, и най-вече младите хора от различните страни, в едно голямо културно европейско семейство.