Художникът-асистент по изобразително изкуство в ЮЗУ Румен Дешев: Имам безпогрешно око

На тазгодишната обща изложба на благоевградските художници, експонирана в галерия “Македония арт”, младият художник Румен Дешев получи наградата на своите колеги не само за рисунките, които представи, но и за досегашното си творчество и видимо различната визия за света около него.

През 1996 година Р. Дешев завършва специалност “Изобразително изкуство” в Югозападния университет “Неофит Рилски” в Благоевград. Известно време работи като хоноруван преподавател, а през 2007 година постъпва на работа като асистент по рисуване. От няколко месеца е главен асистент по изобразително изкуство.

За себе си казва, че е най-доволен, когато успее да накара студентите си да повярват, че в изкуството няма хоризонти, които един художник трябва да следва, и затова не си струва човек да се стреми към недостижимото, а трябва да бъде винаги верен на себе си.

- Г-н Дешев, представата за изкуство е различна у хората. Каква е Вашата?

- Гледам на изкуството като на възможност да изразя моята собствена представа за различното. Не твърдя, че то е най-доброто или най-вярното - като поглед или като визия, но рисунките и картините ми са моят творчески подпис на моето вътрешно “аз”.

- Слушал съм от Ваши колеги да казват, че талантът е дар Божи. Кога открихте, че го имате?

- Моите родителите са ми казвали, че още в предучилищна възраст съм “рисувал”. В началото любимо място за това са ми били стените и стъклата на прозорците и чак като съм започнал училище, съм преминал на хартия. Ето защо, когато се опитаха да ме насочат да кандидатствам в университета нещо различно от рисуване, аз заявих, че ще уча само за художник. Може би тогава съм разбрал, че нося в себе си нещо по-различно. Откривам обаче безпогрешно талантите сред моите студенти.

- Според Вас кое може да убие таланта у човека?

- Много неща биха могли да сторят това.

- Например?

- Бездействието. Познавам колеги, които по цяла година не пипват четката или молива. Нарцисизмът също убива таланта у човека.

- Вие как се предпазвате да не се случи това и с Вас?

- Като си търся постоянно причини или поводи да рисувам.

- Имате ли любими часове за рисуване?

- Не! Рисувам винаги когато имам време.

- Как се ражда една идея за рисунка?

- Винаги различно. Случвало се е повод да бъде някаква дреболия - изгнили дървета, една продънена лодка, паднал керемиден покрив, т.е. неща, които мнозина биха подминали, но аз ги виждам по-различно.

- Според Вас творчество ли е това да вземеш една хубава снимка и да я прерисуваш, както правят Ваши колеги?

- И аз съм го правил, но върху мои снимки. В този случай снимката е била просто повод да седна и да “хвана” момента, който фотообективът е запечатал, пренасяйки го върху листа, за да не го изпусна. Да взема обаче да рисувам примерно пейзаж по снимка от непознато за мен място, това не бих направил.

- Много хора наричат себе си творци. Вие кого бихте нарекли творец - всеки, който рисува, резбова, композира, пише стихове, или...?

- Само този, който създава някаква естетика, т.е. неща, които надскачат границите на елементарното. Казвам това, защото мнозина опитват и смятат, че могат, но не всеки е творец.

- Има ли сред художниците занаятчии, т.е. такива, които произвеждат рисунки или картини като на конвейер?

- Винаги ги е имало. Има ги и днес.

- Това, което един художник получава от университета, безспорно има значение, но не е ли по-важно човек да намери своята опорна точка?

- В университета човек научава основата, "а" и "б"-то на дадена професия. Оттам нататък всичко е надстройка. За мене "опорната точка" е да гледам какво правят колегите около мене, да се изграждам като творец със свое творческо мислене.

- Колко време може да продължи една такава надстройка?

- Цял живот.

- Възможно ли е един български художник да живее само с доходите си от продажба на картините си?

- За някои е възможно, за повечето обаче - не. Повечето от благоевградските художници работят като учители, университетски преподаватели или нещо друго, съвсем различно, и така се издържат.

- Значи ли това, че са художници “между другото”?

- В никакъв случай. Сред тях има много добри майстори.

- “Шрихирайте” с едно-две изречения реалността на пазара за изкуство в Благоевград!

- Не само в Благоевград, а и в цялата страна той от доста години е равен на нула.

- Липсата на платежоспобни клиенти или липсата на стойностни произведения на изкуството е причината за това?

- Проблемът е комплексен. Не знам дали хората са забелязали, но у нас няма дори виртуален аукцион за продажба на картини, графики, пластики и т.н. На пръсти се броят художниците, които имат собствена уебстраница, където да покажат творчеството си. Много слаба, да не кажа почти никаква, е рекламата в тази област. При толкова много минуси няма как резултатът да бъде друг.

- Кои рисунки и картини се харесват повече на хората?

- Предимно онези, които са “по-четливи”, т.е. за които не се налага човек да гадае какво е искал да каже авторът и дали е успял.

- Колко от Вашите рисунки са “четливи”?

- Много малко. Аз винаги искам да има в тях някаква загадка, възможност зрителят да разнищи посланието, което съм закодирал, да го предизвика да мисли, да си задава въпроси. Като например в тези три рисунки, с които участвах в общата изложба на благоевградските художници. Работя така, защото не обичам сдъвканите неща.

- Останах с убеждението, че сте привърженик на т.нар. голямоформатни изображения.

- Да, но рисувам и малки. При големия формат се чувствам някак си по-свободно. Това не означава обаче, че рисунките в малък формат са лишени от идея или авторско послание. Те също имат свое място в творческата ми палитра на художник.

- Колко рисунки имате зад гърба си?

- Не съм ги броил, но сигурно са над 200-300. Част от тях пазя вкъщи, други съм подарил на приятели и колеги, а трети са отдавна продадени.

- Имате ли колеги, на чието изкуство гледате като мерило за професионално отношение към изкуството?

- Разбира се. И то не малко. Атанас Дафинов например е човекът, за когото винаги съм твърдял, че е художник с открояваща се визия за изкуството и един от най-добрите художници в Благоевград. Харесвам картините на Георги Ковачев и Христо Шапкаров, пластиките на Атанас Янев и на младия резбар Явор Ичков.

Не си мислете обаче, че само това са художниците, чието творчество ценя. Просто няма как да спомена всички останали.

- Покойният благоевградски художник Стойне Шаламанов навремето казваше, че качеството на художника зависи от количеството минало, което той носи в себе си. Вашата мярка за професионалното близко или далече е от тази максима?

- Много близо, защото е много вярна. Натрупването на знания и професионален опит определено оказват влияние върху творчеството на всеки творец. Чувствам го и самият аз. Държа да уточня обаче, че всичко зависи и от човека, от неговата нужда за професионално развитие, защото може за кратко време да натрупаш много, и обратното - за цял живот да не научиш нищо.

- Кои са темите или сюжетите, които са нещо като “постоянно присъствие” в картините на Румен Дешев?

- Нямам постоянни теми и сюжети. Всичко е въпрос на конкретно усещане и на случайно хрумване. По стечение на обстоятелствата няколко пъти съм ходил със студентите на лятна творческа практика в с. Ковачевица и затова къщите там са една от моите любими теми.

- Ако сега Ви предложат да направите една тематична изложба, как ще се справите в този случай?

- Първо, много зависи от темата. Ако аз трябва да я избера - няма да има никакъв проблем, защото, както казах вече, имам много готови рисунки. Със сигурност бих се справил обаче и в другия случай, защото тогава щях да нарисувам нови.

- Какво е мястото на случайно хрумналата Ви идея - започвате да я моделирате веднага, оставяте я да “узрее” известно време или просто я хвърляте в “кошчето”?

- Зависи каква е идеята. Нямам навика да си хвърлям идеите в кошчето. Ако не я реализирам веднага, остава за момента, в който ще й дойде времето.

- Правите ли скици за рисунките си?

- Невинаги. Случва се, когато рисувам фигурални композиции, които са по-различни, по-странни. Тогава нахвърлям една идея, после друга. Много често обаче между скиците и крайния резултат се оказва, че няма нищо общо. Това е всъщност творческият процес - търпи развитие.

- Вярвате ли, че изкуството помага на човек да се научи да вижда?

- Определено!

- А на художниците?

- Също! Както казват хората, човек узрява с течение на времето. Имам рисунки, които преди години не са ми харесвали, защото не са били близки до мене като чувствителност. Днес обаче много ми харесват. Ето защо вярвам, че изкуството наистина помага на човек да се научи да вижда.

- Колко от картините, показани на общата изложба в галерия “Македония арт”, бихте купили, ако имате възможност?

- Много, страшно много. На тази изложба аз видях неща, за които най-благородно завиждам на колегите, че са успели да ги сътворят. Всъщност това даде повод и на Живко Янев, председателя на групата благоевградски художници, да каже по време на нейното откриване, че тя е една от най-силните досега.

- Зная, че вие, художниците, често си разменяте творби. Авторът ли избира какво да подари на колегата си, или той казва какво да бъде?

- Както дойде. Подарявал съм мои рисунки на колеги и са ми подарявали. Това е нещо като гаранция, че картината ще попадне у човек, който ще я оцени професионално.

- Като заговорихме за колегите, да Ви питам - защо вие, благоевградските художници, продължавате да сте разделени на две творчески групи, заблуждавайки се, че едните са "можещи" , а другите "неможещи"?

- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Лично аз не считам, че имаме нужда от това. Имам приятели колеги и от двете групи, които страшно много уважавам и като творци, и като хора. Затова не мога да разбера защо трябва нещо да ни разделя.

- Кой тогава подклажда толкова упорито огъня на професионалната неприязън между вас?

- Ако кажа, ще стане голям скандал, затова предпочитам да си замълча и да се надявам, че времето ще подскаже мъдрото решение на проблема.

- Толкова ли е трудно, вместо да чакате времето, да си подадете приятелски ръцете?

- За мен лично не е е, но има колеги, които определено не желаят това да се случи.

- Светът на Румен Дешев различен ли е от света, който зрителите виждат в картините Ви?

- Общо взето, това, което рисувам, е израз на вътрешното ми усещане за това как виждам света около мене. Фактът, че хората харесват рисунките ми, ме кара да мисля, че представите ни за творчество и за светоусещане са близки. Всяка картина е не само част от света, но и от творческо светоусещане на художника. Именно “вътрешният” живот на цветовете в нея допълва премълчаното. Или го изважда на преден план.

- Имате ли любими цветове?

- Нямам.

- В състояние ли е един определен цвят да носи някакво творческо послание до зрителя?

- Мисля, че да. Ще разкажа една случка със сина ми. Учителката му беше написала двойка по рисуване, защото нарисувал пейзаж с червено небе. Едно червено небе наистина би шокирало мнозина, а не само учителката на сина ми, но за мене то може да бъде авторска препратка към отиващото си слънце, зарево от огън или просто топлината на отиващия си ден. Зависи от асоциацията. И от умението на художника да я внуши на зрителя.

Така че едно вътрешно усещане може да бъде изразено по различни начини. Творчеството на Ван Гог е чудесен пример в това отношение.

- Като университетски преподавател откривате ли таланти сред студентите?

- Имам безпогрешно око за това. Талантът винаги си личи и за човек като мене въобще не е трудно да го открие. За жалост все по-рядко откривам сред студентите такива таланти.

- Как си обяснявате това?

- С факта, че изобразителното изкуство напоследък не е толкова привлекателна територия за младите хора, защото и най-талантливите нямат сигурно бъдеще.

- Това не ги ли разколебава?

- Смятам, че истината не трябва да бъде спестявана. В изкуството няма хоризонти, които един художник трябва да следва, и затова не си струва човек да се стреми към недостижимото, а трябва да бъде винаги верен на себе си, ако иска да успее.

- Какво не харесвате в себе си?

- Не харесвам това, че понякога съм малко краен, когато не трябва, и не толкова краен, когато трябва. Иначе обичам предизвикателствата. Считам, че преодоляването им гради съответния характер у човека.

- Рано или късно Ви е за една самостоятелна изложба?

- Не е рано. Имам доста рисунки, които считам, че хората ще харесат. А и по този начин ще мога да разбера колко съм извървял от пътя като художник и дали вървя във вярната посока.