Художничката от Дупница Елена Марулевска: Съпругът ми Георги се влюби в мен от пръв поглед,

Елена Марулевска е родена в гр. Дупница на 27.12.1973 г. Първите й изяви като творец започват със стихове, не с рисуване. Печелила е много литературни конкурси и е участвала в третата асамблея "Знаме на мира" като представител на Кюстендилски окръг. Първите й учители по рисуване са г-н Николов и г-н Венев в основното училище. Те първи открили таланта на художник у нея. Възпитаничка е на Педагогически колеж "Св.Иван Рилски" в гр. Дупница.

"Преподаватели ми бяха едни от най-добрите художници. Страшно много дължа за моето изграждане като художник и на проф. Никола Ангелаков, при когото имах огромната чест да се обучавам за кратко. Участвала съм в студентски изложби и в изложби в Гърция. Имам картини в Италия, Македония, Гърция, Франция и в много домове на приятели. Мои картини украсяват новия дом на кмета на гр. Лутраки в Гърция", разказва Марулевска.

- Госпожо Марулевска, Вие сте преминали отлична академична школа. Това добре ли е, или не толкова добре?

- Разбира се, че е добре. Колкото и да си талантлив, трябва да се учиш. Дори и сега, ако имам шанс да отида при някой художник да се обучавам, никога не бих го изпуснала. Винаги научаваш нещо ново.

- Защо избрахте да станете художник, защо не някоя по-стабилна професия, която да Ви носи стабилни доходи? Как оцеляват художниците днес?

- Никога не съм си мислела, че ще си изкарвам прехраната с рисуване. Това не е било моята цел. Просто такава посока ми даде животът. Кандидатствала съм зъботехника, счетоводство, учих две години в ХТИ, специалност “Химични технологии”, където преди часовете рисувах професорите на дъската и колегите ми казваха, че съм си сбъркала професията и може би те първи ме накараха да се замисля. Роля изигра и майка ми, която беше учител по рисуване дълги години.

Често ходех при нея в часовете и се учех от нея, тя винаги ме е подкрепяла във всичко. Колкото до оцеляването, не мога да говоря общо за всички колеги. Има такива, които са по-предприемчиви и се справят по-добре, и такива, които са много добри в това, което правят, но не могат да се реализират... но при всички случаи е много трудно. Искам да гледам оптимистично и да мисля, че все пак имаме бъдеще в България. Преди години имах собствена галерия, след това със съпруга ми работихме в чужбина, последно пак в Дупница имахме ателие и въпреки че трудно се справяхме, тези неуспехи няма да ме откажат. Това умея най-добре и искам с това да се занимавам. Дори след последния неуспешен опит с мъжа ми пак не се отказахме, в момента се обучаваме по програма на Европейския съюз за предприемчивите българи и силно се надявам, че това е нашият шанс този път да успеем.

- Как стана така, че любовта към четката Ви донесе и голямата любов в живота?

- Със съпруга ми Георги Кацарски ме запозна моят свекър Димчо Кацарски, който ми беше учител по физическо в техникума, а свекърва ми я познавах от основното училище, тя ми беше учител по музика. Георги често казва, че се е влюбил в мен от пръв поглед. Имахме красива и силна любов, която продължава и до днес, и навсякъде, и във всичко, което правим, сме заедно и се подкрепяме. Той също е художник и в ателието сме пак рамо до рамо. Имаме прекрасна дъщеря - Елена , която от малка вървеше по нашите стъпки. Има много самостоятелни и общи изложби, но може би при нея рисуването ще остане само като хоби, вече е голяма и има и други интереси.

- А, това е много интересно, Вие сте снаха на прочутия Димчо Кацарски, разкажете ми за него, за това какъв свекър беше, какво пазите като спомен от него, аз често му гостувах, помня го като човек колоритен, интересен, с дълбоки леви убеждения, с интересна колекция от уникални предмети на изкуството и от океанското дъно. Свиреше на китара.

- Да, наистина беше много отговорен към семейството, човек с разностранни таланти, полиглот. Често четях на дъщеря си, когато беше малка, детските книжки, преведени от него. Помня как забавляваше всяко дете с майсторски изпълнени фокуси, как взимаше китарата и пееше любимата си песен “Besame Mucho”, как пламенно защитаваше идеята на своята партия и с още много неща, които ще запазя дълбоко в себе си.

- Съпругът Ви на него ли прилича?

- Много прилича на него. Носи същата духовност, талант, упоритост.

- Има ли в Дупница интересни художници? Кои са те и с какво блестят?

- Дупница винаги е била град на много таланти, има прекрасни художници, много талантливи и заслужаващи наистина признание. Не искам да споменавам имена, защото ще пропусна със сигурност някого, а не искам да става това, нито пък да ги определям като добри и лоши, защото всички заслужават да се знае за тяхното творчество. Всички те са изключително добри иконописци, живописци, скулптори, графици и приложници. Това, което ме радва, е, че има все повече деца, които се доказват като таланти. В тях е бъдещето на нашия град .

- Художничката от Русия Лилия Сокуренко казва,че изкуство, създадено с любов, може да бъде само реалистично...

- Не знам... няма изкуство, което да не е създадено с любов, реалистично или не, то е плод на тази любов.

- Всеки художник е със своята мисия на Земята. Каква е Вашата?

- Все още си задавам този въпрос и не съм намерила отговора... Имам семейство, на което много държа и обичам. Най-големият успех в живота ми е дъщеря ми, тя е смисълът на живота ми. Постигнах много и в работата ми с талантливи деца. Печелили са много национални и международни конкурси.

- Василка Александрова, бивш общински съветник в Дупница и юрист в МОСВ, ми каза, че сте приятелки от детство, каза ми още, че портретите Ви очертават кръга на вашите познанства и приятелства. Александрова каза точно: Тя рисува свои колеги, приятели, тези, които добре познава, както и тези, които са й интересни като типаж и съдба. Това са художници и лекари, музиканти и артисти, или просто добри съседи и приятели. Тя рисува хора интересни, много известни и не много известни, отделя особено внимание на душевния мир на човека. Тя умее да ги предразположи към себе си и те охотно позират за нейните картини. Така ли е?

- Да , така е и точно затова всеки портрет се получава съвсем различен като стил от другия. Много й благодаря за всичко, тя е наистина един от най-големите ми почитатели.

- Александрова е една от красивите и умни жени на Дупница. Нарисувахте ли я?

- Разбира се. Вася е родена точно на Коледа и аз я изненадах много приятно, като й подарих портрет за празника.

- Разкажете ми интересна случка с нея от детството, от моминските ви години?

- С Вася Александрова се познаваме още от деца. Родителите ни бяха приятели и много често се събирахме по разни поводи. Често ходехме заедно в планината. Това, което ще си спомням винаги, е, че с нея никога не сме играли на игри, на които играят всички момичета. Въображението винаги ни караше да измисляме някакви неща. Спомням си веднъж как бяхме на палатки с родителите си на Рилския манастир и ние с нея цял ден газихме боси в студената река - играехме на корабокрушенци и си представяхме, че сме на безлюден остров. Бяхме си направили полички от папрат, гердани и други неща от корите на дърветата и други цветя и растения. Естествено, вечерта вече бяхме болни и следващия ден изкарахме затворени в палатките. Като по-големи рисувахме заедно, слушахме рок музика и пеехме песни на Милена, която е любимата изпълнителка на Вася.

- Кого още сте увековечили на портрет?

- Освен приятелите, познати и колеги, се е налагало да рисувам и Ботев, Левски, Раковски. Също и известни личности от света на киното и музиката, политиката, за различни поводи.

- Какво за Вас е животът?

- Той е трудният път, който трябва да извървим.