Хубаво е на село, но да не живееш там, забравени сме от света

Едно старо предание разказва, че името си село Делвино получило от грънчарската работилница, която още преди векове произвеждала глинени делви - за вино, за олио, за жито и т.н. Дори и днес в двора на кметството могат да се видят  няколко големи делви, които местните хора представят като доказателство, че името на селото не е дошло случайно.

В средата на септември на приказка се намерихме със 74-годишния бай Христо Янев, един от малкото останали  жители на Делвино. Като всички негови набори, и той върти "бизнес" с десетина кози. Твърди, че с тях денят му минава неусетно, а освен това те му осигуряват и част от прехраната през годината. Веднъж в седмицата бай Христо слиза в Благоевград, за да пийне с приятели по някоя ракия в кръчмата. Не че вкъщи си няма от "скоросмъртницата”, но ходи там заради възможността да види свят и светът да види него.

- Бай Христо, как минава делникът на един пенсионер?

- Ако не са козичките - скучно. Излизам рано, връщам се късно следобед. Понекога цел ден нема с кой две думи да размена.

- Бабата не ти ли прави компания?

- Тя си има доста работа из къщата и в градината. Гледаме царевичка, домати, боб, картофки. Все нещо трябва да съберем и за зимата. А и  каквото е имало за казване, сме си го казали поне сто пъти с нея.

- Какво си работил, преди да стигнеш до пенсия?

- Бех строител, а последните осем години изкарах в свинекомплекса. Там се пенсионирах.

- Сигурно последните осем години са били "най-мазните" в живота ти, а?

- Не мога да се оплача. Даваха добри пари по онова време, пък и месото, което купувахме оттам, си беше бая на сметка за ония времена.

- Имаш ли отговор на въпроса как едно такова голямо предприятие фалира за нула време, както се казва?

- Фалира, оти го приватизираха под масата и разбойниците му видеа сметката. Мислеха си, че свинефермата е чувал с пари, от който могат да взимат, без да слагат. Не става, бате, така.За да управляваш такава голяма свинеферма, си требе акъл. А акъл тия ора немаха.

- Стига ли ти сега пенсията?

- Стига ми. 350 лева у градо са едно, а тука на село - съвсем друго. И бабата прибавя некой лев от нейната, и така връзваме двата края.

- Как ти дойде идеята да се занимаваш с животновъдство?

- Тук нема с какво друго да си утрепаш времето. Наоколо е все дъбова и иглолистна гора, има много трева и местото си е баш за овце, кози или  крави. Навремето в селото имаше поне хиляда глави добитък - овце, кози, а днес едва ли са повече от 200.

- Колко души тук се занимават с животновъдство в Делвино?

- Не съм ги броил, но не са повече от 5-6, може и да са седем. Кажи-речи всичките са ми набори.

- Какъв е кярът да гледаш овце или кози?

- Кяр голям няма, но човек се залъгва. Козата дава през лятото кило, кило и половина млеко на ден. Правим го с бабата на сирене и на извара, и така изкарваме зимата. Дори остава нещо и за децата. Сега млекото намаля, но за нас двамата стига.

- Козето мляко ли е причината да изглеждаш толкова младолик за 74-те години дето ги имаш зад гърба си?

- Не знам, но всеки ден изпивам поне по едно кило пресно млеко, хапвам и сиренце. Чистият въздух тук също има значение.

- По-лесно ли се гледат козите от овцете?

- Хамалогията е една и съща. Дори  с козите ми се струва, че е по-трудно, защото, за разлика от овцете, те не се заседяват на едно място. Избират с какво да си угодят на душата и затова цел ден требва все да си по тех. Случвало ми се е на ден да навъртам по десетина километра. Абе требва си бая одене, но си струва " дават ти млеко, месо, а и времето с тех минава по-бързо.

 - Как ги гледаш  през зимата?

- През зимата ядат от шумата и сенцето, които съм им събрал през лятото. Когато е убаво времето, изкарвам ги за по час-два да се поразходят и после обратно в кошарата. Не ги ли изкарам - ще пощуреят на едно място.

- Като ти е толкова нанагорно на тези години, защо не се откажеш от тях?

- И какво ще правя после? Требва да седна и да блея като овца срещу телевизоро. Я не мога да си представа и един ден, без да върша нещо.

- За какво си мечтаеш?

- За нищо. Аз съм се разплатил с живота и едничкото, което ми се иска, е вечер да си легна и сутрин да стана, както беше казал един умен човек.

 - Делвино навремето беше бая големо село. Днес колко души сте останали в него?

- Около десетина-петнадесет. Като ни прибере Господ и нас, нема да го има и селото. Това е!

- Никой ли не се връща да живее тук?

- За какво да се върне човек. Нема работа, нема детска градина, нема училище, нема кръчма. А да пътуваш всеки ден оттук до Благоевград, това си е масраф. И то голем.

- Навремето как сте живели?

- Навремето беше друг животът. Нивичките по баирите наоколо се засяваха къде с жито, къде с тютюн, картофи. Както ти рекох, у сека къща имаше по десетина-двайсет брави. Покриваха си масрафа хората и това им стигаше .

- Какво пречи на твоите деца или внуци да се занимават със същия поминък и сега?

- Знам ли. Познавам хора от селото, които живеят на квартира, гонят всеки ден рейса за работа, но предпочитат градо пред чистия въздух и спокойствието тука.

- Промени ли се нещо в селото през тия 20 години?

- Разбира се. Навремето тук живееха поне двеста души, че и нагоре. Имаше всеки ден автобус до Марулево и Делвино, а  сега нема нито хора, нито превоз. Нема и училище. Ако ти се наложи да търсиш доктор, горко ти.

Преди "демокрацията" немаше никакви айдуци, а сега има колкото сакаш. Спомням си, че баща ми чуваше овците ей там на оная нива. Сека вечер си идваше у дома, вечеряше и си лягаше спокоен за стоката. Днеска у двора  ти влизат и те крадат.

- Това ли  принуди делвинци да слезнат в града или да си търсят  късмета по чужбина?

- И това!

- Преди да се пенсионираш обаче, и ти си предпочитал да работиш и живееш в Благоевград, нали?

- Аз работех  там, но си живеех тука, защото ми беше по-спокойно.

- Според тебе кой сложи кръст на земеделието и животновъдството  в България?

- Филип Димитров и Иван Костов. Те цакаха работата и ето докъде стигнахме.

- Имаш предвид факта, че по време на тяхното управление земята беше върната на нейните собственици и техните наследници, нали?

- Това беше грешка. Требваше да я върнат, но с уговорката, ако не я обработваш - да плащаш некакъв данък. Слушал съм, че така е у Европата, ама ние нали сме си все башка /отделно/ от другите, ето докъде я докарахме - у землището на Делвино днеска да нема нито един декар тютюн, жито царевица или картофи.

- Малко по-надолу от мястото, където сме, видях една нивичка, засята с тикви, която цялата беше изровена от дивите прасета. Толкова ли са гладни, че са слезнали чак тука?

- Они вече и у кащите влизат. Планината, както виждаш, е суха и немат какво да ядат, завалиите.

- Стопаните, на които са изровили градините, защо не ги вземат на мушката?

- Законът ги пази. Ако утрепаш едно прасе, дето ти е изровило градината или нивата с картофи, може да те накарат да платиш и хиляда лева глоба. Правда нема!

- Слизаш ли често до Благоевград?

- Слизам да пийна по некоя ракия с наборите в кръчмата.

- По-сладко ли ти е там?

- Така излиза. Я си имам ракия и у дома, но у кръчмата си е по-друго. Там ода да ме види народо, а и аз да го вида. Абе шарен свят.

- Колко от наборите ти са живи?

- Не са много. Господ прибра повечето от тех, но все още има с кого да се напия.

- Да се събуждаш сутрин от хлопатарите на козите, които чакат да бъдат изведени на паша, за много хора си е чиста романтика. Въпреки това мераклии да живеят на село няма чак толкова много.

- С изключение на пенсионерите, които живеем  със спомените си от едно време, други не се връщат за постоянно. Тук например от двайсет години сватба не е имало и дете не се е родило. В съседното село - също.

- До Марулево обаче има чудесен асфалтов път.

- Пат има - убав, широк, но хора не останаа и там.

- Ако те разбирам правилно, днешните граждани на село са  нещо като търсачи на някакви непонятни за повече хора усещания за качеството на живот?

- Това са предимно хора, родени тук, на село, или такива, които са си надвили на масрафа и сега искат да изживеят спокойно старините си. Млади хора, имам предвид под 50, не правят такива грешки.

- Виждам обаче в с. Делвино и 7-8 големи вили. Явно собствениците им не са се отказали от идеята да прекарат тук старините си?

- Не е така. Това са вили, които бяха дигнати още преди десетина години. И повечето са на хора, които идват тук само в събота и неделя, ей така - за кеф. Никой не живее в тех през останалото време.

- Вярваш ли, че сегашната миграция от селото към града в някой хубав ден  може да обърне посоката си и селото да стане по-привлекателно място за живеене от града?

- В близките двайсет-трийсет години това нема да стане. По-скоро градо ще продължи да се "катери" в посока към близките около него села, отколкото гражданите да заживеят на село. Ниските махали  на Хърсово, Еленово и Дъбрава са пример в тази посока. Там хем живееш на село, хем си на две крачки от града.

- Има ли разлика между хората, които живеят на село, и хората, които живеят в града?

- Според мене има. В "селяните" може да откриеш повече съчувствие, щедрост, доброта - все неща, които, честно казано, рядко може да видиш сред хората в града.

- Вярваш ли на приказки като тази, че България ще се оправи само ако гражданите хванат мотиката?

- Това е невъзможно. Ще се оправим, когато и вие, гражданите, и ние, селяните, спрем да се оплакваме и се земем у раце, както казваше баща ми. Това да си мисли некой, че в Делвино ще се върнат да живеят 200 или 300 души, си е моабет за у кръчмата.

- Ако попитаме благоевградчани, сигурно 99.9 на сто ще кажат, че искат да живеят на село, защото шумът, мръсотията и напрегнатият живот там ги уморява.

- Мераклии на думи колкото искаш. Всеки иска да си живее в една малка къщичка, с градинка отпред и с две-три кокошчици из двора, но при едно условие - да има и същите удобства като в града - нужникът да ти е вкъщи, магазинът да ти е под носа, кръчмата на две крачки от тебе, детската ясла, градината и училището на децата - също. Такива работи, както виждаш, у Делвино нема и затова мераците за живот на село се изпаряват много бърже.

- Как вървят цените на старите къщи в с. Делвино?

- Немам представа, защото всеки, който е решил да се "засели" тук, е предпочел да си построи нова къща или вила, вместо да си дава парите за некоя съборетина, за която трябва да даде петорно повече, за да я ремонтира.

- Мой приятел обича да се шегува и често повтаря, че хората, които отиват на село, отиват, за да бъдат забравени от света. Ти съгласен ли си с такава констатация?

- Па прав е човеко. През тия двайсет години кметовете на Благоевград идват тук еднаж на четири години, и то винаги само преди изборите. През другото време за тях май не съществуваме.

- Ти ако беше кмет на общината, какво би направил, за да накараш повече хора да дойдат и да живеят в Делвино?

- На първо време бих пуснал един десетместен автобус, който да "върти" между селата Еленово, Хърсово, Марулево и Делвино. Като разберат хората, че превозът сутринта, на обяд и вечерта им е гарантиран, мераклии да живеят на тишина, спокойствие и чист въздух ще има.

Селата Рилци, Бело поле и Покровник защо живнаха повече от нашите? Живнаха, оти имат редовна автобусна връзка с града. Ако това стане и тука, може и да повервам, че нема да загинат. Иначе нищо добро не ги чака.