Хубавата музика преминава и телени мрежи, свирил съм на Тодор Живков, съпровождахме го по пътувания, в Техеран шахът Р. Пахлави ме дари с жълтица с лика на прадядо му

- Г-н Динев, има ли граници за музиката?

- Музиката не могат да я спрат нито държавни граници, нито телени мрежи, но това касае само хубавата. Та допреди двадесетина години и ние имахме телени мрежи по билата на Влахина, Малешевска, Огражден и Беласица, ама това спря ли хубавите пирински ритми и песни? Не, нали? С ансамбъл “Пирин” и други състави те обиколиха кажи-речи що има държави и по петте континента.

- Кога разбрахте, че имате музикални наклонности?

- Мая съм имал сигурно по рождение, но нещата взеха да идват в реда си, когато бях в шести клас в Симитли. Тате ме записа в школа по изучаване на инструменти в местното читалище и пръстите ми взеха да не дават мира на струните на една тамбура, а впоследствие това се случи и с китара, опънах и каишите на акордеон.

- Защо започнахте с тамбура?

- Защото и тогава, и сега приемам струните й за най-чувствителни. Те могат и да пеят, и да плачат. Пък и тамбурата е типичен инструмент за Югозападна България. Има я и в Македония, но в Сърбия я няма, в Гърция пък е заменена с базуката. Много рядък за света инструмент, а е с хилядолетна летопис. Повлия ми тате. Той е преселник от Баракли Джумая, сега в Гърция. Бил е отличен изпълнител на тамбура. Помогна и мама Ангелина. Тя си е от нашенско, от Горна Железница, и знаеше много песни, типични за този край, а и много добре ги пееше и пасваха на тамбура.

- Вие пеете ли?

- Ами не вярвам на света да има музикант, който и да не пее. Става реч за музикант-професионалист, не става въпрос за хубаво пеене, може и да няма глас, но така поне да подрежда нещата вярно. Аз лично попявам, ама не съм певец.

- Мнението Ви за чалгата?

- За мене има два вида чалга - една, която харесвам, и друга, която не искам да чуя. Харесвам тази чалга, коята има приличен текст, добър аранжимент, добър изпълнител. Не критикувам. Щом има кой да я слуша, пък макар и в кръчмата, значи има ниша в музикалното пространство.

- Какво е за Вас музиката?

- Откакто съм се пръкнал, съм в музиката, тя е в мен. Да, може да се каже, че животът е музика, ако се погледне на музиката като на най-висше състояние на духа, като път към съвършенство и като венец на човешките стремления.

Музиката е всичко, защото всичко е музика. Природата е музика, хората са музика. Прочетох някъде, където се казваше, че архитектурата е музика, само че застинала. Размислих и повярвах, че е така. Полъхът на вятъра, цвъркотот на птиците, шепотът на листата, ромонът на водата не са ли музика? Ами изгревът на слънцето, кървавите му залези над Влахина планина... Музика е всичко, но трябва да я почувстваш. Природата е най-съвършената музика и човекът добре поне че е измислил една стълбица, наречена нотна, та се општва да се доближава до нея, като дава глас и звук на чувствата си.

- А народните песни?

- Те са духът на вечността, духовният летопис на човечеството, неговото житие-битие. Те са най-добрите цветя в приказната градина на народностната психология и дух. Дълг е на всеки, който се смята за певец и музикант, да ги опазва и колкото се може да им вдъхва живот, независимо дали се изпълняват в изворен вид, или в култивиран.

- С тамбурата докога?

- Досега не е бягала от ръцете ми, а надявам се и в иднини да е така. Та е един от най-нужните инструменти при аранжиране на песни от типа на народните, а и на авторските обработки.

- След като завършихте основно образование в Симитли, житейската пътека накъде Ви заведе?

- Към Перник. Там учих в минното училище със специалност “Черна металургия”, но така се случи, че нямам нито един работен ден по това, което съм учил. Трябваше да завърша, че харчех пари на родителаите, но разбрах, че моето призвание е музиката и нищо друго. Пък и докато бях в Перник, не бях далече от това си призвание. Участвах в тамошния оркестър към Двореца на културата, свирех на китара. След полувисшето си образование в Перник учих във Висия музикален педагогически институт в Пловдив.

- Къде започна истинската Ви професионална реализация в музиката?

- В Благоевград. В ансамбъл “Пирин”. През 1976 година се явих на конкурс. Тамбурата ми сигурно впечатли комисията и така стана, че 12 години след този ден името Пирин стана съществително до моето. Всичко и сега виждам като на кинолента. С Пирин обиколих дето се казва света. Били сме на концерти във Франция, Англия, Италия. Нима се забравят Париж, Рим, Болония, Венеция. Били сме из Португалия, Полша, Русия, Германия, из балканските страни, Мала Азия... абе да не редя всичко.

- Не мога да не Ви запитам за творческите Ви постижения.

- Не водя точна статистика, но извън концертиране, а то хич не е малко, имам над 400 песни, от които към 240 са авторски. Да не прозвучи нескромно, но имам приятно усещане от това, че 90 процента от тези песни са снимани, звучали са и звучат по радиа и телевизии.

- Имате ли песни, които са по-мили на сърцето Ви?

- Трудно е да ги деля, че то, както за всяка майка всичките й деца са мили, но все пак има някои, които се приемат за по-отбрани. Тук мога да спомена “Спомен за Егея”, с която имам първа награда от фестивала “Македония” в Благоевград, “Беден сирак”, пята от Илия Луков и взела наградата на публиката, “Емигранти” в изпълненаие на Влади Вълчев. Мили са ми песните “Ангелина”, изпята от Сашка Васева и посветена на майка ми и дъщеря ми, “Македонийо”, в изпълнение на Георги Гоцев, “Катунари”, пята от Панайот Панайотов. Известност получи песента с мой аранжимент и музика на Димитър Янев “Гемеджиите”, след нея пък дойде “Македония” в изпълнение на Николай Кимчев.

- Безспорно е, че творческият Ви път е белязан с много постижения. Смятате ли, че сте получил равнозначна обществена признателност?

- Не се чувствам ощетен. Имам купища награди. Само статуетките от различни прегледи са 17. Имам и много грамоти. Много ми е скъпа грамотата, която получих за 50 години творчество от БНТ и ми я връчи тогавашният председател на Народното събрание академик Благовест Сендов. Получавал съм поздравителни адреси от президентството и други институции.

- Стара истина е, че в родното си място никой не е пророк. В родния Ви град Симитли кой сте?