Християнските празници следват кръговрата

Ст.н.с. д-р Екатерина Керемидарска е етнограф в Регионален исторически музей - Кюстендил и председател на Областния съвет на Българския червен кръст. С нея разговаряме за традициите и ритуалите на българите през вековете и днес.

- Госпожо Керемидарска, Вие сте един от специалистите етнографи, изучаващи бита на българина и връзката му с християнската религия. През последните години хората в Кюстендилско сякаш се връщат към ритуалите, но не знаят много за тяхната същност. Такава ли е наистина?

- Може би има нещо вярно, но съгласете се, че е по-лесно да следваш традицията, тоест да правиш това, което е правила майка ти и баба ти. В нашия бит и култура това е не само по-лесно, но и напълно естествено, за разлика от Америка, Англия и Германия, където патриархалното семейство и родовите отношения в него отдавна са се загубили.

- На християнството ли дължим, ние, българите, запазването на традициите си, или е точно обратното - традициите са запазили християнството?

- Истината е, че християнската религия е една от най-старите религии в света. Тя е създадена след еврейската религия.

Мюсюлманството например е една от най-младите религии,заради което е и най-силна. Заради това тя е завладяла света. Силна е най вече защото в повечето от ритуалите и обичаите си тя се опира на всекидневния живот на хората. По-приложима е в ежедневието и се нагажда към съвремието.

И християнството се нагажда или се променя през вековете. Това обаче може да го кажат по-точно учените теолози, но християнската религия като стара е наситила регионите, където има благодатна почва за нейното приемане и развитие, а и се наблюдава едно износване. Всяко ново се приема първоначално с любопитство и недоверие, но се приема.

- Преди две години в Кюстендилска община възродиха един празник - Панагия, думата е непозната, а същността на празника за повечето хора се свързва с месенето на обреден хляб. Важна роля ли играят обредните хлябове в българската православна традиция?

- О, това не е нещо ново, но нали сте чували: “От хляба по-голямо няма”, което в превод ще рече - има ли хляб, значи всичко е наред, човек няма да умре от глад. Панагията всъщност е празник на хляба, символизиращ Богородица. Това е един много специфичен обичай.

Добилият популярност като Богородичен хляб се меси рано сутрин, преди изгрев слънце, със светена вода. По времето когато се налива водата и докато бъде донесена вкъщи, момите не трябва да проронят нито дума. Друго от условията е, че хлябът трябва да бъде замесен от момичета, които имат живи родители. От работата ми на терен, разпитвайки бабите за обичаите и традициите, съм установила, че изискването е за живи родители на момата традиционно за замесването на всички видове обредни хлябове в Кюстендилско. Другото изискване е момичето, което меси, да бъде изкъпано и облечено в чисти дрехи. И това не е никак чудно, преди години хората в региона, а и в цяла България, са смятали, че ако имат хляб, значи имат всичко. Може би заради това в нас се е формирал този култ към хляба и българинът употребява толкова много хляб, за разлика от другите народи.

Питата за Богородица е много интересна. В нея не може да се слага яйце, мазнина или захар. Тя е постна и е без традиционната за такива обредни хлябове пластична украса върху нея. Според канона на тази пита може да има един или пет просфорника, които приличат на кръгъл дървен печат, изобразяващ разпятието. Просфорникът се слага на четирите посоки на света и в средата на обредния хляб и символизира Светата Дева. Панагия е женски празник, той е на особена почит сред жените, които имат деца или искат да имат деца, те дават дар на Богородица - питка и червено вино.

Всъщност Голяма Богородица е най-почитаният християнски празник, може би защото го отбелязват всички жени, без значение дали са млади или стари. Едните благодарят за това, че имат деца, другите се молят за деца, но знаете, в старо време къщата и семейството се е въртяло от жените, каквото те са смятали, че трябва да бъде направено, се е правило, а мъжете са се подчинявали. Така на практика са празнували жените, а в тяхната сянка са празнували и мъжете.

- Какво става след това с даровете?

- Има два вида дарове - единият е за Богородица, това са хлябът и виното, а другият дар е дреха, която се носи в черквата да “преспи там” до Богородица и на празника се взема от храма, облича се и се носи. Най-често с тази дреха се измолва от Богородица здраве за болен или за жена, която не е могла да зачене.

- Обредната питка, за която всеки българин знае, е коледната питка, тя също е постна, но каква е мистиката около нея в Кюстендилския край?

- Коледната питка се замесва рано сутринта на 24 декември от най-старата жена в семейството. Приготвя се от най-обикновено тесто, без яйца и без мазнина. Част от приготвеното тесто се отделя за направата на украса. По нашия край питката се украсява с незатворен кръг и с кръст по средата и около него се правят фигури на дейностите, с които семейството се занимава. Например правят се фигурки на животни, на рало, на купчина сено, бъчвата с вино, тук намира място и къщата. Преди да се сложи на трапезата, питката се слага пред прага на вратата и с нея се кани Господ на гости. В Кюстендилско обаче не се кани Господ на вечеря, а Джермане.

Джермане е покровителят на светкавиците, бурите, гръмотевиците и градушките, може би за това при нас е перифразиран като покровител на семейното огнище. Това е остатък от езическите ритуали, свързани със зимното слънцестоене.

Коледа започва да се празнува някъде около четвърти-пети век. Дотогава този ден се е празнувал също именно като ден на зимното слънцестоене. Тогава слънцето се застоява, или играе, така както е на Еньовден. Хората са се опитвали да омилостивят слънцето и са празнували, като са почитали този ден. В основата си Коледа е езически обичай. Затова в бъднивечерската трапеза присъстват определен вид нечетен брой ястия - седем, девет или единайсет. Всичките обредни действия, които са насочени към Бъдни вечер, са едно тайнство, което е насочено към запазване късмета и берекета на дома и семейството. Характерното при нас е и празнуването на “малката наядка” или малката Коледа. Тя се празнува на Игнажден и представлява подготовка за същинската Коледа, или тъй наречената “голяма наядка”. Богат на традиции е Кюстендилският край, но всички са обединени от семейната насоченост на обредите във всичките кадени вечери от Игнажден до Василица.

- Кога и къде се слага паричката?

- Питката с паричката е друг вид обреден хляб. Тя се прави на Коледа, като в нея се слага сребърна пара и късметлията, който я намери, се смята, че ще бъде, жив, здрав и че ще го споходи голям късмет през идващата година.

- Значи питката, която се замесва на Бъдни вечер, е една и е без паричка, а питката, която се замесва на Коледа, е със сребърна паричка?

- Да, така е. Това са два вида обредни хлябове. Държа да отбележа, че целият цикъл празници от Игнажден до Василица са семейни празници и обредните хлябове се замесват от най-старата жена в дома, докато при другите празници, например при сватбите, Панагията, раждането на деца и други такива обредните хлябове се замесват от младо, “чисто” момиче.

- Много хора не знаят нищо за постите, затова какво се готви и консумира преди и след тях?

- Да, малко жени знаят, но на 15 август, когато е Голяма Богородица, освен обредния хляб, който се приготвя с молба към Божията майка да закриля семейството и децата, се коли и кокошка. Освен това на трапезата трябва да има от всички плодове от новата реколта. Има едно старо поверие, че преди да мине 15 август, не може да се яде диня или грозде. Първо трябва да се занесе в църквата и после да се “коли” диня вкъщи. Така е и с гроздето, и с другите летни плодове. Това е както при традиционната за Кюстендилско Черешова Задушница. От черешите първо се носи в черквата, след това на гробищата, за мъртвите и едва тогава се “комкат” с тях в къщата.

- Как са спазвали тези строги изисквания хората едно време, сега почти всички летни плодове до 15 август са узрели?

- Да, това ми прави впечатление, но когато съм си говорила със старите баби, те разказваха и си спомняха, че навремето сезонът на дините е бил след Богородица, даже в началото на септември. Така е било и с прасковите, сливите и другите традиционни за нас плодове. По време на Богородичните пости е имало само ягоди и малини, и то диворастящи, високо в планините много рядко, така че спазването на традицията не е било толкова трудно. Сега науката, направи така, че още от ранна пролет до късна есен има пресни плодове, преди не е било така.

Първото грозде първо се е носело в църквата да го освети попът и едва тогава децата в къщата са опитвали от него.

Да не забравяме, че след Голяма Богородица започват есенните курбани, свързани с мистичността, че всичко се прави в знак на благодарност към майката природа, за това, което е дала. С Голяма Богородица се дава старт именно на тези курбани по селата, които по своята същност са родови срещи, да се видят родовете, да се видят момите и ергените. Всичко в кръговрата на живота се мени. С Голяма Богородица се открива времето за веселието, на съборите и празненствата. От друга страна, на Гергьовден се задойват овцете и се пускат на паша, а след Богородица се прибират овцете и в кошарата се пуска коч, за да започват да се заплождат животните. Така е и при другите животни.

Всъщност този естествен кръговрат е спазван и от животните, и от хората. Заплождането на животните е ставало от Богородица до Петковден, за да има с какво да бъдат хранени малките.

- Дали се е спазвал този ред на нещата и при хората?

- Истината е, че по време на постите е било забранено да се зачеват бебета. Като това, от една страна, се е спазвало заради религиозното поверие, че децата, заченати по време на постите, са се раждали болни. От друга страна, старите хора са гледали да не се раждат деца през пролетта и лятото, когато е работният сезон.

Аз правих една статистика и според нея се оказа, че повечето деца преди са били заченати през зимата, и това сигурно е било нормално за времето, в което са живеели.