Хората от Брежани да помогнат да превърнем селото в рай

Д-р Румяна Панкова e родена в с. Брежани, община Симитли. Тя е магистър по икономика, с многобройни специализации в България и чужбина. Работи в Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг в София и се занимава с кариерното развитие на студентите. Наскоро тя обаче си купи къща в Брежани, основа Сдружение "Хора и традиции" и се посвети на идеята да превърне родното си село в рай за местни и туристи. Сдружението стартира дейността си с атрактивен Празник на брежанския кестен. Д-р Панкова има две дъщери. По-голямата е завършила “Социология” и “Менджмънт и маркетинг”, втората е с 3 висши образования и работи в международна структура в Косово като финансов консултант.

- Г-жо Панкова, във време, когато хората бягат от България или се спасяват в по-големите градове, Вие се връщате от столицата в село Брежани. Защо?

- Ами на първо място причината явно е кръвта. Моите корени и по майчина, и по бащина линия са от село Брежани. Дълги години бях скъсала връзката със селото, но така се случи, че се върнах. Останах изненадана от това, което видях в селото - едно будно гражданско общество, един потенциал, какъвто едва ли има на друго място - много млади хора, малки деца, един дух на колективизъм, хората са заедно - и в добро, и в беда. Та това ме накара да преосмисля много неща и да съпоставя начина, по който ние живеем в София, и този, по който хората живеят в едно малко населено място. В Брежани те са заедно, живеят общо, празнуват заедно, страдат заедно. И това е един голям плюс пред анонимността в големия град, където си сам, където рядко се срещат приятели, защото и разстоянието, и трудното ежедневие отдалечават хората един от друг.

Така че в Брежани видях един нов свят, който заслужава да бъде опознат и подпомогнат, за да се развива. Освен това, когато човек има опит и желание да помага на хората, това е идеалното място, защото тук гласът му се чува и може да увлече хората след себе си.

- Струва ми се, че малко идеализирате ситуацията. Все пак малкото село си има своите проблеми - безработицата е голяма, а разрушенията и мръсотията след ликвидацията на мината са очевидни.

- Идеята за сдружение или фондация се роди именно по повод проблемите, които съществуват в селото. Вярно е, че след като се затвори мината в Брежани, се получи един вакуум - хората, които бяха родени, израснали и целият им трудов живот е минал в мината и около нея, изведнъж останаха в безтегловно състояние, което ги депресира... Точно това е поводът да се опитаме да направим нещо за Брежани, защото всеки търси решение на собствените си проблеми индивидуално, но резултатът ще е много по-различен, ако заедно потърсим решение на някой от проблемите. Селото има огромни и уникални ресурси. От една страна са хората, които наистина имат потенциал. От друга са природните дадености, между които и най-вкусните български кестени. В България са малко местата с тази култура - сещам се само за Берковица и Петрич. Брежани е едно от местата, в които кестенът е доста разпространен, но кестеновите насаждения са заразени и умират, а ние нищо не правим за опазването им.

- Затова ли смятате да стартирате дейността на фондацията с празник на брежанския кестен?

- Желанието ни да организираме такъв празник има за цел да популяризира културата, да покажем проблемите, които съществуват за опазването й, и да ги убедим, че в кестените има хляб. Кестенът е уникална храна, от която могат да се приготвят всякакъв вид специалитети: от супи до десерти. На запад ястията с кестени се считат за гурме ястия, изтънчени и скъпи.

- Но в Брежани няма традиция за готвене на ястия с кестени.

- Така е и те дори не се съхраняват. Но ще променим това, убедена съм. И тогава ще дойде моментът да започнем възстановяване на това, което природата ни е дала и което в момента боледува.

- Разбрах, че вече сте отправили покана към Иван Звездев да гостува на празника, той прие ли?

- Да. Очакваме празникът да привлече много интересни личности и творци, не само майстори в кухнята. Стартираме с един голям празник на брежанския кестен с печене, дегустация на бутиково вино, кулинарна и етнографска изложба, демонстрация на културата и фолкора на Брежани - т.е. всичко, което дотук са създали и съхранили нашите родители и техните потомци. Ще организираме едноседмичен пленер на художници с цел поетапно и последователно изграждане на художествена галерия като неделима част от дейностите на сдружението.

- В същото време подготвяте и рецептурник с ястия с кестени?

- Да, и това ще бъде подарък за жените от Брежани. Нашето сдружение събра в готварска книжчица 100 рецепти с кестени. И повдигаме завесата за възможностите на кестена като храна с неговите витамини и минерали, лечебни и козметични свойства, т.е. искаме да разкрием пред жените доста широкото поле на употреба на тази храна и култура.

- Как приемат брежанци идеята Ви да възродите селото?

- За наша голяма радост идеите на сдружението се приемат изключително позитивно и се адмирират от кмета на община Симитли Апостол Апостолов, от директора на Националния парк "Пирин" инж. Георги Грънчаров, от природозащитни и екоорганизации, с които сме провели предварителни разговори. Тепърва предстои същинската работа по кандидатстване и печелене на съвместни проекти от европейските програми за рекултивиране на кестеновите гори, използване на общински земи за нови насаждения, които хората от Брежани и региона да отглеждат. Истинската ни цел е реклама на това китно и будно планинско село и лека-полека развиването му като туристическа дестинация. Освен това имаме сериозни амбиции да развиваме социални дейности съвместно с общината, с кметовете и с други неправителствени организации. Ще акцентираме върху работа с жените и децата в риск, ще работим и привлечем представители на ромските общности в селото, ще подпомагаме талантливите чрез специални стипендии. Като наша основна задача ще бъде съхраняването на фолклорните традиции, издирването и откриването на таланти във фолклорната сфера, съдействие за тяхното развитие и промоция, участието в конкурси, изложби. Започваме изграждане на етнографски музей на селото и региона, докато не сме загубили голяма част от нещата, които нашите баби и прабаби са съхранили. Активно ще подпомагаме реставрационните и други дейности на църквата "Св. Димитър", която ще празнува 160 години. Младите ни съдружници имат идеи и заедно всички ще потърсим приложение на затвореното брежанско училище. И, разбира се, освен с проекти по европейските програми ще работим и с наши проекти, финансирани от вътрешни ресурси: членски внос, спонсорство, рекламодатели и др.

- Защо не започнете от по-належащото - почистването и естетизацията на Брежани, защото в този му вид то трудно ще се превърне в атрактивна дестинация?

- Много работа имаме по естетизиране на обществените пространства, но тук разчитам най-вече на хората от селото. Разбира се, ние ще се опитаме да привлечем средства за детски площадки, игрища, градинки, но и ще връчваме награди за естетизиране на общи пространства, т.е. надяваме се да увлечем хората от Брежани да заживеят в различна и по-красива среда.

- Кой може да бъде член на сдружението?

- То е отворено за всички желаещи и колкото повече членове, толкова по-добре.

- Звучите доста оптимистично, но не забравяйте, че сме в условията на криза и това сериозно ще затрудни намирането на спонсори.

- Така е и не си правим големи илюзии. Но най-вече разчитаме на доброволния труд на всички членове и на онези, които биха искали да се приобщят към нашите идеи и работа. На първо време ще се справим с членския внос, а и ще разчитаме на съдействието на общинското и кметското ръководство. Сигурна съм, че има много хора от Брежани, които обичат родното си място и са готови да помогнат за развитието и популяризирането му.

- Младите хора проявяват ли интерес към сдружението?

- В Брежани има много млади хора и младите жени, които познавам, са изключително заинтригувани, защото като майки искат по-добро бъдеще за своите деца. Говорила съм с доста младежи, които нямат намерение да напускат селото, искат техните деца да израснат тук и една такава идея се приема, нека да не звучи шаблонно, с въодушевление.

- В Брежани има доста роми, имате ли идеи за работа с тях?

- За разлика от други места в страната, в Брежани с ромите няма проблеми. Те са наистина приобщени към общия дух на селото, повечето тях работят и от всички нас зависи дали това население ще продължава да бъде приобщено и да се чувства като част от една цялостна общност. Ромите в Брежани не крадат, не обират къщи, трудят се, децата им учат. Ще поканим техни представители в сдружението, за да откроим специфичните им проблеми, ако има такива, и да работим заедно за преодоляването им.

- Вие си купихте къща в Брежани, след което къща си купиха Вашата дъщеря, племенничката Ви и в селото започнаха да се появяват доста софиянци. Какво мислят те за селото?

- Доста гости са ми идвали тук и първото впечатление от селото наистина не е добро, защото Брежани в момента носи вида на разрухата. Но това е първото впечатление. След като се потопят в атмосферата на селото, след като се видят с доброжелателните хора наоколо, моите гости си тръгват с репликата: "Направо ви завиждаме!".

- На какво ще разчитате най-много?

- Ще се опитаме да убедим тази малка общност тук, че няма защо да разчитаме държавата да ни решава проблемите. Ние трябва да се хванем здраво за работа. И може би Брежани ще стане пример за това как хората сами могат да постигнат много.