Халфът Кирил Димитров след 2,5 г. в Торонто: Играя за "Белите орли" от първа лига

Кирил Димитров е роден на 21.01.1985 г. в Симитли. Кариерата му като футболист преминава през вече несъществуващите “Македонска слава” и “Пирин 1922”. Полузащитникът играе също за “Септември” /Симитли/ и елитния тогава “Беласица” /Петрич/. От няколко години Кирил живее в 5-милионния канадски мегаполис Торонто, център на провинция Онтарио, където е и най-голямата българска диаспора, наброяваща 25 000 души. И зад Атлантическия океан Кирчо се препитава с футбол, в момента рита за тамошния “White Еagles” /Белите орли/. С 26-годишния халф разговаряме за футбола и за живота далеч от България.

- Кирчо, поздрави от България. Как живее един футболист в Канада, играеш ли още футбол?

- Благодаря, че сте се сетили за мен. Хубаво е да те потърси познат от България, макар и за интервю. Отборът, в който играя, се нарича “White Еagles”, състезаваме се в първа канадска лига. Тя включва общо 14 тима от столицата Отава, Монреал, Ундзор, Лондон, Св. Катерина плюс няколко отбора от Торонто. Лигата включва още 3-4 тима, които са колежански, съставени от млади футболисти, които да се обиграват. “Белите орли” е със сръбски президент, всички по организацията са сърби, дори и доста от футболистите идват оттам, като Саша Вицикнез, играл у нас за бургаския “Нефтохимик”. Наскоро привлякохме и Милан Ракич, който с екипа на словенския “Марибор” има два гола срещу “Арсенал” и “Виляреал” в Шампионската лига.

- Изкарват ли се в Канада пари от футбола?

- От две години и половина съм тук и засега с нищо друго не се занимавам. Докато съм жив и здрав, мога да тренирам и да си изкарвам хляба с футбол, не виждам причина да не го правя. Тук за един мач вземам толкова, колкото в България не можеш да изкараш за цял месец, изключвам грандовете, разбира се.

- Значи с нищо друго не се занимаваш?

- Не, предпочитам да се съсредоточа върху футбола. През дългата зимна пауза на шампионата от време на време тренирам деца, за да се усъвършенствам. Считам, че натрупаният опит ще ми е от полза, все пак няма как цял живот да ритам топката. Канадската държава влага много средства за децата, за спортни академии, всички са убедени, че там е бъдещето.

- От няколко години си в Канада, устрои ли се вече?

- Трудно е да се каже, че съм устроил живота си. С жена ми и нейното семейство живеем в голяма къща, всеки ходи на работа и си знае задълженията. Колата тук не е лукс, а необходимост. Аз например всеки ден пътувам по 45 км в двете посоки за тренировки. За разлика от България, тук колите са нови, бензинът е евтин и така нататък...

- Възнамеряваш ли да се прибираш в родината?

- Нямам категоричен отговор на този въпрос. През ноември си бях за месец у нас, видях се с близки и приятели, беше хубаво, дори тренирах с отбора на Симитли. Но в същото време се убедих, че нещата не се променят и че за младите хора в България остава много трудно да живеят и да се реализират. Жалко, но е факт.

- Вече имаш ли статут на канадски гражданин?

- Нещата са в процес на развитие, все още нямам такъв статут, трябва да мине време. Разполагам с всички документи за влизане и излизане от страната, лечението ми е безплатно.

- С какво се занимава съпругата ти, мислиш ли за наследници?

- Тя е израснала тук, тук е учила. Английският й е перфектен. Работи като асистент-мениджър в един от най-големите магазини в Канада. Не иска да се връща в България, направи го само за почивка. Роси живя година и половина с мен в Петрич, беше й доста трудно, но такъв е животът. Като казах Петрич, признавам, че в ПФК “Беласица” научих много за футбола, открих приятели, с които още поддържам връзка. Финасовата ситуация обаче се влоши доста и трябваше да търсим решение. Тогава избрах да тръгна за Канада. Научавам, че отборът сега е извън професионалния футбол, но ще дойде време за завръщане там. Нашият футбол губи от това, че тимове като “Бела” не са в елита. А що се отнася до децата, надявам се някой ден и те да се появат, само да сме живи и здрави, пък и млади сме все още... Благодаря и поздрави на всички в България!