Гурбетът в Гърция ни даде нов старт в живота

Борислав Новоселски и Елена Атанасова са съдружници във фирма "Аква Лайн" ООД в Благоевград, специализирана в изграждане и оборудване на басейни и СПА центрове. И двамата са родени през 1968 година - тя в Гоце Делчев, той в Благоевград. Борислав завършва съобщителна техника в София, а Елена - театрално изкуство и театрален мениджмънт в ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград. Освен че са връстници, общото между тях е, че не са работили по завършената специалност и са изпитали лишенията на нелегалния емигрантски живот в Гърция.

Престоят в южната ни съседка обаче им дава и нов старт в живота: знанието на гръцки език е предпоставката да започнат работа във фирмата на гърка Янис Аргирис, на когото впоследствие стават съдружници. От 2009 година сами управляват фирмата си, а от миналата есен Елена е общински съветник от Зелената партия в Благоевград.

- И двамата сте били емигранти в Гърция. Какво научихте от там?

Елена: Като житейски опит - поне малко съм станала по-търпелива. Бях съвсем млада. Абе, школа си е, закалява се човек.

Борислав: Втора казарма: слушаш и изпълняваш.

- Какво първо ви впечатли в Гърция?

Борислав: Тук липсваха много неща, а там всичко си имаха: шарения, изобилие от магазини, стоки, телевизии.

Елена: Спомням си 1990 година, преди да замина: гушнала съм в едно голямо мъжко яке сина ми, беше на няколко месеца, и се редя часове за едно бурканче кисело мляко...

- Били сте нелегални емигранти, как ви приемаха гърците?

Борислав: Въпреки че съм пребивавал нелегално, не съм имал проблем. Бях попаднал на добри работодатели, с които сме приятели и сега. По-евтина работна ръка сме, но качествена, и те го оценяват. Бяхме заедно със съпругата ми и на третата година от престоя ни се роди синът ни, а след още година и половина се прибрахме. Там си гледахме детето съвсем сами - работехме на две смени: единият в сутрешните часове, другият - следобед и вечер.

Елена: Аз ходих два пъти. Първия път стоях три месеца и не можах да издържа без сина ми - той беше на годинка и половина. Втория път вече изкарах четири години. Сега като се замисля, от Гърция си спомням само това, че ми беше много мъчно за детето.

- А успяхте ли да спестите нещо?

Елена: О, да, купих си къща тук.

Борислав: По принцип престоят там в ония години беше урожай. Аз съм доволен, Гърция ми е стъпало за следващия етап от живота. Дори да беше само гръцкият, дето съм научил, и закаляването.

- Съпругата на Борислав е кандидат-майстор на спорта по плуване. Има ли някаква връзка този факт с насочването ти към бизнеса с басейните?

Борислав: Не, стана случайно. Съкратиха ме от предишната ми работа, видях обява във вестника, обадих се и ме взеха.

Елена: Аз бях постъпила във фирмата няколко месеца преди Боби. Дадохме обява, че търсим човек с техническо образование, който да говори гръцки, за да се разбира с шефа г-н Аргирис. И само Боби се обади.

Първоначално идеята беше да продаваме материали на строителните фирми. Обаче те не знаеха какво да ги правят, нямаха никакъв опит с басейни. И тогава се взе решение не само да ги продаваме, но и да ги монтираме и поддържаме.

- Има ли много басейни в Гърция?

Елена: В Атина всяка къща имаше басейн, е, поне на тия хора, които аз познавах.

Борислав: Басейните тука са от 2000 година, даже ние сме първата фирма в града; в България две-три да е имало. Оттогава са горе-долу фирмите за басейни и СПА оборудване. Не се знаеше тогава какво е парна баня, джакузи, ледена стая...… Хайде, сауна се знаеше - имаше тук-таме по някои интернати.

- Добре, но като не знаеха, как заваляха поръчките? Чрез реклама ли?

- Поотвориха се границите, много българи пътуваха вече в чужбина и там виждаха. Пък и хората вече не искат само да спят в хотелите, а да имат и развлечения.

- Откъде започнахте, къде бяха първите ви клиенти?

- От Благоевград. Първият ни обект беше частен басейн в село Еленово - облицовката и оборудването са наши. В началото работехме най вече басейни, но и много СПА комплекси на хотели, особено в Банско и Сандански. Както беше бумът на строителството в Банско, всеки хотел правеше по нещо. Който няма, сега ги прави, защото туроператорите търсят и някакви развлечения за туристите. Повечето хотелиери разчитат на туроператорите и се съобразяват с тях, защото ако стоят и чакат някой случайно да дойде, трудна работа.

- Всъщност какво точно извършва вашата фирма, включва ли се и проектирането?

Борислав: Основно облицовка и оборудване, но правим и проектиране, имаме подизпълнители архитекти. Изграждането и оборудването на басейни включва обработка по специален начин на стените, за да не пропускат вода; облицовка със стъклокерамика; и филтрация, която е най-важната - водата да може да циркулира, да минава през филтър, за да се пречиства. Добавят се и малко препарати. Така с една вода може да се изкара цял сезон. Но ако напролет, когато басейнът позеленее, се вложат малко повече препарати, водата може да не се изхвърля - има начин пак да стане кристалночиста. Тук понеже има вода, обикновено след сезона се изхвърля, но в други страни и райони, където водата е дефицитна, се ползва една и съща вода, само се долива, за да се компенсира изпарената.

- Безопасни ли са препаратите за кожата?

- Напълно, те са изследвани и разработени специално за басейни. Използват се в цял свят. Всички препарати са внос, няма български. Дозират се точно според кубатурата на басейна и ако не се направи предозиране, няма никакъв проблем нито за кожа, нито за очи.

- Кои си поръчват басейни - хотели или частни лица?

Борислав: Повечето ни клиенти са хотели, но в последните години все повече и частници си правят.

- Ще сгреша ли, ако кажа, че бизнесът ви е ориентиран към богатите хора?

Борислав: Едно време е било така, сега вече не е толкова скъпо и да си имаш басейн не е лукс. Да речем, ако някой си построи къща за сто хиляди лева, за двайсет хиляди може да си поръча и басейн.

- А какви размери най-често си поръчват?

Елена: Зависи от мястото, с което разполагат в двора.

Борислав: Най-често 4х8 м и 5х10 м.

- Какъв е размерът на най-големия басейн, който сте изградили?

Борислав: Басейнът в Добринище - 57 метра на 30 метра. Изпълнението е стабилно и перфектно, истинско бижу. И обстановката е уникална: красиво, с воден бар, зелено, чисто, подредено. Събира хора от София до Кулата. Понеже лятото няма какво да правят, хотелите в Банско товарят туристите на автобус и ги водят на басейна в Добринище. А пък Добринище си рекламира хотелите с този плаж с минерална вода. За да се запази минералният характер, водата се източва и се долива постоянно, като се поддържа температура от 29 градуса.

- Каква е разликата между парна баня и сауна?

Елена: И двете са горещи бани и са полезни за здравето, за детоксикация. Посетителите на спа центровете обаче са виждали надписите, че не се препоръчват за хора с високо кръвно налягане. Парната баня е подобна на руската баня - лежиш си обвит в пара при температура 50-55 градуса.

Борислав: С парогенератор се създава пара в помещение, облепено цялото в плочки, и се настройва някъде до 50-55 градуса. И така се седи вътре на влажен въздух. А при сауната имаме горещ сух въздух: помещението е само от дърво и се загрява с печка с вулканични камъни. Има два-три вида сауни: с по-ниска температура - до 60 градуса, и такива до 120 градуса. Макар и по-рядко, има клиенти руснаци, които си искат 110-120-градусова сауна.

Елена: Има сауна и с инфрачервени панели - тя е по-лека за понасяне и влияе благотворно на хора, които имат проблеми с костите. И тя е до 50-55 градуса.

- А ледената баня какво представлява?

Елена: Като излезеш нагорещен от парната баня или от сауната, влизаш в малка стаичка с минус 10 градуса - от един ледогенератор падат ледени стърготини и се обтриваш с лед. Стои се кратко - една-две минутки, а и повече, ако можеш да издържиш, и излизаш. Има вариант и с шоков басейн - с ледена вода, да направиш потапяне и пак да се върнеш в парната баня или в сауната. И ако завършиш с един хубав масаж - излизаш като чисто нов. Глезотии всякакви... Чужденците много ги харесват - има македонци и гърци, които само за това идват: цените тук са сравнително ниски, по-достъпно е и качествено обслужване от професионалисти. Банско се утвърждава вече в тази посока.

- Имате ли обекти извън България?

Борислав: Да, направили сме по два-три басейна в Гърция и в Македония.

- Споменахте, че препаратите за басейните са вносни. А другите материали и оборудването?

Борислав: Изключително вносни неща, основно от Испания и Гърция. Всичко е специализирано. Сравняваме, следим, нещо ново може да е изскочило. За да сме в час, ходим на изложения, там са световните производители: виждаш материалите, избираш, контактуваш, договаряш се. През 2010 година бяхме в Гуанчжоу, Китай, на изложението "Кантон Феър" (Кантон европейците наричат Гуанчжоу). По принцип Европа изнесе цялото производство в Китай и там не е както преди 15 години - некачествено. Вече има много качествени неща, които са специално за европейския пазар, с всичките сертификати, документи и не е проблем да се влагат в оборудването. Произвеждат се и по европейски, и по американски стандарт. Миналата година посетихме изложението "МИ Пул енд спа" в Дубай (Среден изток басейни и СПА оборудване).

- Очевидно сте доволни от бизнеса си. А не си ли мислите понякога какво можеше да стане с вас, ако бяхте започнали да работите по специалносттите от висшето си образование?

Елена: Аз още си мечтая за тая работа. В смисъл, била съм певица в кюстендилския ансамбъл, баща ми е музикант. Знам за какво става въпрос - как мизерстват хората на изкуството. Любовта ми към изкуството, към театъра, към песните, към танците си остава.

Борислав: Съобщителната техника като професия е добра, въпреки че се измени на 180 градуса: аз съм учил аналогови централи - сега всичко е цифрово.

Елена: Преди седем-осем години аз и синът ми получихме виза за Канада, обаче брат ми не получи и си останахме тук. Ако бях отишла, какво ли щях да правя там?!

- Още преди началото на финансовата криза у нас спря бумът на строителството, а сега пък кризата е всеобща. Как се отрази на работата ви - в смисъл намаляха ли обектите или асортиментът се промени?

Борислав: За щастие нямаме нито една стотинка кредит, напротив, на нас ни дължат. Пари имаме, не сме го закъсали. Скъпи съоръжения са, така че се изкарват пари, но въпреки че обектите намаляха, ние запазихме хората във фирмата. Без хора не може, нашата работа е специфична, не можеш да вземеш някого от улицата - трябва после да го обучаваш.

Елена: Не си сменяме персонала, запазили сме го, въпреки че работата доста понамаля. А Борислав си има и друга връзка с тях - сантиментална. Просто не може да се раздели с тях.