Горите бяха държава в държавата, сега там се настаниха частни фирми с президенти бармани

Инж. Стойчо Чимев е роден 1935 г. През 1961 година е завършил Лесотехническия институт, специалност “Лесоинженерно дело”. След дипломирането си започва работа в Горско стопанство - Симитли, където през 1996 г. става зам. директор. През 1998 година заедно със свои колеги учредява Дружеството на лесовъдите-ветерани в Благоевград.

- Г-н Чимев, правейки паралел между минало и настояще, какво е състоянието на горите в момента?

- Едно време горите бяха държава в държавата, имаше голяма дисциплина. От 1965 година до 1985 година се внедриха много нови технологии и механизация в Горското стопанство, което достигна своя апогей. Над 600 000 дка гори се залесяваха в страната годишно, а само в Благоевградска област над 60 000 дка. Тогава се откриха много работни места за хората от селата, а разсадниковото производство стигна своето най-добро развитие. Имаше ред и сигурност. Нямаше безработица. След промените, особено след 1997 г., в горите настъпи пълен хаос. Всичко се разпродаде за жълти стотинки. В Горското стопанство и дърводобива се настаниха частни фирми начело с президенти сервитьори, бармани и часовникари. Те бързо ликвидираха създаденото от нас. Сега стана много трудно. Ние като ветерани извоювахме да излезем от системата на Министерството на земеделието и станахме самостоятелно горско ведомство. При новото управление отново ни сложиха под шапката на Министерството на земеделието и храните. Получи се парадокс. Забележете - в самото наименование Министерство по земеделието и храните липсват горите, което е фатално. Отново се готви нов закон и с него ще се разпилее още повече горското ведомство. Ние, ветераните от Благоевградския регион, излязохме с писмено възражение Агенцията по горите да премине отново под крилото на Министерството на земеделието и храните. Не сме съгласни с отговорите, които получихме от Народното събрание и от министерството, които твърдят, че нашите искания са вече история и няма връщане назад. Ето защо апелираме към всички колеги-ветерани и действащи лесовъди, към ръководството на Съюза на лесовъдите в България да поемем отново битка за възстановяване на самостоятелното горско стопанство.

- Има ли според Вас трайна корупция в горските стопанства?

- Навремето кражби и несигурност нямаше. Корупцията се настани в горите след промените. След като всичко друго се разграби, това ценно горско богатство стана примамка за кражби. Корупцията се простира от обикновения горски стражар до директора. Преди време мой приятел поиска дърва за огрев по тарифна такса на корен. Помоли ме да отида при директора да отнеса молбата му. Горският стражар обаче му постави ултиматум, че ще получи необходимите дърва, при условие че толкова колкото добие за него, достави и на горския. Тук става дума за корупция от най-ниско ниво. За 5-те куб. горският стражар взе 250 лева. Два случая като този и служителят от Горското стопанство си прибира в джоба 500 лева над заплатата. А за директорите да не говорим. Там е за разговор само на четири очи. Всички знаем как едно време директорът на банка “Хеброс” в Благоевград Евтим Бачев отпускаше кредити срещу 10% от стойността на отпуснатия заем. Корупцията в България не може да се изкорени. Колко приключвателни протокола са заверени на фирмите срещу 100 -200 лева, без да е свършена възложената работа по почистване на сеч, което е нарушение. Директорът не може да тръгне срещу всеки протокол да проверява дали работата е свършена съвестно. Като че ли само това богатство остана, което не е разграбено докрай, но продължава да се разграбва.

- Инж. Чимев, Вие срещате ли се с бившите си колеги?

- От цялата област сме около 60 души лесовъди-ветерани. Всяка година правим традиционна среща. Тези от нас, които живеем в Благоевград, около 15-16 души, се срещаме в бар “Шери” 364 пъти в годината, тъй като на 1 януари заведението не работи. Дори си имаме специална маса, която се пази за нас. Там честваме рождени, именни дни, юбилейни годишнини с подаръци и приветствени адреси. Ние участваме в мероприятията по Седмицата на гората. Имаме традиция - всеки първи понеделник от месеца групата се събираме. Пийваме си по малко вино и ракия, тъй като сред нас има и лозари.

- За какво си говорите, когато се съберете?

- Говорим си за миналото и настоящето, правим сравнение, защото ние можем да го направим. Говорим си и за любов, за стари, минали времена. Припомняме си забавите и седенките, преживените любовни трепети и изневери.

- Навремето мъжете изневеряваха ли?

- Винаги е имало изневери, то за една жена Троянска война пламна. В с. Бистрица имаше една жена, която изгуби мъжа си на 32 години. При нея през вечер имаше мъже. Как иначе без мъж, тя остана сама с 4 деца. Млада жена без мъж, това е ненормално, нищо че беше на село. Това си го иска природата.

- Това не провокираше ли разводи?

- Имаше въздържане от разводите, не беше толкова лесно, като че ли беше срамно човек да се развежда. Сега младите живеят иначе, не сключват брак, като се разделят, да няма документация и какво да делят. То днешното е морално падение.

- На каква възраст излязохте от семейството и започнахте работа?

- Аз съм от село Бистрица. Навърших 15 г. и понеже ние сме 5 деца баща ми каза, че трябва да започна работа, защото ме може да ме учи. Започнах работа по електрификацията на 36 села. Успоредно с това учех във вечерното училище, това беше от 1952 до 1956 г. Станах очевидец на наводнението в Благоевград през 1954 г. Веднага се отпуснаха средства за излизане от бедствието. Направи се корито, 28 метра широко и 4 метра дълбоко, от което р. Бистрица никога няма да излезе и да наводни Благоевград отново. Започна се изграждането на баражно строителство и залесяване. С общи усилия се спря т.нар. ерозия.

- Какви са спомените Ви от миналото, имаше ли страх?

- Имаше сигурност и работа за всички. Нямаше празник да не се честваше в предприятието, редовно ходехме на почивки. Работата ни се поощряваше с награди. Аз стигнах до “Червено знаме на труда”. Не е нормално хората да са на улицата, да няма селско стопанство, земята да пустее. Това е ужас. Преди 1989 г. не можеха да натоварят чушките и доматите от Благоевградския район за износ към Съветския съюз, сега няма нищо. Беше сериозен и разнообразен живот. Вярно, сега има повече и храна, и други неща, но е вносно. Новото правителство няма визия за икономическо развитие. Говорят само за магистрали. Хвалят се как ще откарат населението до морето за 2 часа, но каква е ползата, след като българинът не може да си позволи почивки. Предишният живот не може да се сравнява с този. Сега младежта не работи, тя не е обществено обхваната и организирана. В областта на спорта е пълен провал. Няма какво да ни сплоти като нация. Що да прави народът, кого да слуша. При сегашното управление е много по-страшно, защото много хора чакат на опашка за работа и позволиш ли си да се противопоставиш на началника си, вън от системата.