Горда съм със синовете си, големият се грижи за болни от рак деца

Анна Угринска от Благоевград e дългогодишна детска учителка и педагог в детски ясли в Благоевград. Двамата й синове Антонио и Румен завършват кукловодство в НАТФИЗ. Антонио живее и работи като актьор в Драматичния театър във Варна.

Румен стана особено популярен като комедиен актьор в телевизията - дебютната му роля на полицая от КАТ майор Костов отприщи кариерата му, беше водещ заедно с Вальо Танев в "Господари на ефира", а напоследък е част от екипа на "Пълна лудница" по бТВ. БНТ 1 започна излъчването на новия тв сериал "Английският съсед", в който Румен играе централна роля.

С майката на двамата талантливи актьори разговаряме за тяхното детство, живот и кариера.

- Г-жо Угринска, и двамата с мъжа Ви сте софиянци. Как се озовахте и защо останахте в Благоевград?

- Запознахме се в Дупница, той беше там на работа като лекар, аз - по разпределение като детска учителка. Бях болна и той дойде да ме прегледа. Всичко стана набързо. Оженихме се и дойдохме в Благоевград. Съпругът ми д-р Георги Угрински беше изключително добър и интелигентен човек, подчертавам - изключително.

Не съм виждала друг такъв: кротък, скромен, фин човек, много елегантен и много добре възпитан. Има полски произход. Неговите прадядовци са дошли навремето от Полша да прилагат опита си в България. Тези две семейства имали момче и момиче, които се оженват - това са моите свекър и свекърва: тя беше домакиня, той - известен съдия в София.

Съпругът ми първо работеше в градска амбулатория, после в психодиспансера - оглави като главен лекар болницата в Хърсово, направи големи преобразувания. Работеше и в болницата тук, и в Хърсово, полагаше много труд... и от голямата преумора - лош край. Много трудно изживях смъртта му преди 25 години. Аз останах тук, купих апартамента, големият син беше вече във Варна на работа, завършил НАТФИЗ, малкият току-що завършил гимназия, трябваше да влиза в казармата.

- Имате арменски корени. Разкажете за своите родители!

- Моят баща е арменец и истинското ми име е Анна-Сарпухи Саркиз Папазян. Баща ми заедно с брат си - братя Папазян, беше един от най-известните златари в София. Живял е дълги години във Франция, когато идва в София, си отваря магазинче на Сердика. Беше много интелигентен, владееше пет езика, и аз говорех по малко, но вече съм позабравила.

Почина, когато бях на осем години, и това е моето голямо съжаление, защото исках децата ми да видят един ГОЛЯМ дядо. Не съм срещала друг човек като него: говореше много тихо, смислено, походката му, храненето му и общуването му - всичко беше финес. И аз много държа един човек да има финес, особено пък жена.

Майка ми от малка е в София, завършва самарянски курсове навремето, но основно беше домакиня. С баща ми се запознават много интересно. Тя е била много бедна: имала е три рокли - една за официални случаи и две басмени роклички. Той я е канел на кино, на опера, на приеми, а тя се притеснявала и казвала: "Не съм лъжица за тези уста".

Впоследствие тя бързо се адаптира към всичко, обиколила е много държави. Дори преди да почине, ми потърси чаша вода на френски. Аз се поуплаших малко, но ми стана и приятно - върна се назад може би, не зная хората в такъв момент какво и с кого си говорят, дали някой нещо им казва от отвъдното. Синът ми Румен казва, че е наследил артистичността от нея. В много интервюта, когато го питат откъде какво е наследил, той отговаря, че от майка си е взел обичта към децата - понеже той е кукловод; а от баща си - толерантността, отношението, културата на поведение към детето.

Много е важно да знаеш да уважаваш детската личност, да знаеш как да се държиш с децата. Наскоро видях една сцена: детето падна, а после изяде и бой от майката - болката от падането и болката от шамарите на майката дойдоха много.

- Какво сте запазила от арменските традиции?

- Може би в кулинарното изкуство. Аз имам и арменска кухня, но просто така съм я усещала, не съм учена как да готвя, идва ми отвътре. Румен е същият, готви много вкусно и даже понякога не може да каже как се казва дадено ястие. Аз също готвя така. Арменците обичат в кухнята си патладжани, чесън (аз не мога да го ям по здравословни причини), много подправки.

Интересувам се от миналото на моите предци, даже в момента чета новото издание на "История на Армения", макар да знам много неща. Ходила съм в Армения като малка. По-късно пак щях да отида с един мой сънародник, но семейни причини не ми позволиха. Много исках да видя страхотната архитектура, която датира от стари времена, интересните храмове. Арменците са ваятели, хора на изкуството, неслучайно са най-добрите златари - ваятелите на злато.

- Имали ли сте влечение към изкуството като дете?

- Вторият ми баща беше балетмайстор в операта. Понеже учех в езиково училище близо до операта, седях там на последния ред и си пишех домашните. Всяка опера съм я гледала по не знам колко пъти - на репетиции, на генерални, на представления. Той държеше да уча балет, записа ме в балетната школа на Живко Бисеров.

Но напуснах, защото не можех да си позволя да плащам таксите. Като дете спортувах - играех художествена гимнастика, ходех на гребане към "Ударник". Вторият ми баща искаше да уча и пеене, защото съм била добър мецосопран. Тука го разбрах, когато пеех в хор "Ален мак" при известния вокален педагог Лазар Максимов - моят мъж беше много добър тенор и навремето също е пял при него.

Като се омъжих, в нашето семейство много се слушаше опера - тя беше голямата страст на мъжа ми. Той е гледал почти всяка опера по няколко пъти и моите деца правеха на татко си за рождения ден за подарък албуми опера.

- А успяхте ли заразите с любов към операта и децата си?

- Запознаването с операта беше трудно, защото децата сега са под влияние на друга музика. Но разкривайки им съдържанието на известните опери "Норма", "Тоска", "Мадам Бътерфлай" на Верди, оперите на Доницети, те се запознаха и сега обичат да ходят на опера. Особено големият син посещава редовно опера във Варна. Успях да ги запозная и да обикнат операта и за да не обиждаме таткото, и да не ми е мъчно, че децата ми не са достатъчно интелигентни. Така мисля. Нека да познават и другата музика, разбира се, те са млади, слушат и друга музика.

- Какви бяха като деца синовете Ви?

- Ако трябва да отговоря общо, като детска учителка, с една дума - добри деца. Защо? Сега съдя по други деца и по тези, които съм учила. Те знаеха какво е лошо и какво е добро, което е най-важното за един човек.

Усвоиха културно-хигиенните навици навреме, имаха добра поведенческа култура, на което аз много държах: да знаят как да се държат с възрастните, на улицата, как да се хранят, как да отварят и затварят врата, как да говорят. А това са много важни неща за един интелигентен човек. Защото аз познавам много интелигентни хора, даже не с едно висше образование, които говорят високо, с лош тон, държат се неприятно, имат некрасиво поведение, даже походка. Мъжът трябва да бъде кавалер. Снахите ми казват, че моите синове са кавалери, знаят как да се държат. Така съм възпитавана от малка.

- И двамата Ви синове завършват НАТФИЗ, стават актьори. Личеше ли по нещо, че ще се занимават с това изкуство, имаха ли такива интереси като ученици?

- И двамата - и Румен, и Антонио, бяха в политическия театър на Бандутов към Младежкия дом и доста пиеси направиха. Но при Румен по-ярко си личеше като че ли, той е по-жив, по-емоционален. Докато Антонио прави добри, но сериозни роли. Румен може и драма, и комедия, сега се изявява доста като комедиен актьор.

Децата ми от малки се занимаваха, правех паравани и те играеха театър. Сега в София Румен прави паравани и играят театър с неговата дъщеричка Анита, която е страшно артистична и музикална и много добре се справя. След като завърши НАТФИЗ, Румен казваше, че иска да завърши медицина, защото много се интересува от тази наука, много чете, има големи познания.

Изкуството и медицината са двете професии, които обожавам. Аз мечтаех да бъда лекар. Моят баща ми казваше, че мечтае неговата дъщеря да бъде лекар. Почина си с тази мечта. И защо каза "гинеколог", не знам. Може би е искал да дарявам радост на хората?! Много исках, но вторият ми баща нямаше тези възможности и станах детска учителка. Но пък се радвам, че имах съпруг лекар, когото много, много уважавах.

- Синът Ви Румен е от най-популярните актьори в момента. Как се разви кариерата му?

- Постепенно. И за мен много неочаквано - не очаквах да го видя комедиен. Гледала съм го в много постановки в Столичния куклен театър, имаше някакви нотки на комедиен. Но той е склонен. Покани го режисьорът Халваджиян - къде го е видял, не знам, някъде го е гледал, направил нещо като кастинг и веднага го взел. Той водеше "Господари на ефира" и там много го харесаха. Аз също го харесах.

За Румен беше голяма чест да седне на стол до големия актьор Вальо Танев. Много добър дебют беше ролята му на полицая от КАТ майор Егаси Костов, тя бе големият скок, всички много го харесаха. След Костов се нанизаха и други роли. Ролята му на митничаря сега продължава в новите серии на "Пълна лудница", които ще гледаме във вторник.

- БНТ 1 започна излъчването на тв сериала "Английският съсед", в която Румен Угрински играе централна роля с Татяна Лолова. Как приехте тази новина?

- На сутринта след филма ме събуди Бистра Дживджорска да ми каже, че е възхитена от ролята и добрата игра на Румен, от сценария, че всичко е много истинско. Толкова беше развълнувана, че ме разплака. Лолова много го обича и казвала: "Не искам друг освен Румен да ми бъде син във филма!"

На рождения му ден се обади рано сутринта, а после на нейния той също я събуди. И двамата сме зодия Водолей: той е роден на 25 януари, аз - на 1 февруари. Може би затова си приличаме, много сме еднакви - прекалено чувствителни.

- Промени ли го славата?

- Не. Даже снощи една майка ми каза: "Как може - толкова е известен вече, а като го спреш: "Заповядайте, кажете!... Ама моля ви се, всичко хубаво, много здраве на вашето детенце". Той е такъв, аз съм такава. Човек трябва да бъде такъв. Ако се промени, значи той не е добър като човек. А недобрият човек не може да направи добри роли. Или хайде, ще направи някои роли, но не истински. Аз не бих обикнала и уважавала такъв човек.

Моите деца са възпитавани така, не са глезени. Като студенти не са имали много. Когато бяха малки, ги бях научила: ако нещо харесате и искате да ви го купя, мама много леко ще стисне ръчичката - което значи, че мама в момента няма възможност. И то само отговаря: "Добре, мамо, ще чакам". А съм виждала грозни сцени: деца, които лежат пред магазина и се тръшкат.

- Разкажете за семейството на Румен?

- Снаха ми Биляна също е актриса, завършила е класа на Стефан Данаилов в НАТИЗ, сега работи в Театър "София". И двамата са скромни, обличат се семпло, много са общителни и може би затова са се обикнали и са се събрали. Румен не би харесал жена, която се държи много свободно, много отворена, много гримосана, много напарфюмирана. Той обича семплите, скромните, обикновените, какъвто е той. Тя е той, и обратното. Много се допълват. И като визия, като фигура. Не мога да си представя друга до него, няма да му върви с друга.

- Това трябва да го прочете снаха Ви! А къде са се запознали?

- В София - дали на някакъв рожден ден, дали на изпит на Биляна. Просто са се харесали взаимно от пръв поглед. Седем години бяха заедно, преди да се оженят. Нейната майка е родом от Благоевград и също беше актриса, баща й е електроинженер. От добро семейство, с добри деца - и двете й сестри са актриси. Снаха ми и известната Весела Казакова са двуяйчни близначки, но не си приличат по темперамент и в много други отношения.

Румен страшно много обича дъщеричката си Анита. Всички родители обичат децата си, но някои родители не могат да изявят обичта си, а той много ярко я изявява. Мисли непрекъснато за нея и бърза да я види. Той е голям домакин, голям татко, голям съпруг и голям син.

- Как се справя с толкова много ангажименти?

- Когато аз съм там - помагам. Голямата ми снаха казва, че съм много организирана свекърва. Румен също е много организиран. Хоби са му животните, много ги обича и се интересува, има всякакви книги за животни. Дори когато искаше да следва медицина, умуваше дали да бъде ветеринарна. Така че, ако нещо трябва да попитаме за животните изобщо, той може да ни даде пълни познания.

Вкъщи сега имат една водна костенурчица и бялото зайче Тити - тя е от много години, храни се, живее с тях, член на семейството е, обожават я. Когато отсъстват, има кой да се грижи за тях. За костенурката има специални лампи, за зайката Тити - специална клетка, грамадна като заграден двор. Румен обича да бъде зелено, красиво, да ухае на цветя, на борове, на пресен въздух и често, когато има възможност, ходи сред природата.

- Синът Ви Антонио също е актьор. Какъв е неговият път в изкуството?

- Той завърши кукловодство, но работи в драматичния театър във Варна. След НАТФИЗ завърши магистратура по мениджмънт, а сега - магистратура по психология и психопатология. Името му се спряга във Варна, защото се грижи за болни от рак деца - прави клоунади, лечение чрез смях. Повечето деца са обречени, някои от тях си отиват. Навремето това работеше в "Пирогов" Бате Николай, но с деца, които на другия ден се изписват. Антонио е вторият човек, само че той работи с много тежко болни, с обречените. Майките на тези деца плачат и го чакат да дойде да направи нещо. И той прави.

Тези контакти действат на психиката, затова се страхувах за него. Но той ми казва: "В началото бях малко потиснат, но сега се радвам, като виждам радостта им и сълзите в очите на майките, като виждам, че правя нещо". Професори и лекуващи казват: "Ние лекуваме, но това лечение е много по-силно". Така е, психотерапията и смехът са сериозно лечение. Много го уважавам за това, че се е посветил благородно на тия деца.

Разбира се, изкуството си върви, той си работи в драматичния театър. Сега обединиха операта и театъра във Варна и му предложиха да бъде директор. Аз го посъветвах да откаже, защото е много отговорно, не искам да се наложи да съкращава, да изяжда хляба на хората; ще трябва да търси пари за ремонт на операта, на театъра - много, много работа.

Освен това пише пиеси, стихове, много му се отдава. Гордостта ми е като интелектуалец. Не спира да чете - като баща си е. Снаха ми е пресаташе на една френска фирма, преди това беше пресаташе на Златни пясъци.

Много обичам внука си Александър, той е студент IV година в УНСС - един прекрасен, ученолюбив младеж, владее немски и английски, иска да продължи в Англия или Холандия и в момента работи, за да си събере пари, казва: "Не искам да тежа на мама и татко". Ето възпитанието от родителите.

- Гостуват ли Ви често децата?

- Наскоро идва големият син, поседя три седмици. Румен е много зает, прескача два-три пъти в годината. Аз ходя в София по-често и за повече. Отивам за празници и да помогна, когато и двамата са заети. Няколко зими също съм там, прибирам се, като се позатопли.

Румен и Биляна също дойдоха от София и оставиха при мен за десетина дни внучката. Анита навърши осем години, сега ще бъде втори клас. Тук й чествахме рождения ден в едно специално заведение и тя е много щастлива. Имаше всичко за децата: почерпка с лакомства, изненади, приятна детска музика; торта "Снежанка и седемте джуджета", от която всички си хапнаха и си взеха по едно джудженце за спомен; игри. В това време Биляна беше на фестивал на театралите, а Румен - на турне с "Пълна лудница".

Страшно обичам Анита, тя е моята голяма слабост, като че ли дишам чрез нея. Страшно обичам и Александър и много го мисля, но без да споделям, защото той се притеснява, когато му говоря умалително. Вече е голямо, сериозно момче. Казва: "Искам първо да се реализирам, сериозно да стъпя на краката си, да видя точно какво ще правя в бъдеще и да го почна - тогава вече ще мога да помисля за по-сериозна връзка".

Рядко отговорно поведение. Големият ми син много време отделя за четене и по-малко време му остава за общуване. Казвам му: "Синът ти вече не те вижда, защото единият чете в една стая, другият - в друга стая". Но той също е много сериозен съпруг, има сериозна и интелигентна съпруга.

Добри са ми снахите, добри са ми синовете, обожавам внуците си, безкрайно много ги обичам, много искам да са щастливи. Това е щастието за мене - да са ми живи и здрави рожбите. Дай боже! Моля се за тях, дано бог да ме чува.