Гимназистката Лора Влахова живя 21 дни в “Московие” с връстници от 36 държави

Забавления и учене съчетаха през лятната ваканция гимназисти от Средното общообразователно училище с изучаване на чужди езици в Благоевград. Трима деветокласници от паралелката с интензивно изучаване на английски и руски език се възползваха от възможността да почиват на международни лагери, инициирани от руски организации, занимаващи се с разпространението на езика и културата. От Приморско наскоро се върнаха Петър Кръстев и Кристина Янкова от 9 “а”, те бяха част от 30-членната българска група ученици, която за първа година се включва в международния лагер там. 1200 тийнейджъри бяхме в кампа, разказаха Петър и Кристина, имаше от Италия, Израел, Финландия, Франция, Германия, болшинството, разбира се, бяха от Русия, включително от Сибир, като само от Москва бяха към 200 души, тъй като организатор бе “Етносфера”, допълниха двамата.

Нямаше ограничения за броя на участниците в лагера от СОУИЧЕ, обясни преподавателката по руски език Жана Лалева, която бе ръководител на благоевградските ученици. Получихме покана от Министерство на образованието наши ученици да се включат в българската група, като изискването бе единствено да са в гимназиален курс на обучение, но разноските не се поемат и 5-дневният престой им струваше към 160 лв., допълни тя. Само двама от 9 “а” пожелали да редуват плажа с учене. В българската група Петър и Кристина били с гимназисти от София, Пловдив, Русе.

Преди няколко месеца Петър бе на подобен лагер в Москва и затова решил да не изпуска поредния шанс да общува с връстници от различни държави, като едновременно се обучава. Руската столица толкова го впечатлила, че вече обмисля възможностите да продължи там образованието си. Организацията е отлична, разликата с познатия ни тип лагери е, че почти всеки ден са планирани занятия, разказва младежът от СОУИЧЕ. В Приморско за руснаците часовете били по български език, а за българите - по руски.

Охраната беше на изключително високо ниво, постоянна и денонощна, а поне 5 коли имаше непрекъснато на разположение, разказа педагогът Ж. Лалева. Когато искахме да отидем на дискотека, ръководителите правеха списък и го даваха на гардовете предния ден. Охранителите ни взимаха от хотела, пазеха ни в дискотеката, докато се забавлявахме, в 1 часа след полунощ ни извеждаха и задължително ни преброяваха, преди да ни върнат обратно, обясни Кристина. Алкохолът беше абсолютно забранен, това не пречеше на купона.

Дори се чувствахме по-спокойни, като знаехме, че наоколо има гардове, защото и “външните” посетители в дискотеката се съобразяваха, призна момичето.

Самата база в Приморско бе пригодена точно за лагер, имаше зала за танци, маси за тихи игри на терасата, волейболно и баскетболно игрища, кът за грънчарство, за рисуване, а храната беше като “за световно” - обилна и разнообразно, доволни са двамата гимназисти от Благоевград.

Режимът бил отличен, след закуска имали занятия, след това малко на плажа, обяд и почивка в най-големите жеги, а от 17.30 до 19.00 часа пак учене. Всяка вечер имало на сцената различни изява на учениците, разделени в няколко отбора, диджей и дискотеки на открито. Освен че се запознаваш с нови хора, при този тип лагери учиш чужд език най-бързо и най-лесно заради контактите, убедени са Петър и Кристина и с удоволствие отново биха отишли на подобно място

В аналогичен международен лагер край Москва, но за 21 дни, бе пък съученичката им от същия клас в СОУИЧЕ Лора Влахова. Лагерът се организира ежегодно от управата на руската столица и департамента им по образование и в него участват деца от цял свят. Бяхме от 36 държави, чужденците бяхме в групи от около 10 души, разказа Лора. Имало момчета и момичета от Словакия, САЩ, Беларус, Русия, Естония, Швеция, Индия, Казахстан, Абхазия, Египет, Южна Корея, Украйна, Унгария, България... Нямаше изискване за ниво на владеене на руския език и затова още с пристигането ни подложиха на тестове и устно препитване и въз основа на резултатите ни разпределиха в групи на различни нива, отделно ни разделиха в отряди, в които нямахме сънародници, разясни българката. С групата на начинаещите, които не знаеха и дума на руски, отлично се разбирахме на английски, така упражнявахме едновременно и двата езика. Най-трудно бе първите 2-3 дни, докато преодолея езиковата бариера и страха, че ще сбъркам, призна си Лора. Като се успокоиш, че всички бъркат и не е фатално, ако забравиш дума или окончание, нещата си идват на мястото, отпускаш се и осъзнаваш, че грешките са част от ученето и те не ти пречат да контактуваш свободно с останалите, допълва тя.

В лятната школа за обучение по руски “Московие” обучението бе 15-ина дни, а третата седмица ходихме на екскурзии в Москва и в Сергиев пасат. За обучението, което приключи с тест, получихме сертификати за взети 96 часа по руски език. Само за сравнение ще посоча, че в училище нормативът ни на седмица е 4 учебни часа, което за цяла учебна година прави 144 часа. А иначе там всичко ме впечатли, осъществи се мечтата ми да видя Червения площад и Кремъл, не може да се нахвали девойката. Преди да тръгне от България съученикът й Петър й дал подробни наставления какво задължително трябва да види и какво да опита от местната кухня. За първи път ядох елда, не ми хареса особено, руската им салата няма нищо общо с тази руска салата, която ние правим, защото майонезата в оригиналната е с различен вкус, освен това слагат много месо. Не можах да пробвам пирожки и пелмени, но пък се отядох на сладолед, а всеки ден пиехме или чай, или компот, разказва Лора. Храната бе обилна и вкусна, опитах техния борш. Освен основните хранения имахме и две междинни закуски - нещо сладичко след обяд и вечер, защото на дискотека се огладнява. Като тръгнах от България се притеснявах, защото за първи път се разделях с родителите ми за толкова дълго време, при това на стотици километри. Но там програмата бе толкова плътна и непрекъснато бяхме ангажирани, че не ти остава време да се почувстваш самотен, обяснява гимназистката от СОУИЧЕ. Призна обаче, че всеки ден пускала SMS-и на мама и тате, но пък смята, че лагерът край Москва е бил е едно добро начало да се учи на самостоятелност.

Самият лагер бил на около 60 км от Москва, разположен в една голяма сграда и няколко по-малки къщички - корпуси. Учителите били в отделна от учениците сграда и всеки отряд от гимназисти организирал сам живота в корпуса си, като дори чистенето било по график. Имаше голяма филмова зала, всяка вечер прожектираха филми. Правеха се и дискотеки и всеки можеше да избира къде да иде - на кино или на купон, и определено болшинството предпочитаха танците до полунощ. Музиката беше всякаква, не непременно руска, предимно техно и хаус, и бе много приятно, че и през деня звучеше навсякъде в лагера, разказва ученичката. Имахме отделни вечери на всички националности, в които трябваше да представим културата на държавата си, ние научихме руснаците как се играят право и дунавско хоро и как се тропа ръченица.

Определено сред най-вълнуващите моменти бе екскурзията ни до руската столица.

Имаше малки олимпийски игри по пянербол, разказа Лора, това е нещо като волейбол, но топката може да се хваща с ръце. Отборът ни, в който бях и аз, спечели I място.

Престоят й в лагера не минал без инциденти, към края по крака я ужилила оса, за нещастие получила алергична реакция и се наложило да я водят в спешен център.

По време на целия престой там охраната беше изключително добра, но по време на пътуване задължително имахме ескорт пред и след колоната от автобуси. В Москва разгледахме много от забележителностите, включително и Московския държавен университет. Видяхме много булки, които след специален ритуал “заключват” любовта си с катинари и хвърлят ключа в морето. Най-трогателна обаче бе раздялата ни с приятелите от отряда. Не мина без сълзи, целият отряд се събрахме на ритуал, запалихме една свещ и като си я предавахме последователно един на друг в кръг, казвахме какво ни е харесало и какво ще ни липсва и честно казано нямаше нещо, което да не ни хареса, разказа Лора.