Гимназистка-отличник обича купоните, но не е влизала в дискотека

- Мария, как мислиш, че ще се отрази затварянето на малките селски училища, сред които бе и ОУ - с. Бело поле, на децата?
- Аз съм от последния випуск на училището в Бело поле, добре че кандидатствах след 7-ми клас и ме приеха, защото останалите ми връстници бяха принудени последната година да отидат в други училища и за повечето адаптацията за 1 година бе доста трудна. Мисля, че е грешка, че се затвориха малките училища по селата, в много европейски държави учениците работят в малки групи с до 10 деца, защото е доказано, че успеваемостта е по-голяма. При клас с 25-30 ученици нишката учител-ученик се губи, защото няма време за индивидуални занимания. В редовните ни часовете по английски например учим всичко накуп, набляга се на граматиката и лексиката, но като отидем на изпит, се явяваме на отделни модули, сред които слушане с разбиране или говорене, а за тях няма време в часовете в училище. Затова са ни изключително полезни свободноизбираемите часове по езика, където работим в по-малка група, по 14 ученици, както и часовете за подготовка за олимпиади.
- Преди няколко дни се върна от 1-седмичен младежки семинар край Габрово, на който са ви запознавали със Закона за дискриминацията. Не смяташ ли, че всеки сам би могъл да си прочете този закон и да се спестят парите за храна, нощувки, лектори и транспорт на около 40 души от цялата страна?
- На семинара бяхме по 6 души от младежки организации в 6 града и смятам, че той бе много полезен. От 3 години членувам в Младежкия общински съвет по наркотични вещества в Благоевград и бях най-малката от нашата група на семинара. От Благоевград бяха още Габриела Неделчева, в 12 клас в V СОУ, и студентите в ЮЗУ Лилия Ангелска, Любомир Димитров и Симеон Стоянов. След това обучение ние можем да учим връстниците си да пишат оплаквания, когато смятаме, че ни дискриминират, както и да ги насочваме към комисията за правна помощ и дори завеждане на дела. Тренирала съм няколко години хандбал и 1 г. модерен балет. Едва сега разбрах, че и в двата клуба сме били дискриминирани, но не сме знаели, че е наказуемо. Например на хандбални мачове с домакинство на ЦСКА сме играли при ужасни условия - без баня, в зала със счупени прозорци и без отопление, на минусови температури през зимата - всичко това е наказуемо, но не си знаем правата.