Георги Наджаков и Гьотингенската академия на науките

Кореспондентът на БТА в Благоевград Георги Жерев публикува преди 30 години едно подробно интервю с Георги Наджаков [1]. По това време аз бях директор на Окръжния Младежки дом, комсомолски активист и имах амбицията да поканя за срещи с младежта на града и окръга видни личности на България. Родителите на Георги Наджаков са родени в Горна Джумая (Благоевград), преселили се в Дупница веднага след Руско-Турската освободителна война. И така Георги Наджаков се ражда тук, през 1896 г. в Дупница. Баща му учи за медицински фелдшер и по-късно семейството се премества в Сапарева баня. Той загива по време на Балканската война във военно-полеви лазарет на армията.

В посоченото интервю Георги Наджаков споделя желанието си да посети родният град на родителите си и това беше причината да му телефонирам за да го поканя на гости в Младежкия дом за среща с гражданите на Благоевград. През пролетта на 1978 г. той се оказа извънредно зает и следваше да изчакаме есента, когато след 15 септември 1978 г., започваха учебните занятия. В гимназията в Благоевград имаше няколко математически паралелки. Академик Наджаков пожела техните ученици да са негови слушатели и да имат възможност да му задават специални въпроси. Заместник директорът на гимназията, Кирил Чимев, беше математик и така осъществихме заедно тази среща на академик Наджаков с посветилите се на математиката и физиката млади гимназисти.

Академик Г. Наджаков има много международни контакти, но сам се числи към Френската научна традиция и академизма на Германските физици. Наскоро се обърнахме с молба към настоящият президент на Гьотингенската академия на науките професор Др. Херберт Ройски да ни бъдат предоставени материали от до-военна Германия. Получихме копие от досието на Г. Наджаков по избирането му за член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките през 1939 г. Текстовете основно са насочени към обсъждане на публикациите на Георги Наджаков, намиращи се в Гьотингенската академия на науките.

Първоначално следва да споменем, че през 1938 г. в Лайпциг, Наджаков е публикувал една експериментална работа върху фотоелектрети [6]. Тази публикация е повод четирима германски физици да предложат на главния секретар на Гьотингенската академия на науките със специална молба от 21 ноември 1939 г. „приемането на представителя на Софийския Университет със специалност физика, професор Наджаков, за член кореспондент на нашата Академия на науките” [2, л. ]. Следва оценка на работите на Г. Наджаков. Оказва се, че германските физици познават подробно и неговите публикации на български [7]. Те продължават: „със своите експериментални изследвания, професор Наджаков изпъква в една сложна област, а именно електропроводимостта на изолатори. При един на пръв поглед незначителен похват, той допринесе съществено за подобряването на експерименталната техника и по този начин облекчи литературата от погрешни схващания. Неговата работа напомня начина, по който Рьонтген започва в тази област, а

именно, чрез едно обстойно изследване на статичните инструменти за чувствително измерване. Господин Наджаков взе в последно време участие и в дискусията за естеството на латентната снимка върху фотографска плоча. Неговата мисъл показва с определена яснота, че проблемът на една латентна снимка, пригодена за химическа обработка е различен от една латентна снимка, която може да бъде доказана с физически методи” [2, л. ]. „Господин Наджаков прояви изключително приятелско отношение спрямо Германия и се погрижи най-добрите негови сътрудници да получат възможност за специализация в Германия” [2, л. ]. Авторите на предложението-молба обобщават: „С голямо удоволствие бихме приветствували възможността тази молба да бъде удовлетворена за приемане и на професор Странски за член-кореспондент. Със сигурност ще предизвика задоволство в Природо-научният факултет в София фактът, че двама млади сътрудници, отличаващи се с особена активност, са получили едновременно отличие от Академията в

Гьотинген” [2, л. ].

Следващият документ от 1 декември 1939 г. е адресиран до Райхсминистъра по наука, възпитание и народната просвета в Берлин. В него се удостоверява, че на 24 ноември 1939 г. в Академията на науките в Гьотинген единодушно са избрани професорът по физикохимия Др. И. Н. Странски и професорът по физика към Софийския университет Г. Наджаков за член-кореспонденти на Физико-математическия профил и се моли министъра, да потвърди избора. Съобщава се, че на 28 ноември 1939 г. Др. Странски е изнесъл доклад в Гьотинген, а професор Наджаков преди година, през 1938-ма, е изнесъл лекция в Гьотинген пред същият състав на физиците от тази Академия. В писмото на президента на Гьотингенската Академия от 1 декември 1939 г. се обобщава: „Професор Странски и Професор Наджаков са представители на близки дисциплини в един и същи университет и са напълно равностойни”. В същият документ се съдържа следната формулировка: „Едновременното признание на двамата би имало проектираното действие на признаване на

Германско-Българска Академия” (!) [2, л. ].

Следващото писмо от Гьотингенската академия на науките до министъра в Берлин професор Др. Фрей от 28 март 1940 г. свидетелствува, че избора на двамата физици от Университета в София все още не е одобрен от министъра. Потвърждаването избора на И. Н. Странски и Г. Н. Наджаков за член-кореспонденти на Академията на науките в Гьотинген от Райхсминистъра на Науката в Берлин се освидетелства с писмо от 28 май 1940 г. Друго писмо без дата изразява връчване на грамота на Г. Наджаков, професор по физика към Софийския университет за член-кореспондент на Академията на науките в Гьотинген. Това писмо завършва с пожелания и надежди „вече изградената връзка между Вас и Академията, да доведе в бъдеще до интензивна интелектуална обмяна” [2, л. ]. Дипломата на Г. Наджаков за член-кореспондент на Академията на науките в Гьотинген е подписана от президента професор Др. Фридрих Карл Дресшер-Каден [3] и вицепрезидента професор Др. Херман Кеес [4] на 10 юни 1940 г.

За атмосферата в Гьотинген намираме любопитни подробности в книгата на Леонид Левшин за съветският физик Сергей Вавилов [5]. Академик Наджаков има две срещи със Сергей Вавилов (президент на АН на СССР между 1945 и 1951 г.) и два доклада за ролята му във физиката. Но в случая ни интересува характеристиката му за учените в Германия по време на специализацията му през 1926 г. Сергей Вавилов описва Гьотинген като малък университетски град, признат за център на физическата мисъл не само на Германия, но и в Европа. Той сравнява шумния Берлин с провинциалния Гьотинген. В Берлин е събран целия „Олимп” на физиците на Германия – Алберт Айнщайн, Валтер Нернст, Макс Планк, Макс Лауе, Валтер Боте и много други. В Гьотинген, другият „Олимп” на физиците, са били Макс Борн, Джеймс Франк, Давид Гилберт, Виктор Вайскопф, В. Гейзенберг, Ханс Гайгер, П. Йордан, Джулиъс Опенхаймер, Волфганг Паули, Енрико Ферми и много други. Половината от тези учени през 1939 г. вече не са в Германия, разпиляни в

Америка и цяла Европа.

Проучването на състава, гласувал единодушно за двамата български физици е интересна тема, която тук няма да разглеждаме. Ще пропуснем и една голяма част от досието на Наджаков в Гьотингенската академия на науките, която съдържа многобройни поздравителни телеграми по различни поводи. Има и един друг любопитен момент отнасящ се до връзките между България и Германия от този период. Почти по същото време, когато е замислена „Германо-Българската академия” около 1939 – 1940 г. са създадени “Българо-Германски културен институт” и „Българо-Германски институт за земеделски изследвания”. Първата стъпка по създаването на „Българо-Германски институт за земеделски изследвания” е завършена през лятото на 1944 г. Впоследствие тук се настанява Атомния център, създаден от академик Георги Наджаков и ръководения от него голям колектив от физици. Днес Институтът по физика на твърдото тяло, носещ името на Академик Наджаков, и многото други физически институти и лаборатории към БАН, които се намират на

територията на бившия атомен център на бул. Цариградско шосе, № 72, се помещават в планираните някога сгради за „Българо-Германския земеделски изследователски институт” с пространно опитно поле [8, 9].

Подробното обсъждане и оценка на експерименталните изучавания на професор Георги Наджаков с тяхната многопланова приложимост, както при черно-белите варианти на физическа фотография, така и при цветовото многообразие на скалите диелектрици определиха крупността и ролята на неговото фотоелектретно откритие, което зае коренно приложение при компютърните и Интернет технологии.

Прави впечатление пренебрежението към значимостта на Георги Наджаков. Преди две години предложихме родният град на учения да се назове град „Наджаков” [10]. Ефект не последва. И не само това, за да се знае от всеки българин и млад и възрастен и в чужбина, бе предложено да се отпечати пощенска марка с лика на физикът Георги Наджаков, което също не стана. Попитах председателя на Българската академия на науките академик Никола Съботинов за бюджета който издържа българската наука днес. Този бюджет сега е катастрофално окастрен. И резултатът е потресаващ. Повече от стотина български учени вече напуснаха системата на БАН и търсят свое място по Европа и Америка поради ниското възнаграждение в нашата академия. Пояснявам на председателят на БАН, че само 10% от доходът на ядрената ни промишленост би финансирал ТРИ наши академии. Нейното изграждане е принос на БАН, на нейните учени към цялата държава, към Балканите и Европа и нашата наука няма претенциите за себе си!!! Питам го отново, как е

възможно да не се утвърдят със специален закон „авторските права” върху приноса на българските учени и от икономическия им ефект 10% да финансират Българската наука. И отново напомням длъжни сме да създадем със „специален закон” и стипендия за даровит студент на името на Г. Наджаков... и още много и други инициативи...

Литература

1. Г. Жерев, в. Пиринско дело, 28 януари 1978.

2. Персонално досие на професор Георги Наджаков в Архива на Академията на Науките на Гьотинген

3. Friedrich Karl Drescher-Kaden (1894 - 1988), специалист по минералогия и геология.

4. Hermann Kees (1886 - 1964), историк, египтолог, библиотекар на Академията на науките в Гьотинген през 1939 г

5. Л. Левшин, Сергей Вавилов, Москва, 1977, 166 – 170

6. Nadjakoff G. (1938) Über eine neue Art von Elektreten: Photoelektreten, Physikalische Zeitschrift /Verlag von S. Hirzel in Leipzig/ 226-227

7. Наджаковъ Г. (1937) Върху един новъ начинъ на перманентна поляризация при диелектрицитЬ. Единъ новъ типъ електрети: Фотоелектрети, Годишникъ на Софийския Университетъ кн.1 Физико-Математически Ф-т. /Математика и Физика/ 409 - 420

8. Azmanov Iskren (1989) Development, functioning and research program of the Bulgarian-German research institute for agriculture in the period 1940-1944, - Historical Report – XVIII-th International Congress of History of Science -1st-9th August 1989 – Hamburg - Munich

9. Азманов Искрен (1990) Професор Арнолд Шайбе и Българската наука, Сп. Природа /БАН/ 45-48

10. Вестник Вяра, (2007) бр.17 и 18 юли 2007 г.

автори: И. Азманов, В. Вангелова