Геодезията е моя слабост от дете

Мартин Стефчов Йорданов е на 21 години. Роден е в Благоевград. Завършва Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия в родния град, а от 2 години е студент в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София, специалност "Геодезия". С него разговаряме за предизвикателствата на студенсткия живот, за приликите и разликите между големия и малкия град.

- Марти, какво те доведе в София?

- Не мога да кажа, че съм в София заради самия град или заради начина на живот в столицата, а поради липсата на подобно висше учебно заведение в родния Благоевград. В София съм заради желанието ми да продължа развитието си в сферата на строителството, и по-специално в геодезията. В Благоевград за съжаление не се предлага подобно нещо. След Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия (ПГСАГ), която завърших през 2008, си казах - накъде, ако не в София, и затова мога да кажа, че София избра мен, а не аз нея. И ето ме студент в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

- Сам ли взе това решение?

- Може би баща ми има известна вина, защото той ме "запали" по геодезията.. Още от малък ме взимаше с него на работа и ми беше доста интересно. Затова не мога да кажа, че сам съм взел това решение, но нямаше къде да продължа по специалността. Родителите ми ме подкрепиха еднозначно, така че мога да обобщя, че всички го решихме заедно.

- Това, което очакваше, ли се оказа университетът?

- Имах много предварителна информация за университета (УАСГ - Университет по архитектура, строителство и геодезия). Бях събрал много мнения от различни хора, бивши възпитаници от различни поколения. Знаех, че университетът се ползва с добро име и очаквах да е сериозно предизвикателство. И всъщност така се оказа. Информацията е много и обемна, и трябва да отделям голям процент от времето за учене, за да вървя успоредно с предадения материал. Сесиите са тежки, когато имаме курсови задачи и проекти, се налага да работим денонощно.

- Мислиш ли, че ще получиш добра подготовка, за да можеш след това да се реализираш в бизнеса?

- Относно подготовката смятам, че е на едно високо за страната ниво. Разбираме се добре с преподавателите, те проявяват търпение, като цяло се съобразяват с нас, студентите. Когато има разбиране и от двете страни, нещата се получават.

- Реализация - мисля, че е много относителен въпрос, защото е рано да се предвиди подобно нещо, но всеки има планове за бъдещето си. Възможности за реализация има както в София, така и в Благоевград. В Югозапада, по-конкретно в Благоевград, има много специалисти геодезисти, имайки предвид размерите на града и общината, затова реализацията е по-трудна. Стандартът на живот в Благоевград е по-нисък и това предполага по-ниско заплащане за дадена работа, отколкото за същото в София. Не мога да кажа, че в столицата е лесно да се реализираш, но възможностите са повече и изборът е по-голям. Въпреки всичко засега мисля след дипломирането си да пробвам да се върна в Благоевград. Разчитам на моя баща Стефчо Йорданов, който се занимава с геодезия, да помага с каквото може. Да ме донаучи, така да се каже, на тънкостите в професията и на нещата, които не съм успял да науча в университета. Иначе казано, на който му се работи и има желание да се занимава с това, което прави, се реализира.

- Ако трябва да избираш град, в който да живееш, кой би избрал - София или Благоевград?

- Очаквах да ми зададете този въпрос. За София, и по-специално за Студентски град, мога да кажа, че няма неща, които да ги няма и в Благоевград. В столицата животът е много по-напрегнат, натоварен и по-бърз. Докато в Благоевград е много по-спокойно. Той също е студентски град с много млади хора, доста добре благоустроен и развит. Бих избрал Благоевград за живеене и за реализация, защото градът расте и ще се развива за в бъдеще.

- Колко пари ти трябват в София, за да изкараш месеца?

- Ами около 150-200 лева на седмица, тоест към 800 лева на месец. С тези пари си покривам нуждите в столицата, не се лишавам, но не си и позволявам много.

- Освен да учиш не отделяш ли време за развлечение?

- Да, разбира се. Излизаме с колеги на кафе, ходим и на дискотека. Също така се събираме в общежитията, в които сме настанени. А и приятелите от махалата в Благоевград често ме навестяват, с тях едно кафе да изпия, ми стига.

- Имаш ли гадже?

- В интерес на истината, отскоро съм с едно момиче. Мисля, че между нас има нещо.

- Кои дискотеки предпочиташ в столицата и кои в Благоевград?

- В Благоевград най-често ходим в "Джулиани”, тъй като мога да разчитам на доброто отношение и обслужване, а и моят добър приятел Георги Занков е управител на дискозалата. В София изборът е по-голям, но също има дискотеки, които са за предпочитане пред други. Това са Plazza Dance Centre, Ориент 33 и Bacardi.

Разлика в парите, които ми трябват, за да изляза една вечер с приятели, било то в София или в Благоевград, няма, или ако има, е незначителна. Около 50 лева са достатъчни.

- Доволен ли си от решението да учиш в София?

- Ами, удовлетворява ме, защото смея да твърдя, че доста израснах в София. Запознах се с много нови и различни хора, намерих нови приятели, сблъсках се с различни проблеми, които се налагаше да решавам сам, пораснах и сега съм това, което съм и искам да бъда.