Гадно ми е да топя лекари, подписали сигнал до касата, че лабораторията ми е нередовна

Яна Големеева е родена в Благоевград. Завършва биология в Софийския университет, а през 2006 г. взема магистратура по здравен мениджмънт. От 1990 до 2009 г. работи като биолог в цитологичната лаборатория на Областния диспансер по онкологични заболявания в Благоевград. През 2004-2007 г. съвместява ангажиментите си в диспансера с работа в лаборатория "Unidiamed", чийто собственик е от 2007 г.

- Яна, Вашата клинична лаборатория "Unidiamed" е единствената, която бе спомената с името й в сигнала на колегите Ви от Благоевград до Националната здравна каса като нередовна, със статут на пункт и същевременно с доста активна дейност. Какво констатира проверката на касата?

- Проверката не беше една. Само от НЗОК ни провериха 4 пъти, 2 проверки ни направи здравното министерство, отделно от местните здравни институции идваха. Не бе констатирано нито едно нарушение. Дори не разбрах защо сме наречени пункт, след като лабораторията е една-единствена, не сме ничий филиал, ние самите нямаме филиали, просто си работим и, смея да твърдя, доста качествено.

- Защо тогава "Unidiamed" беше написана в този сигнал и всъщност той от кого беше?

- Уви, от колеги. Колеги, които също имат лаборатории. Всъщност на мен това писмо ми беше предоставено от касата и в него прочетох имената им - преди това никой не беше дошъл да ми каже какво го смущава в работата ми, което изобщо не бе колегиално.

- И това бяха имената на...?

- Не желая да ги казвам по една много проста причина. Аз съм от лекарско семейство. Татко беше ветеринар, майка е стоматолог, съпругът ми Олег Вълчев е хирург, свекърът е кардиолог, свекървата - фармацевт. Как мога аз при това положение да говоря срещу лекари? Но в интерес на истината съм много доволна, че синът ми не стана такъв. Той беше много притеснен как ще съобщи на свекър ми, че прекъсва семейната традиция и записва бизнес администрация. Дядо му обаче прояви пълна толерантност и му каза: “Добре е, достатъчно лекари е дало нашето семейство, занимавай се с нещо друго”. За мен пък какво да кажа, след като през целия си живот той гледаше как баща му го вдигат посред нощ, после се връща и ме буди, за да ми разкаже какво е станало, а после до сутринта се разхожда из апартамента, защото не може да заспи. Тежка, много тежка професия. И като се случат наоколо няколко такива колеги, като авторите на сигнала, става още по-страшно.

- Всъщност колко са редовните и нередовни лаборатории на територията на общината?

- Нямам представа, а и не знам какво означава редовна и нередовна лаборатория в България. Предполагам, че редовна е тази, която има лиценз за дейността. Не е възможно една лаборатория да има апаратура и специалисти за всички изследвания, които се правят в медицината, затова повечето от нас правим на място само определени изследвания, а другите пращаме в лаборатории, които могат да ги извършат. Смея да заявя, че моята лаборатория е една от малкото, която до момента не е върнала пациент, без да му обясни какво показват изследванията му, какво трябва да прави по-нататък, при кого да отиде. Ние плащаме ежегодно хиляди левове за участие в в Националната система за външна оценка на качеството. Тя е елементарна и много ефикасна. От централната лаборатория ни пращат проби с неизвестни параметри и след като получат нашите резултати, връщат в табличен вид какво са показали техните изследвания и какво - нашите. Резултатите ни са отлични. Освен това правим ежедневен вътрешен контрол на качеството, преди да дадем какъвто и да е резултат на пациента.

- Да не би да сте попаднали в жалбата на колегите си като партньор на мобилната лаборатория “Рамос”?