Футболът не е само игра и самоцел - той е кауза

Янко Петров Сандански е роден в Кресна. Той е бивш футболист на “Пирин” /Благоевград/, сега е опорен халф на “Славия” /София/. Бил е състезател на ЦСКА, “Берое” и “Монтана”. Възпитаник е на Спортния интернат в Благоевград. Клонка е от родословното дърво на пиринския войвода Яне Сандански.

- Янко, кога си помисли, че футболът може да стане твое призвание и съдба?

- Ами в това взех да вярвам, когато бях в Спортния интернат в Благоевград. Там нещата взеха да получават някакви измерения. Стараех се с топката, влагах амбиции и нещата взеха да потръгват. Тук искам да благодаря на треньора ми Васил Петров. От интерната се озовах сред юношите на “Македонска слава”.

Не мога да не отбележа и това, че преди да отида при юношите на “Македонска слава”, аз вече знаех някои от буквите на футболната азбука. Както е при почти всички деца, и аз подритвах топката по улиците на Кресна или из някоя ливадка. Така обаче да го наречем, по-официално влизане във футбола стана с един турнир, известен като “Данониада”. Участва и Кресна, като с тима се зае учителят по физкултура в училището Иван Златков. След поредица победи стигнахме до финалите в София и нашият тим взе почетното четвърто място в страната. Този турнир се оказа добра школовка и тук искам да благодаря на Иван Златков за това, че запали и мен, и другарите ми по футбола.

Ще добавя и това, че от този турнир се пръкнаха към големия футбол впоследствие и Венци Бенгюзов, сега състезател на “Пирин”, Бонислав Илиев и Георги Врабски.

- Бил си и в ЦСКА.

- Да. Преди това обаче бях в юношите на “Септември” /Симитли/. В ЦСКА влязох с тригодишен договор. Играх само 6 мача, че там да се наложиш като титуляр се иска не само да можеш да риташ топката, но и някой да те види, и още по-точно - да те поиска. От ЦСКА ме изпратиха под наем в “Берое” /Стара Загора/.

- Как се озова при орлетата от “Пирин” /Благоевград/?

- Ами “Пирин” си беше за мен мечта, а пък и вече имах съпричастност чрез “Македонска слава”. А и “Пирин” си е наш тим, роден. Две години изкарах и аз с този велик отбор. За мен той е светиня, но нещо все му се случва, все отнякъде му се пречи, все нещо става и около собствениците му, някои от които вероятно са там и за своя изгода. “Пирин” е най-великата школа в страната. И на най-опитния любител на статистиката ще му е трудно да изреди колко големи футболисти са излезли от “Пирин”.

- Защо напусна отбора?

- Не съм го напуснал. Той ни напусна, или по-точно се саморазпусна. Намериха се хора да го унищожат. Дано обаче намери сили и да възкръсне чрез сливането с “Перун” от Кресна и да намери полагащото му се място.

- В “Славия” как се чувстваш?

- Нямам никакви поводи за оплакване. Методите на подготовка са на по-високо от тези, които бяха в “Пирин”. Добри условия за трениране и игра, битовите - също. Пък и летвата на участие в първенството е по-високо поставена.

- Какво е футболът за теб?

- Не е само игра. Футболът за мен е амбиция, призвание, разбирам го като кауза, която трябва да се брани с всички сили. За мен фланелката на гърба не е просто парче плат, а знаме, което да се защитава с чест.

- Имаш ли кумири?

- Няма млад футболист, който да не вижда други, от които да се учи. По-важното е така да се научиш, че впоследствие и от него да се учат. Примери за мен са Гатузо и нашият Стилян Петров, на когото пожелавам скоро да победи заболяването.

- Има ли по-специални за теб мачове, такива, които помниш?

- Имам, и то с “Пирин”. Нима може да се забрави как отстранихме за купата на страната “Локомотив” /Пловдив/, и то на собствената му трева. Ами мача с “Литекс”, устремил се към шампионската титла, непобеждаван от грандовете, ние го сразихме в Благоевград с 4:1.

- Ще ли ти се да си видиш името в националния отбор?

- Че кой не го иска. Въпросът е дали е достигнал нивото да го заслужи. Пък си трябва и късмет - някой да те види и да те предпочете.

- Ако “Пирин” влезе в “А” група, ще се върнеш ли?

- Чест е да се играе в “Пирин”, фен съм му, любим ми е, но ако има пред мен пътища, водещи до нещо по-високо, ще ми се да ги използвам.

- Ще благодариш ли на някого, че те е вкарал във футбола?

- Първо на семейството ми, на тате Петър, на мама Лиляна, че са давали мило и драго да ми предоставят условия. На учителя ми по футбол Иван Златков, който парна първите искри, на Стойчо Младенов, сегашния треньор на ЦСКА, който също ме е учил, на големия треньор Стефан Грозданов.

- Какво правиш в свободното си време?

- Ходя на кино, на театър, гледам телевизия и най-вече мачове от разни европейски и други първенства.

- Защо според теб по трибуните се вижда малко публика?

- Вероятно играта, която виждат феновете, не ги задоволява. И това, че ние, футболистите, не винаги се стараем да показваме, че се отдаваме на футбола само с крака и глава, а трябва и със сърце, душа. Така ще бъдем разбрани и трибуните ще хващат по-малко прах.

- Кой ще е новият шампион на страната?

- Вероятно “Лудогорец”. Колектив са, играят добре.