Футболът е любимото ни хоби, затова се захванахме

Искрен Мазнев е роден през 1972 г. в Благоевград. Той е един от учредителите на първия и единствен в столицата на Пиринска Македония женски футболен клуб “Спортика”. За 4-те години от съществуването на едноименното сдружение с нестопанска цел заедно със съдружниците си Слави Янков и Борис Велянов печелят два проекта по европейската програма “Младежта в действие”, по линия на която в Благоевград преди 3 г. гостуваха младежи от Италия, а миналия месец 26-членна група от Гърция. Футболният отбор вече е постоянна величина в България, осъществи две турнета в Римини, Италия, и Монако, приятелските срещи на гости на македонски и гръцки тимове се превърнаха в традиция.

- Г-н Мазнев, защо се решихте да учредите женски футболен клуб в Благоевград?

- Решихме го през 2006 г. аз, моят съдружник в бизнеса Слави Янков и общият ни приятел Борис Велянов. Сигурно е било за тръпката, че такъв клуб в нашия град няма. Запалихме по идеята треньора от школата на “Пирин” Емил Кърцелски, с когото се познаваме от малки, и така започнахме.

- Сигурно не е лесно да намирате желаещи да тренират футбол момичета?

- Много малко са онези, които са дошли сами при нас. Обикаляхме училищата, агитирахме и постепенно нещата потръгнаха. Вече имаме няколко студентки, които играят в отбора. Имаме си и първото бебе-талисман. Една от нашите футболистки - Мария Сивакова, преди около две години роди момче Християн. След раждането първо се обади на мен и едва след това съобщи радостната новина на семейството си. За разлика от детско-юношеските школи в мъжкия футбол, при нас пари от момичетата за екипировка не взимаме. Разполагаме с пет екипа, закупени от нас, собствениците на клуба. Състезателките са оборудвани с калци, обувки, тренировъчни потници и гащета, с всичко необходимо да се чувстват истински футболистки. На месец плащат по 15 лв. такса, която отива за заплата на треньора. От социално слабите деца пари не взимаме. Купихме пътнически бус, който е изключително за нуждите на отбора, боядисан е с клубните цветове и с него пътуваме навсякъде, където играем, у нас и в чужбина.

- Къде тренирате?

- През зимата на закрито в двете спортни зали в Благоевград, а през другото време предимно на изкуствения терен в двора на интерната. Преди няколко месеца постигнахме договорка с кмета на Кочериново и започнахме да ползваме игрището там.

- Футболът в България не е печеливша дейност, а бездънна яма, в която се хвърлят пари без възвращаемост. Вие защо се захванахте?

- Много пъти и аз съм си задавал този въпрос. Пак се връщам към природата на българина да търси далавера във всичко. Добре, защо трябва да има далавера във всяко едно нещо. Просто футболът е любимото ни хоби и затова се занимаваме с него. Съпругата ми също е фенка на най-популярната игра, а дъщерята Гергана е централен нападател на отбора и както казват специалистите, има добро бъдеще. В началото започнахме малко на шега, колкото по-навътре навлизаш, толкова повече се запалваш и вече няма връщане назад. Да не говорим за удовлетворението от успехите на момичетата. Вече имаме 9 националки в различните възрастови формации на България. Целият настръхвам на стадиона, когато те излязат на терена и в тяхна чест звучи българският химн. Чувството е неописуемо. Освен това нашият треньор Емо Кърцелски стана селекционер на националния отбор за девойки до 17 г., което също е голямо признание. В клуба всички сме като едно голямо семейство. Имаше някои момичета, които преди да дойдат в отбора, бяха кривнали от правия път, както се казва. А сега са изрядни във всяко едно отношение, значи по някакъв начин сме успели да ги превъзпитаме. Спортът и в частност футболът е дисциплина, отговорност, учи на колективизъм. Ще бъде предателство към момичетата, ако се откажем. Как ще се изправя пред тях и родителите им да им кажа: Бяхме дотук.

- Колко Ви струва удоволствието да притежавате футболен клуб?

- Ние участваме във всички шампионати и турнири под егидата на БФС - първенствата на жените, на девойките и купа България. Това налага да осигуряваме годишен бюджет от около 15 000 лева. Кризата се отрази и на нашия клуб, но засега се оправяме без сериозни сътресения.

- Какво Ви амбицира да кандидатствате за финансиране и да се ангажирате с организиране на обмен по програма “Младежта в действие”?

- Ние за втори път печелим проект по тази програма. Първият, с италианците, беше за 10 000 евро, а сегашният обмен със солунския ФК “Мендекас” е на стойност 12 500 евро и е на тема “Заедно да опазим природата на Балканите”. Целта е не само да развиваме футболните контакти, а спорта като цяло, да осъществим връзка между младите хора от различни държави. Предложихме на гръцките ни колеги да бъдат наши партньори по тази програма, избрахме за изходни точки Благоевград и Банско. Ангажирахме съответно хотели в двата града за 12-дневния престой у нас. Осигурихме разнообразна развлекателна и опознавателна програма за 52-мата младежи, по 26 от тяхна и от наша страна. Водихме ги в църквите в Добърско, Благоевград и Банско, в националните паркове “Рила” и “Пирин”, в историческите музеи. Осъществихме акция по почистване и засаждане на дръвчета на Бачиново. Проведоха се футболни срещи и учебни игри. Много вълнуващи за всички бяха вечерите на българската и гръцката култура. Осигурихме за всеки участник тениска с логото на проекта и надпис “Заедно да опазим природата на Балканите”.

- Как се кандидатства за финансиране на такъв проект?

- Наехме консултантска фирма, която изготви проекта, изпратихме го до европейската програма “Младежта в действие”, одобриха го и започнахме да правим организацията. Пратиха ни разкладка по колко евро е храноденът на един човек и в която сме длъжни да се вместим. Гостите нищо не плащат, идват изцяло на наша издръжка.

- Успяха ли децата да преодолеят бариерата на психологическите задръжки в контактите помежду си, все пак за повечето от тях това е била първа среща с връстници от чужбина?

- В тази възраст тийнейджърите бързо се сближават, в случая повече момчета с момчета и момичета с момичета. Някои от тях не знаеха английски, но тези, които знаят, превеждаха. Освен това започнаха да се учат взаимно на най-често употребяваните думи и изрази на гръцки и на български.

- Къде им хареса най-много, сигурно в дискотеките?

- Малките няма как да посещават дискотеки, защото не е разрешено. Така че този род забавления въобще не бе част от програмата. Повечето го обърнаха на шопинг из Благоевград. Наблегнаха на сувенирите и спортните стоки. При нас марковите маратонки и анцузи им излизат по-евтино и затова масово си купуваха.

- Българинът посреща с подозрение за някаква далавера подобни проекти. Има ли наистина някаква облага?

- Абсурдно е дори да си го помислиш. Нещата са толкова изпипани, че няма шанс да отклониш даже стотинка. Първото нещо, парите се превеждат не наведнъж, а на траншове. Пълната сума пристига след приключване на проекта, което означава, че ние поемаме от джоба си разходите и едва след като докажем как сме разходвали парите, ни възстановяват остатъка. Това не е като едно време да идеш на Илиенци и да вземеш някаква хвърчаща фактура, която да ти осребрят. За всеки похарчен лев представяме надлежно подписан договор, узаконен с печати от двете страни - в хотела, ресторанта или за пътни.