Ергени и моми си разменяха кърпички в знак на одобрение на събора "Леб и вино 2010"

Всичко да бъде като на старовремски събор. Да седят на трапези като едно време. Всеки си носеше домашно тъкана черга, а старовремските ястия блазнеха очите. Всеки е облечен с носия - така за трета поредна година в село Спатово се събраха майсторите на хорото, песните и музиката, бабините манджи, за да споделят радостта от преживяването.

Това са условията, на които всеки трябва да отговори, за да бъде допуснат до старовремския събор. Според организаторите му - формация "Леб и вино", основната цел е всички да бъдат с носии и да се държат като едно време, да бъде възпитаван модерният човек на по-добър вкус като начин на обличане, дизайн, храна и поведение.

Третото издание на своеобразния фестивал 2010 се отличи с вечерното веселие, докато през 2008 и 2009 се проведе през деня. Тази особеност беше наложена от правилата на църковния календар и традицията съвпадна по дата с неделния събор Отсичането главата на Йоан Кръстител. Всяка година съборът се провежда последната неделя от август, визирайки и близостта с популярния в миналото празник Св. Зона на 31 август.

С помощта на църковен хор за източен стил пеене "Фенер" ръководителят му отец Владо, както и отец Димитър от село Спатово извършиха вечерня и водосвет в храма "Св. Георги" в с. Спатово. А "Леб и вино" като домакини дадоха началото на събора с изпълнението си на танца "Гайда аваси".

Курбанът, осветен от отец Димитър, беше постен, както и всички ястия за конкурса "Селски обед", според повелите за този празник. Голямата награда "Баш майстор" грабна Христо Стоянов от село Яково, впечатлил всички с майсторското си приспособление за сваряване на царевица, местен сорт, в менче. Най-атрактивната трапеза, подредена на събора "Леб и вино", беше на Неда Иванова от село Спатово, аранжирала три трапези в старинен стил.

Конкурсите "Лудо младо" и "Убава мома" избраха най-добрите игрохорци сред младежите, откроили се със старинни носии и поведение. Момите, претендентки за наградите и ергенските кърпички, бяха без грим, показвайки своята естествена красота. Четирима петричани спечелиха сърцата на момичетата от целия район. Радмила Симевска от делчевското село Драмче, Р Македония, и трите санданчанки - Теодора Янакиева, Борислава Илиева и Йорданка Янчева, спечелиха конкурса "Убава мома".

За младежите като част от конкурса се явяваше надскачането "трупешката" и надхвърляне на тежък мраморен блок. "Метането" на камъка изкуши да премерят сили и част от по-възрастните, като най-силните мъже се оказаха от село Драмче. Самият организатор Яне Каменаров демонстрира също завидни умения, защитавайки родовото си име, произхождащо според разказите от прадядо му Иван Каменаро от село Спатово, известен със силата си да носи воденични камъни.

През 2009 година акцент станаха старинните хора "за пояс", т.нар. четворни, а тази година беше даден приоритет на хората, играни на зурни. Специално участие взеха наследниците на най-добрия зурна майстор в района Селим (покоен вече) от село Кавракирово, както и техните колеги от село Секирник, Република Македония. Русалийските групи от Петрич и Секирник изгониха злите духове, размахвайки саби в ритуален танц.

Автентични танцови изпълнения направиха и уникалните групи още от селата Пирин, Лебница, Игралище. Група "Копачка" от района на гр. Делчево, Македония, показа своето хоро "за пояс", този път с помощта и на женската им група.

Опитът на "Леб и вино" показва, че бъдещето на фестивалите е в малкия брой участници, тъй като позволява на участниците да общуват по човешки, избягвайки тълпата и гръмките звуци от хиляди гласове и инструменти. Големите фестивали принизяват единичния участник и са повод да се изгуби индивидуалността в глобалното море, ето защо организаторите се стремят да отдават почит на индивидуализма на всеки носител на чистата традиция и да посрещат топло и от сърце своите гости на събор "Леб и вино".