Епископ Йоан Богослов: Митрополит Натанаил видимо се страхува от мен

Епископ Йоан Богослов е роден на 16 април 1954 г. в гр. София. Работил е като кинематограф и актьор в пътуващ театър, библиотекар и реставратор на старопечатни книги в частна антикварна книговезница. Бил е изпълнителен директор на ОП "Сватби и погребения - обредни ритуали" към Столична община. Основател и пръв български продуцент е на тв програма "Религия - Божието слово" по БНТ. Бил е още експерт в Главно управление на архивите към МС, в Комисията по вероизповеданията към НС и президентството, инспектор, а по-късно и PR в културно-просветния отдел на Св. синод.

През 1994 г. е подстриган в монашество от Неврокопски митрополит Пимен в Роженския манастир, чийто игумен е до 2004 г. През 1996 г. е възведен в архимандритско достойнство. През 2000 г. е назначен за протосингел на Неврокопски митрополит Гавриил, а 2 г. по-късно се състои хиротонията на епископ Проватски Йоан.

Еп. Йоан Богослов е председател на фондация "Роженски манастир" и едноименната ефория, член е на Атлантическия клуб, президент на Асоциациите за приятелство България-САЩ и България-Израел - група за религиозна толерантност - "Шофар, Вайя".

Завършил е богословие, а през 2002 г. с помощта на фондация "Вайя" учи 2 семестъра международни отношения в Харвардския университет. Същата година присъства на 50-ата юбилейна молитвена закуска с президента на Америка Дж. Буш. През 2004 г. в страната се провежда акция "Расо", която изхвърля от църквите духовниците, останали верни на дядо Пимен. Оттогава Йоан Богослов живее в Америка и Израел.

- Дядо Йоан, защо вече цяла година Светият синод не иска да определи в кой манастир ще служите, да не би да няма свободни?

- Манастири в България колкото искате, за жалост има oще доста порутени и позабравени, но и много вече се изградиха и възобновиха от Св. синод, епархиите и общините по новите европейски програми. Относно въпроса за манастира, Св. синод имаше доста насъбрани проблеми, много по-важни от моята молба, които трябваше да се решават спешно. Така че очакам през тази година решението на синодалните архиереи. Няма да скрия, че през тези 20 години сигурно и аз съм образувал доста главоболия на митрополит Натанаил, който видимо се страхува от мен и не иска да съм при него в Неврокопска епархия - Роженския манастир. Затова се крие и забави документите ми, които трябваше да бъдат предоставени на патриарх Максим. Наложи се да търся копия, които лично да нося в Св. синод. Не искам да го съдя, така е решил човекът, така действа, Бог е върховният съдия, той ще реши кое е праведно и кое - не. Между другото, докато очаквах решението на Светия синод, имах и много срещи, разговори и предложения от лобито на старите и по-младите владици. Разбрах, че всеки иска да съм към него, ама всичко е някак си тайно, предпазливо, с уговорки. Какво ли не чух при разговорите ни, естествено, не бяха спестени и “прегрешенията” от стари вестникарски публикации, че съм яздил кон, анатемосал селяните от с. Рожен, които заграбиха манастирските земи, и затова измряло половината село, публикации за бизнесмена Емил Кюлев, който също заграби роженски земи, за прокобата, достигнала началник на полицията от Сандански, който сгазил жена, за журналист, който заклал приятелката си в чейндж бюро, готвач, който получил инфаркт и умрял до казана с курбана на храмовия празник и цялото село се разбягало, че и за двама наскоро починали свещеници от Сандански, които се подигравали и слагали на главите си владишката ми корона...

Та, викаха ми, не е ли по-добре да изчакам още малко патриарх Максим да си отиде. Отговорих “библейски”: Адам е живял 930 г., така че да оставим Божиите работи на Бога. Това е, не искам лобита и владици да спорят или се карат заради мене, затова предложих, като при Св. Богородица - жребий, и каквото Бог отреди. Както се казва: Да бъде Твоята воля, Господи!

- Изненада ли Ви преминаването на Неврокопски митрополит Гервасий, самообявил се за екзарх български, и Дим Дуков в старокалендарната гръцка църква?

- Мисля, че въпросът не е за мен, а за отец Камен Бараков. За мен Гервасий не е нито екзарх, нито митрополит. А и аз съм го дал на прокуратурата за фалшивите подписи и печати и още по-фалшивия му избор за Неврокопски митрополит.

- Да, но все пак не Ви ли е хрумвало и Вие да се спасите в някоя от гръцките, македонската, черногорската, украинската църква, където имате доста силни позиции, след като БПЦ мисли цяла година по Вашия казус?

- Какво като мисли цяла една година, нищо не се е случило толкоз. Аз пък си пиша книгата за Христос и Йерусалим. Е, може би това, че съм монах, не е много добре да съм всред света и отдавна трябваше да съм в манастир, в моление пред Бога. Но в църквата има и такива моменти на изпитание, смирение, послушание и дълго търпение.

- През 2011 г. се навършиха 100 г. от рождението на леля Ванга, на която четяхте молитви пред Чудотворната икона и с която бяхте много близки. Как не се сетихте като бивш продуцент от телевизията да направите филм с нея, докато беше жива?

- Темата за Ванга, както и какво казва тя за Христос, Богородица и Апокалипсиса, е неизчерпаема, затова ще Ви предложа да ви разкажа друг път за нея. Колкото до филм, в битността си на продуцент и сценарист на програма “Религия” към БНТ, с ген. директор Асен Агов и тогавашния му заместник и гл. секр. Петър Георгиев дойдохме в РТЦ - Благоевград. Сценарият, въпросите, снимките - всичко беше уговорено с Ванга, а екипът и журналистката Богомила Косатева трябваше само да изпратят след приключването материала в БНТ.

След близо седмица снимките приключиха и ние се почерпихме, доволни от свършената работа.

На другия ден обаче разбрахме, че материалът (рулонът) е откраднат, по-точно изчезнал, и дадохме срок до вечерта да се види кои са работили тези дни и веднага да го намерят. Така и стана. След дълги перипетии, презаписи и увъртания всичко си дойде на мястото. Мисля, че затова Косатева беше уволнена от националната телевизия.

Колкото за годините, в които Ванга се черкуваше при мене в Роженския манастир, има архив, филми, снимки и наистина има още много интересни неща, които трябва да се кажат за нея.

- Напоследък досиетата и СРС-тата са тема №1 в България. Подслушва ли държавата и българското духовенство?

- Разбира се, ние не сме много по-различни от останалите хора. Като се започне още преди зората на демокрацията, че и до ден-днешен примери има много. Аз си спомням, като описваха кабинета на Тодор Живков, че и там намериха подслушвателни устройства. После като бях в президентството, в Главното управление на архивите към МС, беше същото. Ами спомнете си за репортажите на телевизията и “бръмбарите” от Св. синод, камбанарията на “Св. Неделя”, че и до днешните съвременни миникамери и флашки... Независимо от годините на прехода и управляващите партии, вместо да става по-добре, за жалост днешните съвременни технологии позволиха още повече някой да притеснява, да направлява, да поучава владици, миряни и духовенство. По въпроса за досиетата - трябва да се унищожат, ако щете, да се изгорят - един път завинаги. Не може, уж сме в 21 век, уж сме най-интелигентните, цивилизованите, а в същото време да се шантажират, заплашват владици, духовенството. Да не говорим какво ще се изкара, какво ще се скрие, прочисти и манипулира и какви раздори ще има отново. Това изобщо няма да обедини, да заздрави църквата. Няма да излезе истината, а само ще се влее омраза, кавги и крамоли между човеците. В крайна сметка, както е казано и в Евангелието, ще се види, че “Всички съгрешиха, няма праведен, ни един”.

- Братовчедите Ви Красимир Ранков и проф. Веселин Ранков станаха особено популярни след участието си в “Стъклен дом”, Вие намазахте ли по някакъв начин от звездната им слава?

- Слава, ама за пред човеци, аз пък се моля за небесната им слава и за живот вечен в Христа. Да са ми живи и здрави и да ме поканят, като вземат наградите “Аскеер”. Както знаете, аз също съм бил артист и продуцент, затова театърът и телевизията винаги ще ми липсват. Но след като Бог вече ме е избрал да бъда епископ и отредил да наглеждам стадото Му и Божията нива, според както е писано и в Светото писание - “Понеже не вие Мен избрахте, а Аз вас избрах”, няма връщане назад, а уединение в манастир, моления и живот в Христа.

- Кои бяха най-екстравагантните места, където сте отсядал след 2005 г., когато останахте без покрив над главата?

- Мисля, че “монашеската” глинена къщичка в с. Лещен и съжителството ми с моя съселянин - писателят Борис Христов. Другата, oще по-неочаквана временна спирка - нямаше къде да отида и един приятел, когото аз наричам “вуйче”, ме приюти и настани в резиденция “Тервел”. Така след време разбрах, че не съм спал във “владишкото” си легло, а в това на др. Тодор Живков. Какво да се прави - съдба. Както казваше шеговито послушникът в Роженския манастир Дамян - “Господ тъй е решил...”

Но където и да бях през тези години, Бог не ме остави без подслон.

- Защо с патриарх Максим имате еднакви регистрационни номера на колите?

- И аз останах доста изненадан, след като тези дни отидох до Св. синод и видях отпред колата му - черно BMW 7, предоставена му от УБО. То наистина е със същия номер като на моя мерцедес. Иначе мерцедесът ми е на около 20 години и преди време имаше друг номер. Ванга обаче ме накара да го сменя, “оти щели да ни утепат”. Изпратих веднага шофьора от манастира до КАТ - София, където го подмениха и поставиха новия номер. Благодарен съм на кера Евангелия, защото не след дълго прочетохме във вестниците, че е убит известен бизнесмен, а номерата на колите му - имаше 3-4, бяха като моя стария номер. Така до днес още съм с “щастливия” номер С 9009 на Ванга, който видях и на служебното BMW 7 на патриарх Максим...

- Като виден кулинар-естет каква рецепта бихте препоръчали на сънародниците си в условията на вечна финансова криза и месечен доход от 120 евро?

- В тези трудни времена може би най-лесно е като Спасителя Христос да си хванем малко прясна риба, още повече че аз съм и запален рибар. Няма финансова криза обаче, щом всички са по молове и шопинги, но духовна криза наистина има. To и при православните ни съседи има криза, но правителството на Румъния отпусна 2,3 млн. евро за построяване на най-големия храм на Балканския полуостров. Така че за вярващите в Христа Бога изпитанията са преодолими.

- Харесвате ли живота си, Ваше Високопреосвещенство?

- Разбира се, че ми харесва. Животът е дар от Бога и когато живеем по неговите нравствени закони, всички са щастливи.