“Енергоремонт” е промишленото лице на община Кресна

Стефан Стаменов Дончев е изпълнителен директор на най-голямото промишлено предприятие в община Кресна “Енергоремонт Кресна” АД. Роден е на 27 май 1958 година в село Будилци. Живее в Кресна. Трудовата му биография преминава изцяло в ръководеното от него предприятие.

От младини е известен като футболист с изяви в “Спортист” /Кремиковци/ и “Перун” /Кресна/, бил е и председател на кресненския клуб. Възпитаник е на Спортния интернат в Благоевград. Съпругата му Горица е медицинска сестра. Има двама синове: Стоимен и Николай, мениджъри в предприятието на баща си. Стоимен е бивш футболист на “Пирин” /Благоевград/.

- Г-н Дончев, известно е, че “Енергоремонт Кресна” е с име в системата на енергетиката в страната и чужбина, което осигурява и сега при криза прехраната на 120 работници и специалисти. Кажете нещо за предприятието.

- “Енергоремонт Кресна” АД започва да работи като леярски цех през 1971 година и сега е в своя 40-годишен юбилей. Базата му е изградена в отводненото някога легло на Струма в м. Завоя, южно от град Кресна. През 1972 година се обединява с местната ТПК “Вихрен” и двете предприятия се преобразуват в промишлен комбинат. Така е до 1975 година, когато ги разделят и бившият леярски цех се обособява като ремонтно предприятие “Енергоремонт”. И оттогава досега след ТКЗС, което вече е ликвидирано, то е най-големият работодател в община Кресна. Металургичното предприятие е притежател и на първия сертификат за леярство в страната.

- Трудовите Ви години са преминали в предприятието. Има ли нещо, което да не знаете по отношение на производство, експлоатация, взаимоотношения с работещите?

- Така се случи, че съдбата на предприятието в голяма степен е и моя съдба. То е част от моята биография, а аз пък част от неговата. Имам 33 г. стаж в него. Започнах като стругар, бях началник на складова база, после поех ръководството на цех “Кислороден”. От 2000 година, когато предприятието се преобразува на работническо-мениджърско дружество, ми повериха председателството на управителния му съвет, а от 8 години вече съм и изпълнителен директор.

През всичките тези години и на теория, и на практика съм опознал, кажи-речи, всичко, няма машина, която да не съм видял, няма врата, която да не съм отварял, няма проблем, който да е минавал като сянка край мене, и мисля, че съм съприкосновен с всичко добро, което тук се е случило.

- Голямо ли е предприятието?

- Разположено е върху близо 135 дка площ, а производствените цехове, административни сгради и други обекти заемат към 40 дка от тях.

- Кресна е малко градче и не предлага много възможности откъм специалисти. Как се оправяте с недостига на хора?

- Не без трудности, но почти всички дейности, извършвани тук, вече са традиция и това в голяма степен облекчава усилията на колектива. Технологичният процес е труден и сложен, изисква квалификация, но много от работещите, и те като мен, са с много стаж и знаят кое как и с какво се прави. Пък и правим всичко възможно да задържаме кадрите си. Това постигаме и чрез различни форми на обучение и преквалификация.

Налага се да следим и новостите в бранша, за да не изоставаме, че има и конкуренция. Разчитаме на наши кадри, но се налага да привличаме специалисти и извън Кресна, сред които има и знаещи и можещи хора от водещи фирми, каквато е и “ЛЕКО КО” от Радомир. Справяме се благодарение на изяснената ни маркетингова и инвестиционна стратегия, като показателното за нас е, че с всяка година нараства делът на приходите, което позволява постигане на добро заплащане.

- Какъв е основният профил на дейностите в предприятието?

- Осигуряваме изделия и детайли за различни обработващи машини. Производствените ни мощности позволяват затворени цикли на производство, което дава възможности да правим отливки на много производни, сред които са зъби и помпи за багери, отливки за брони на конусни и челюстни трошачни машини и мелници. Номенклатурата ни е дълга и включва много изделия и от легирана стомана, и от устойчив легиран чугун.

- Кои са основните купувачи?

- Не е тайна, че повечето от клиентите ни са големи компании от страната и чужбина. Работим с корпорации от Македония, Гърция, Франция, Германия, където сме стигнали и до световния гигант “Круп”. Имаме договорености с рудодобивни предприятия в Македония, стигнали сме и до Сирия и Индия. Партньори от страната ни са “Стомана” - Перник, “Асерел Медет”, “Елаците мед”, ТЕЦ “Марица” - 2, 3, ТЕЦ “Варна”, “Балканстрой” АД и други.

Стараем се производството ни да е винаги с добро качество и смятам, че е, за което може да се съди и по това, че над 30% от него се продава по пазари извън страната. Ще добавя още, че годишният капацитет на предприятието ни е над 5000 тона отливки от стомана и чугун. Сертифицирани сме по ISO 9001:2000 и притежаваме сертификат от “Германски лойд” и “Английски лойд регистър”.

- Кризата, обхванала света и страната ни, засегна ли и “Енергоремонт Кресна”, или премина високо като пролетен облак?

- Естествено, че засегна и нас. Нали знаеш това за мечката, че като заиграе при съседите, ще дойде и на твоя двор. Все някои от клиентите ни позакъсаха и това не остана без следа и при нас, тъй като нашето производство зависи от тяхното търсене. Но се справяме. Нещата ни бяха ясни, имахме позиция, подготвихме стратегия. Целта, която приехме като най-главна, бе да не се стига до съкращения на производства и персонал и да отвърнем адекватно на производство и пазар.

С такава грижа заработи наша пресевна станция на десния бряг на Струма край село Микрево в съседната община Струмяни, която осигури работа за 8 души. Смятам, че и най-безизходното положение все има някакъв изход - та нали и в него отнякъде се е влязло. Така въпреки понамалелия пазар и с някои нови вътрешни реорганизации оцеляхме. А мисля, че и светлинка на пробуждане вече се вижда.

- Това значи ли, че сте хванали добрата писта?

- Така мисля. Поне това потвърждава фактът, че вече имаме възможности за по-добро заплащане с 10-12 процента. Това пък идва от увеличеното производство и реализацията му както на нашия, така и на външния пазар. Само за изминалите месеци на 2011 година вече сме на ниво 80% от целия износ в предишната 2010 година. И най-хубавото за “Енергоремонт” - Кресна е, че не само оцеля, но и вижда пътя занапред, което не може да се каже за други сродни предприятия, които в бранша общо са 8. Три от тях фалираха.

- Кое според Вас е главното условие да се успее и по време на криза?

- Основното е да се започне да се мисли другояче, да се приключи със старите представи. Трябва да се инвестира в нова техника, за да поевтинява производството. Макар и в период на криза, ние инвестирахме 1,5 милиона лева в нови машини. Другото е търсене възможности за прилагане на най-добрите световни практики в областта на металолеенето, за да се постига производство с висока степен на сложност при различно индустриално предназначение.

- Това ще рече и снижаване себестойността на производството.

- Разбира се. На всеки е ясно, че няма производство без материални и трудови разходи. И докато заплащането трябва да се повишава, то икономията в себестойността трябва да идва главно от намаляването на материалните разходи. Как може да се постигне? Предприятието ни само за електричество сега плаща месечно по 35-40 000 лева. Има ли решение? Има. И ние го търсим чрез два основни проекта. Изборът на единия от тях няма да стане на принципа ези или тура, а чрез най-дълбоко анализиране. Засега сме се насочили към изграждане на собствена фотоволтаична централа, както и в газификация.

- И отдалече погледнато към базата на предприятието, се вижда, че високо стърчат комини, а напоследък много се говори за околната среда. Не замърсявате ли въздуха и земята в региона?

- Инвестирали сме и в този сектор. Нови инсталации имаме при транспортирането на кварцов пясък към смесителите във “формовъчния участък” и в сърцарското отделение, където с новозакупено оборудване вече извършваме рециклирането на формовъчните и сърцевите смеси.

- Кога смятате, че ще се види краят на кризата?

- Мисля, че и през 2011 година страната ни ще марширува на място. Догодина сигурно ще има и стъпка напред. Това обаче ще стане много трудно. Нещата могат да се оправят само като се търсят мащабни решения в общата инфраструктура. Не може от Петрич до София да се пътува по 5 часа, не може да има пътища с дупки. Автомагистрала “Струма” - това е едното от решенията, което може да съживи много бизнеса. А трябваше да е готова за Олимпиадата в Гърция... И специално за Кресненския пролом още не се знае кога и дали ще се строи.

- Да излезем за малко и извън територията на “Енергоремонт” - Кресна. Малко ли са Ви грижите в предприятието, та се захванахте и с политика?

- Не са малко. Има ги и в излишък, но животът си е политика. Развитието на Кресна е също политика. Мисля, че не е в реда на нещата да стоя встрани от проблемите на района.

- И по тази ли причина станахте общински съветник?

- Да. Искам всичко, което зависи от управлението на общината, да се осъществява, и то в най-добрия му вариант. Искам община Кресна да повишава стандарта си на живот и да стане притегателно място за млади хора. Да могат тук да се реализират.

- Председател сте на сдружението “Бизнес за Кресна”.

- Да. Бизнесът е този, който може да поведе Кресна към по-доброто й бъдеще, което вярвам, че с общи усилия може да се случи.

- Убеден ли сте, че като общински съветник сте допринесъл за по-доброто настояще на Кресна, и всичко по съвест ли сте решавал?

- Не, не съм убеден. Всичко се оказа много по-сложно. Често се е налагало да се вземат решения, вече предрешени. Не всичко зависи от Общинския съвет. Е, мога поне да кажа, че съм гласувал по моите си виждания.

- Длъжник ли сте на някого?

- О, да - на младите хора.