Елена Цингарска: Заради животните съпругът ми захвърли четката

Елена Цингарска-Седефчева бе една от атракциите на кресненското изложение на фермерите, проведено миналата събота. Дребничка, крехка на вид, тя дойде с огромна джипка, която шофираше сама. Малко преди нея със сив фургон на панаира пристигнаха от Перник и два от конете й, които бяха единствените участници от този животински вид, при това също от каракачанска порода. Две млади момчета - работници на Елена, пъргаво сковаха заграждение от дървени летви, за да приберат зад него конете, и през целия ден около тях имаше тълпа зяпачи, които им се радваха, потупваха ги вещо по муцуните и с вид на познавачи оценяваха дължината и лъскавината на косъма им.

Веднага след като провери дали всичко с животните е наред и проведе няколко телефонни разговора, в които я търсиха като председателя на Сдружението за дива природа "Балкани", Елена бе любезна да даде кратко интервю за "Струма".

- Г-жо Цингарска, сама ли отглеждате конете?

- Не, не бих могла, защото те са много. Всъщност помагам на своя съпруг, който е истинският животновъд. Даже приятелите и колегите са кръстили фермата ни на неговата фамилия. Наричат я фермата на Седефчеви.

- От колко време се занимавате с животновъдство?

- Това беше идея на съпруга ми и датира някъде от края на миналия век. Направи фермата през 2000 година. И още в самото начало реши, че тя ще бъде за различни животни, но всичките ще са от каракачанска порода.

- Какво гледате, колко животни имате?

- Всичко каракачанско - каракачански овце, коне и кучета, има и много кози. Е, гледаме и други животни от редки породи, но преобладаващи са каракачанките. Целта ни въобще е да запазим редките породи чисти. В момента имаме 24 коня, 50 кози, които се отглеждат в развъдник в Пернишко, много овце, както и доста кучета.

- В какви постройки се отглеждат животните - има ли отопление през зимата, течаща вода?

- Повечето животни са в кошари, които сами сме построили със съпруга ми, и са съобразени с всички изисквания на животното през зимата - да му е сухо, топло и чисто. А конете се отглеждат свободно, пасат на воля и дори сами се пазят от вълци и мечки. Ние само от време на време отиваме да ги наглеждаме. Кучетата също са пуснати на свобода в градината на фермата.

- Би ли казал един европеец, че животните Ви са “щастливи”, т.е. че отговарят на изискванията на ЕС за хуманно отношение към всяка жива твар?

- О, да, мога да заложа главата си пред Европейския съюз, че животните ми се отглеждат хуманно и при заболяване им се оказва професионална помощ, че дишат чист въздух, не са останали гладни или жадни, и не на последно място - че живеят обичани. Няма по-щастливо животно от свободното.

- Как им се отрази тежката зима?

- Действително беше една наистина тежка зима, но каракачанската овца е много издръжлива порода, устойчива е на заболявания, затова се отървахме леко - нямаме жертви, дори сред най-старите животни в стадото.

- С какво храните животните - имате ли собствени насаждения, или купувате фуража?

- Купуваме само сеното, другото си го произвеждаме сами, затова нямаме големи разходи за изхранването.

- Как се изчислява себестойността на един килограм живо тегло при овцете и козите и Вие на колко го продавате?

- О, това трудно може да се изчисли, но като се имат предвид целогодишните денонощни грижи, които със съпруга ми полагаме за животните, тя е доста по-висока от цената, на която продаваме. Не може и дума да става за някаква печалба, когато се имат предвид разходите, отделеното време и инвестициите. Затова не мога да приема, че докато стигне до потребителя, месото поскъпва двойно, че и тройно. Не е честно нито спрямо производителя, нито спрямо купувача. Прекупвачите печелят само от съмнителното усилие да спазарят животното с нас и да го продадат, а за нас остават разходите и къртовският труд.

- Хрумвало ли Ви е да зарежете животните и да започнете нещо друго?

- Не, категорично. Нито на мен, нито на съпруга ми ни минават такива идеи, въпреки че той е художник по професия.

Що е то каракачанска порода

Каракачанската овца е най-типичният представител на грубовълнестия цакелски тип овце у нас. Това е овцата на съществуващите до 1958 г. каракачани и куцовласи, развивали номадско овцевъдство по нашите земи. Тя е дребна, но с изключително жив темперамент, пъргава и подвижна. Много издръжлива, с висок виталитет, изключително приспособена към местните екологични условия, почти не боледува и дава редовно и сигурно потомство. Грижите по нея са сведени до минимум - непридирчивостта й е пословична, а освен пашата не получава допълнителна храна дори и през зимата, с изключение през най-суровите снежни и студени дни, когато не може да пасе. От една овца за целия доен период се получават около 40 литра мляко.

Каракачанският кон е най-запазената порода от всички местни примитивни коне. Каракачаните са ги използвали като транспортно средство и когато са пренасяли покъщнината си през сезонните си миграции от летните пасища към зимните и обратно. Единствената храна за конете се осигурявала чрез пашата. Конете, които не са били използвани в момента от хората, са оставали през цялата година високо в планината на групички и там сами са се грижели за себе си. Дори и през студените зими те са намирали храна и са се защитавали от хищници. През 1957-1958 г. правителството отнема конете от каракачаните, но понеже не успява да им намери приложение в държавните стопанства, броят им бързо намалява. През 2001 г. Българско дружество за опазване на биологичното разнообразие СЕМПЕРВИВА сформира развъдна група каракачански коне и започва отглеждането им в Центъра за редки породи в с.Влахи.

Характерен за каракачанския кон е буйният темперамент, голяма работоспособност и привързаността към стопанина.

Стадото на Седефчеви

Сидер Седефчев, който е председател на Съюза на фермерите, и съпругата му Елена са едни от най-известните български животновъди. И двамата перничани. Те отглеждат животните си на няколко места в Югозападна България, а специално каракачанското им стадо овце е с адресна регистрация в кресненското село Влахи. То е единственото такова стадо в страната и вече е познато в цяла Европа - преди няколко години семейството участва със сирене, кашкавал и мляко - собствено производство, на световното изложение на екологични продукти в град Бра и буквално шашна италианците.

Каракачанските овце във влахинската ферма на Седефчеви се развъждат по естествен път, не се извършва подобряване на породата чрез кръстоски и така се запазва чиста оригиналната българска порода.