Експертът в енергийния бизнес Христо Ковачки: За да излезем от кризата, е нужна стратегия

Христо Атанасов Ковачки е роден в Самоков на 17 декември 1962 година. Висшето си образование завършва през 1988 г. в СССР, в Санктпетербургския университет по физика и оптика. Има десетина изобретения и е доктор на науките. Започва бизнеса си с търговия в началото на 90-те години. Днес той е консултант на редица предприятия и експерт в енергийния сектор.

- Преди 3-4 г. казахте, че кризата в България ще продължи 10 години. Още ли смятате така?

- Прогнозата преди 3-4 години беше направена на основата на високата задлъжнялост на страните от ЕС. При адекватна икономическа политика смятах, че кризата е преодолима за десетина години. В момента ми е трудно да прогнозирам каквото и да е, тъй като не виждам никакви адекватни икономически мерки за възстановяване на европейската икономика. Конкретно за България нещата според мен са още по-негативни.

- Не е ли много мрачна тази прогноза?

- Най-доброто, което може да очакваме, е обръщане на тренда в следващите 5 години, но всичко това изисква много последователни действия в икономическата сфера, сериозни инвестиции в реалния сектор и усилия за повишаване на покупателната способност на българските граждани.

- Откъде трябва да се започне според Вас?

- Целта на членството ни в ЕС беше да се отвори пазарът за България и да започнем да изнасяме продуктите, които произвеждаме, навън. Резултатът днес е обратен - България стана пазар за продуктите, произведени в Европа. Първата стъпка е изготвянето на ясна стратегия. За целта трябва експертен потенциал. Да вземем например тази част на България - Благоевград и Кюстендил. Тук се намира един от големите български ТЕЦ-ове - "Бобов дол". В региона могат да се направят оранжерии за отглеждане на зеленчуци.

В КЮСТЕНДИЛСКО ПЪК СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ЧЕРЕШОВИ НАСАЖДЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ. В СЪЩОТО ВРЕМЕ В РЕГИОНА НЯМА ГОЛЯМ ХЛАДИЛНИК, КОЙТО ДА СЪБИРА СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ПРОДУКЦИЯ и да дава възможност на производителите да произвеждат повече и да продават повече. Колкото по-малко произвеждат, толкова по-висока себестойност имат и толкова по-неконкурентни са. Това може да бъде приоритет на общинската политика. Вместо общините да си строят хотели, може да се обърне внимание на този сектор, който ще даде тласък на целия регион. Моето мнение е, че ЗА ДА СЪЗДАВАМЕ МАКСИМАЛНА ДОБАВЕНА СТОЙНОСТ ЗА ИКОНОМИКАТА, ТРЯБВА ДА ИЗНАСЯМЕ И ПРОИЗВЕЖДАМЕ КРАЕН ПРОДУКТ.

Т.е. в областта се произвежда суровина - преработва се някъде в България, а защо не и тук, и след това част се реализира на вътрешния пазар, част се изнася. Близостта на региона с границата е подходяща тук да се развиват логистични и търговски компании, да се изгради селскостопански търговски център, да се канят компании от Гъция, Сърбия, Македония... По този начин се изгражда стратегията регион по регион - какво от секторите, които са най-важни за българската икономиката, може да се развива, и накрая се сглобява целият пъзел, наречен стратегия за развитие на българската икономика.

- Не би ли могъл туризмът да бъде водещият сектор в нашия регион?

- Целият регион тук е благодатен за туризъм. От години аз и моето семейство предпочитаме да почиваме тук, защото природата е изключително красива и ме зарежда с много положителна енергия. Примерът, който ви дадох преди малко, не изключва развитието на туризма, а работата на парче.

НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПОЛУСТОПАНИСВАНИ ИЛИ НЕСТОПАНИСВАНИ ОБЩИНСКИ И ДЪРЖАВНИ СГРАДИ, КОИТО ДА СЕ РУШАТ, А ДА СЕ ИНВЕСТИРАТ ОБЩИНСКИ ПАРИ В НОВИ.

На мен ми изглежда толкова абсурдна ситуацията, колкото ако ми кажете, че областта ще стане технологичен център, защото някоя фирма за продажба на компютри например си е отворила офис. Ако си мислите, че туризмът в региона е лекарството, смятам, че ще бъде много пресилено. Туризмът може да е допълнение към целия икономически спектър, но не и водещ. Като говорим за региона, според мен има да се решават други икономически проблеми, преди да стане чудото с туризма.

Болно ми е, като гледам хората, които са работили по 15-20 години, изградили са се като специалисти и са принудени да оцеляват от социални помощи. Те не трябва да просят. Техният опит и потенциал е нужен на България, на икономиката ни. За нас като нация е обидно състоянието, до което сме докарали дори младите хора. Тези, за които държавата уж плаща някакво образование, а те нямат търпение да завършат и да отидат да живеят някъде навън. Не си използваме потенциала и не създаваме възможности.

- Т.е. изграждането на национална стратегия за развитие на икономиката трябва да тръгне отдолу - от общините?

- Трябва да се вземат под внимание даденостите на общините, затова е важна тяхната инициатива и виждане. Те също трябва да имат своите програми за насърчаване на регионалните икономики. Но всичко това трябва да е подчинено на обща визия и цели. Пак ще дам пример с региона - официалната безработица е 12-13%, но реалната може би надхвърля 30%. Не можем да се сърдим на работодателите, че съкращават работни места и не изпълняват социалната функция на държавата и общините. Задайте си въпроса КАКВО ПРАВЯТ ОБЩИНИТЕ, ЗА ДА ПРИВЛЕКАТ НОВИ ИНВЕСТИЦИИ ИЛИ ДА ЗАПАЗЯТ И РАЗКРИЯТ 1 РАБОТНО МЯСТО ПОВЕЧЕ.

Истината е, че вървят по инерция. Ако един кмет например е добър икономист и има визия, регионът може малко да живне, ако няма такава, чакаме следващия. Как да останат хората да живеят в региона, с какво ще се изхранват? Важно е да има държавна политика, която да утвърди общинските такива, и да обърнем тренда.

- Какво мислите за развитието на българската енергетика като експерт в тази област? Спечелихме ли от отказа да строим АЕЦ “Белене”?

- Според мен АЕЦ "Белене" е затворена страница и не може да определя дневния ред на българската енергетика. В момента потребяваме около 3 пъти по-малко, отколкото можем да произвеждаме. Това не означава, че програмата на българското правителство за енергийна ефективност е постигнала светкавични резултати, а че един куп български предприятия са затворили врати. Енергията, която произвеждаме, трябва да бъде максимално евтина, за да може производствата, в които се влага, да бъдат максимално конкурентни. Това означава, че на първо място трябва да търсим онези възможности за суровини, които са на нашата територия - въглища, биомаса, отпадъци, а всичко останало трябва само да допълва енергийния микс, и на второ - да търсим допълнителни възможности за износ. За мен стратегически важно за региона е да се съхрани и развива потенциалът на ТЕЦ "Бобов дол" и всички съпътстващи около него производства. Може да се инвестира в различни видове производства, които използват евтина топлинна енергия, чийто потенциал в момента не се използва.

- Каква трябва да бъде ролята на зелената енергия в енергийния микс?

- Минимална. От една страна, колко мегавата ще произведат съоръженията е зависимо от природата - колко е слънчево, колко са валежите, вятърът и т.н., и в тази връзка е непрогнозируемо. От друга страна, все още зелената енергия е много по-скъпа от всички други видове. И от трета - която обаче не е за подценяване - унищожаваме десетки декари плодородна земя.

- Кажете нещо оптимистично за нашия регион?

- Оптимизмът може да дойде, ако разчитаме на себе си - на българските експерти, икономисти, инженери и предприемачи. Те трябва да поведат икономиката напред. Другото е огромна безработица, ниско потребление и застаряващо население.