Ефрат Грин и съпругът й Дрор дойдоха от Израел в село Дворище да отгледат четирите си деца

Ефрат Грин е 41-годишна. Родена е в кибуц Рамат Йоханан, Северен Израел. Има четири деца, а съпругът й е 55-годишният доктор Дрор Грин, световноизвестен психотерапевт.

Семейство Грин от три години живее в кюстендилското село Дворище, където отглежда децата си. Дрор пише книги, а съпругата му Ефрат има грънчарска работилница.

Само преди броени дни в малката зала на художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора" в Кюстендил отвори врати нова експозиция, наречена "Ефрат играе с глина". Разговаряме с Ефрат Грин за живота им далеч от родината.

- Госпожо Грин, Вие и съпругът Ви Дрор сте едни от първите чужденци, дошли в Кюстендилско и останали за постоянно да живеете тук. Защо избрахте да живеете в с. Дворище. Как дойдохте тук, в тази част на света?

- Истината е, че когато със съпруга ми решихме да намерим място, на което да отглеждаме децата си, търсихме място, което да е спокойно, да не е много урбанизирано, с приятни хора и хубава природа, зелено и с много вода. Търсихме всичко това, което ни липсваше в Израел.

- Как разбрахте за България, защото Израел е доста далеч все пак?

- За първи път в България дойдохме преди повече от четири-пет години. За България чухме от различни хора и различни места още докато бяхме в Израел. Първо дойдохме на опознавателна обиколка, след това дойдохме още един път, но първо отидохме да търсим място около Ямбол, където да се настаним. И като дойдохме за първи път със съпруга ми в Ямбол, въобще не ни хареса. Там обаче се срещнахме с едно семейство, което живее в Ямбол, но имат роднини в Кюстендил. Така дойдохме в Кюстендил и още от началото много ни хареса. Бяхме отседнали в хотел в Кюстендил.

Обикаляхме цяла седмица, една сутрин мъжът ми ме попита каква къща ще ми хареса. Заведе ме в Дворище и попита коя от тези две къщи ще ми хареса - тази или тази, а аз, без да го вземам насериозно, казах и двете. След това предложих да се приберем в Израел да помислим малко, но той продължи - коя къща искаш, тази или тази, едната беше в Дворище, бяхме избрали и друга в Гюешево. И така на другата сутрин се озовахме при нотариус и ето ни с къща в Дворище. Аз се върнах в Израел, а той остана тук, в България, и започна ремонт на къщата. След 11 месеца в България бяхме всички, аз и децата и цялата покъщнина оттам.

- Искате да кажете, че след пет дни разглеждане цялото семейство се озовахте тук, в България?

- Да, децата бяха родени в Израел, но ние решихме и дойдохме, въпреки че не беше лесно решение, тъй като там оставихме приятели и роднини. Отначало всичко изглеждаше за мен като игра. Беше като сън. Най-много обаче бяхме възхитени от хората, те ни посрещнаха много добре, много сърдечно, това ни заплени. Не ни беше чак толкова трудно, защото когато Дрор започна ремонта, имаше един приятел - българин, който работи в Израел.

Дрор и досега не знае и дума на български. Когато дойде и започна ремонта, ако иска нещо да купи в магазина в Кюстендил или в Дворище, обажда се на приятеля си в Израел, казва му какво вижда, дава телефона на продавачката и от там и превеждат на български какво иска мъжът ми. Така беше почти една година, докато дойдем и ние с децата и понаучим български.

- Как се справяхте, не знаете нито дума на български, а трябва да живеете и да пазарувате?

- В Дворище сме от месец юни 2009 година. Аз и най-малката Мая дойдохме тук четири месеца преди официалното преместване на цялото семейство, защото се разплаках пред Дрор, че вече не си спомням България, искам пак да видя къде ще живее семейството. Той каза: Добре, идвайте. Когато пристигнахме, малката къща, която сега е за гости, вече беше готова и ние с малката Мая, която беше бебе тогава, там се установихме за седмица. Първо започнах да уча езика, като си говорих с комшиите. Е, вярно е, че ръцете чак ме заболяваха от ръкомахане и показване на различни предмети, с мимики, но истината е, че много бързо уча езици. Вече знам пет и всеки нов усвоявам все по-бързо. Освен родния ми език - иврит, владея и писмено, и говоримо английски, арабски, испански, а вече и български.

- На село не ви ли е трудно да живеете?

- О, не, тук е много хубаво, направо божествено. Много ми харесва.

- А с кухнята как се справяте, хапвате ли вече български манджи?

- Ами в началото готвих малко повече от българската кухня, но сега вече не е така. Май се връщаме повече към традиционната еврейска кухня. Ние ядем повече постни ястия, аз си меся хляб - ръжен хляб с квас.

- Това не ви ли отнема голяма част от времето?

- Не, не отнема много време. Аз съм свикнала. А и моите деца ядат много прости храни. Ориз, леща. Само сварена, без подправки. Основната ни храна са плодове и зеленчуци, аз без тях не мога.

- А сирене, кашкавал и месо?

- Ядем, но не много. Аз почти не ям млечни продукти, другите хапват по малко, но общо взето не ядем. От различните видоме меса ядем само пилешко, и то не повече от един-два пъти седмично. Живеем здравословно.

- А градина имате ли?

- Да.

- А тук ли се научихте да отглеждате зеленчуци?

- О, можех преди да дойда в България. Аз съм родена и израснала в кибуц. Пораснах в такава земеделска среда, там ме научиха да работя всичко, да садя, да копая, да отглеждам всичко, което ми е нужно, за да живея. В градината си имам много зеленчуци, имам по една леха с чушки, домати, праз и много люти чушки, аз много обичам люто. А мога да се похваля, че вече ядем марули, собствено производство, които съм засадила през есента. Вчера садих репички, моркови, грах, целина кервиз, копър, тиквички и корен от магданоз. Имаме и ягоди. А лук и чесън имам от миналата година, защото те бяха засадени миналата година под дърветата и сега, докато нямат листа, се надявам да пораснат.

- А децата ви учат ли някъде сега? Малките са за детска градина, а големите май вече трябва да ходят на училище?

- Не, ние си ги учим вкъщи. При нас идва учителка и тя ги научи на езика, да четат и пишат, и да смятат. Те по-лесно се справят и с двата езика, имат приятели, имаме много добри приятели, с които се срещат на различните забавления в града, а и при нас на село.

- А после какво, ще се връщат в Израел да вземат изпитите по предметите или как?

- Каквото трябва ще направим, има време.

- А Вие тук ли започнахте да се занимавате с грънчарство, или това е някакъв вид кариера и призвание?

- О, не. Аз през 1997 година започнах да се занимавам с грънчарството на колело. Преди това учих керамика, работих на ръка в Мексико малко, след това и докато живеех в Тел Авив.

- О, значи сте обиколила света?

- Да, но аз сама, преди да имам деца. След като навърших 19 години, живях година и половина в Ню Йорк, след това пет години в Тел Авив, обиколих доста места, била съм Австралия, Нова Зеландия и Мексико.

- А всъщност каква е вашата професия и образование?

- Завърших маркетинг и реклама в Тел Авив. Аз учех следобед, а сутрин работех в една фабрика за бижута. Когато започнах работа в тази фабрика като мениджър, собствениците имаха много ограничен пазар, след пет години вече зареждахме 250 магазина за бижута не само в Израел, но и в съседните държави.

- А с Дрор как се запознахте?

- О, това беше доста интересно. Той и негов приятел дойдоха на моя изложба в Рамат Йоханан, в Северен Израел, там, където съм родена. Там в кибуца всяка година има празник на маслините, както тук има празник на ябълките и черешите. По време на изложбата не само показваме, но и продаваме нашите работи. Там ме видя и така станаха нещата при нас. Дрор е доктор - психотерапевт и писател. Има издадени над 40 книги, главно на иврит и на английски.

- Смятате ли да останете в България, как виждате бъдещето на вашето семейство?

- Може би не завинаги, но засега смятаме да останем тук, в България. Ние сме доволни от начина си на живот и от хората. Много, много добри, приятни и хубави хора живеят с нас. Те ни посрещнаха с добре дошли и заради това и сега се чувстваме перфектно.

- А някога децата ви, ако поискат да живеят на друго място?

- Ще отидат, разбира се, както нас никой не ни е спирал, така и ние няма да ги спрем. Човек трябва да пътува, да види, за да стане по-добър човек.

- Какво смятате да правите оттук нататък?

- Имам работилница на село. При мен може да дойде всеки, да гледа как правя съдове и украшения от глина, да се опита той да си направи или да се запише на курс. Смятам да работя с деца, с жени, с бременни. Това е терапия, и то много търсена в света. Когато човек иска нещо, идва при мен и с 12-20 урока постепенно се научава, може да отвори бизнес или да се справи с някакъв проблем. Искам да правя психотерапия, но с глина. Защото в работата с глина има всичко от живота. Там човек може да види всички етапи на растеж - от калта, през месенето на глината до крайния продукт. Всичко има - функционалност, време, порядък, движение, дишане, всичко между тялото и ума се събира в едно и в хармония.

- А лесно ли се прави бизнес в България сега?

- Ние още не правим бизнес в България. Първо Дрор трябва да завърши книгата, която пише, след това ще започне да прави семинари, и за българи, и за чужденци, които да идват тук, в Дворище.

- Ние, кюстендилци, искаме да развиваме града и като балнеологичен център, мислите ли, че ваши сънародници ще идват тук на почивка и лечение?

- Сигурна съм, и не си мислете, че за да дойдат чужденците в страната и града ви, трябва да има лъскави заведения и нещо кой знае какво. Всички тези неща те си ги имат там, откъдето идват. Тук има всичко, което е нужно. Чужденците идват от Запад и не искат друго, а зеленина, природа, минерална вода и тишина.