Едно време при победа ни даваха по 5 лева в плик

Кирил Петров-Паскал е роден на 21 септември 1931 г. в Горна Джумая /днешен Благоевград/. В продължение на 14 години е капитан на местния "Червено знаме". По професия е учител по физическо възпитание. Той е първият директор на футболния интернат в областния център. Тази длъжност изпълнява в продължение на 12 години. По негово време юношите на "Пирин" правят един от паметните полусезони в историята на благоевградския клуб и завършват на първо място в своята група без загубена точка и с голова разлика 127:3. Пенсионира се през 1991 г. Заедно със съпругата си Венета Петрова се радват на двама синове - художникът Димитър Петров и Васил Петров, който е сред най-запалените фенове на орлетата, и на двама внуци.

- Господин Петров, имате ли спомен благоевградският футбол да се е намирал в по-тежко положение от сегашното?

- Нямам, въпреки че в момента "Пирин" се намира в "А" група и за страничен човек едва ли има нещо тревожно. Ситуацията обаче наистина е критична и не се вижда къде ще й излезе краят. Иде ми да отида на стадиона и да си скъсам пропуска. Преди години подобно нещо никога не би ми минало през ума.

- Какви са причините да се стигне дотук?

- Стремежът за безогледно печелене на пари. Продават се футболисти при първата по-сериозна оферта, а в същото време не се мисли дали някой може да ги замести в отбора. Примерите са много.

- Виждате ли някакъв изход от тази ситуация?

- Изход винаги се намира, но трябва някой да го потърси. Клубът си има ръководство и е редно то да се нагърби с тази задача. Само с разпродажба на състезатели обаче няма да стане.

- Чуват се мнения, че добър вариант в този момент е общината да поеме клуба.

- Общината и досега помогна много с подновяването на терена на стадион "Христо Ботев", който не беше пипан от наше време. При всички положения, ако клубът стане общински, финансирането ще бъде по-ясно, а и самата издръжка на отбора ще е по-икономична. Сигурен съм, че такъв развой на нещата ще ускори и ремонта на интерната, който беше затворен наскоро. Недопустимо е да се пренебрегва такава люпилня на таланти, която при добра политика и организация може бързо отново да превърне "Пирин" в печеливше предприятие с авторитет в България и Европа, каквото беше преди.

- Не трябва ли със спасяването на "Пирин" да се заемат бившите футболисти, които дължат всичко на благоевградския клуб?

- Възможностите им са различни, но всеки от тях е хубаво да помогне с каквото е по силите му. Аз играх активен футбол в продължение на 26 години и 6 месеца, после предадох всичкия си опит на поколенията след мен. Наред със спортно-техническата подготовка полагах големи усилия и за образованието на момчетата. На нас картони не се показваха.

- По ваше време е било изключително трудно да се забогатее от футбола, а след идването на демокрацията този спорт се превърна в рай за добрите състезатели.

- Не знам кой от съвременните играчи какво е взел и колко е забогатял, но си спомням, че когато аз се състезавах, ни даваха по 5 лева в плик като премия за победа.

- Отборът не върви добре, но вече се обособиха два фенклуба, които го поддържат - "Пирин SS" и "Пирин реален", на когото председател по документи е Вашият син Васко Петров.

- Да, доколкото разбрах, той им е отстъпил ръководството на фенклуба, защото е твърде зает служебно и няма време да се занимава с такива работи. Не виждам нещо лошо в това отборът да има повече привърженици, но дочувам неприятни неща за взаимоотношенията им.

- Спомняте ли си запалянковци на благоевградския клуб да са влизали в конфронтации така, както се случва сега?

- По наше време такива неща ставаха, но тогава имаше няколко благоевградски отбора, които играеха помежду си. Не може примерно "Червено знаме" да вкара 5 гола на "Строител" и привържениците на двата тима да се обичат.

- Тогавашната ситуация при наличието на при 5 клуба е разбираема, но сега фенове на един и същи отбор не могат да се понасят, седят на различни места по трибуните, отправят се заплахи по интернет...

- Сега е такава системата в цяла България.