Едно или повече - вие решавате

Ако сте родител на едно дете, сигурно не се чудите защо семействата с по едно дете са най-бързо разрастващата се семейна единица и защо ви поощряват да имате още деца. Кой ви поощрява не е много ясно. Особено в нашата държава обществото може постоянно да ви внушава, че е хубаво да имате поне две деца, но никой не ви помага и не ви пита дали можете да си позволите да отгледате тези деца. Говорим за чисто финансовата страна на въпроса. Така или иначе, социалният стереотип е, че е по-добре в семейството да има две или повече деца.

Така че следващия път, когато майка ви, тъщата или някой ваш приятел започне да ви говори, че трябва да имате и друго дете, не се притеснявайте, че ако това не стане, не ви бива за нищо и не сте достоен член на обществото, или пък по някакъв начин вредите на единственото си дете. Защото има и такива теории. Всъщност митовете за единственото дете са много и е крайно време те да бъдат опровергани. Не с празни приказки, а със следните заключения, базирани на години проучвания и изследвания на този въпрос.

Мит: Единствените деца са агресивни и властни.

Факт: Единствените деца бързо научават, че опитите да управляват всички и всичко наоколо - маневра, която може и да минава в дома им, не минават пред приятелите им. А властното и агресивно отношение е предпоставка да ги изключат от групата. И за разлика от децата, които имат братя и сестри, единствените деца искат на всяка цена да бъдат приети в дадена група и да имат принадлежност към нея.

Мит: Единствените деца предпочитат по-уединените, несвързани с надпревара развлечения, защото през повечето време са сами.

Факт: Тези предпочитания са по-свързани със социалното положение, отколкото с големината на семейството. Интересът към тези развлечения произлиза от ценностите на родителите и от средата в домакинството.

Мит: Всички единствени деца имат въображаеми приятели, за да компенсират факта, че се чувстват самотни.

Факт: Няма научни доказателства на този факт. Всъщност въображението, нужно на едно дете да си измисли приятел, не е качество само на единствените деца, изолираните деца или болните деца. Въображаемите приятели имат за цел да задоволят една потребност - да се справиш със самотата, да преодолееш страх или като компенсация за чувството на слабост, което се появява у детето при отношенията му с родителите или по-големи деца. И всяко дете може да изпитва подобна необходимост.

Мит: Единствените деца са разглезени.

Факт: Разглезването е отражение на обществото ни. Когато децата изпадат в кризи, защото не са получили исканото от тях за Коледа, когато заповядват на родителите си какво да им купят и те казват в колко часа ще си лягат вечер. Китайците се страхуваха, че ще отглеждат поколение на “малки императори”, когато при тях влезе в сила законът, според който всяко семейство може да има само едно дете. Но след 20 години разбраха, че единствените им деца не са непременно разглезени или по-разглезени от други деца, които имат братя и сестри.

Мит: Единствените деца са егоисти.

Факт: Всяко дете през някакъв период от живота си си мисли, че светът се върти около него. Всички малки деца са егоисти. Когато децата порастват, особено през пубертета, се случват всичките редовни хормонални и физически промени. Децата имат нужда да се фокусират върху себе си. Ако децата нямат братя или сестри, които да им помогнат в това израстване, могат да го направят родителите им. Но егоистичното държане е част от съзряването на всеки човек.

Мит: Единствените деца са зависими.

Факт: Заради липсата на братя и сестри, които да ги съветват, единствените деца са всъщност по-независими и по-уверени в себе си от онези, за които по-големите братя или сестри са се грижели и закриляли.

Мит: Единствените деца порастват твърде бързо.

Факт: Много деца с братя и сестри говорят с тях, вместо с родителите си, докато единствените деца приемат като ролеви модели родителите си. Резултатът е, че те копират поведението на възрастните, речта им и развиват способността да разсъждават трезво по-рано. Така те са по-добре подготвени за позитивите и негативите на израстването. Което си е потвърждение на мита, но в никакъв случай не е нещо лошо.