Едно е зад името ти да стои България, друго е САЩ или Франция

“Мис България 2010” Ромина Димитрова Андонова е родена на 30.Х.1988 година в София. Но корените й са от пиринското село Петрово, откъдето е майка й Елмира, която през 1995 г. е основала в Сандански училище по английски език “Алина”, което сега е с филиал в София. Ромина е завършила Националната гимназия по полиграфия и фотография, а в момента е втора година студентка, учи биология в СУ “Св. Климент Охридски”. Има брат Александър. Не е омъжена. Приятелят й е националът на Македония и футболист на “Левски” Дарко Тасевски.

- Ромина, как приемаш участието си в “Мис България 2010” и в “Мис Свят 2010”?

- Като една голяма чест, с благодарност към всички, които ми помогнаха, и с отговорност, че представях не само себе си, но и страната.

- Имаше ли предварителни условия за участие?

- Да. И едно от тях е владеене на чужд език.

- Майка ти Елмира има училище по английски език и вероятно си перфектна в това отношение.

- Мисля, че е така. Научила съм го не само говоримо, но и книжовно. Помогна ми училището на мама. Да не прозвучи нескромно, но ще се похваля, че вече съм над възможностите на маминото училище и имам първи сертификат по владеене на английския от университета в Кеймбридж. Предстои ми вземане на втори сертификат, пак от същия университет, и това вече ще означава владеене на английски език в международно отношение.

- А в СУ “Св. Климент Охридски” какво учиш?

- Втори курс биология.

- Защо биология?

- Обичам всичко живо в природата. Живото е растеж, цвят, плод, стъпки, говор. Това чувство е неизменно с мен от детството ми. Обичам да пътувам, да наблюдавам всичко около мен. Често съм из Витоша, и то в много случаи сама. Когато си сам, се вижда и чува повече и нещата се осмислят по-дълбоко. Почитам Витоша и природата й, но се възхищавам повече на Пирин, а пътуването край Струма е като в приказка. Обичам да съм сред природата, когато трябва да вземам важни решения. Случва се често сама да си говоря с дървета, с ухаещо на свежест планинско цвете. Харесва ми навън под небето, защото всичко е живот.

- Когато стана “Мис България 2010” възгордя ли се?

- Естествено е едно такова признание да зарадва всеки и аз не съм изключение. Твърде добре обаче разбирам какво е задоволяване на суетност, така че се старая носът ми да сочи хоризонтала и очите ми да гледат напред.

- След като почувства короната на главата си, накъде погледна най-напред?

- Към мама. Тя бе на балкона в залата.

- Мама Елмира как посрещна дъщеря си Ромина като “Мис България”?

- Ами разплака се. Е, сигурно е позагубила в известна степен твърда почва под краката си от щастие и гордост.

- Лесен ли се оказа пътят до “Мис България 2010”?

- Ще го характеризирам като трънлив. Нещо като своя Голгота. Нужно бе много труд, упоритост, всеотдайност. То не е само да покажеш тяло и добре ушит тоалет. Иска се да владееш език, да пееш добре, да танцуваш, ерудираност. Добре бе, че зад мен бяха майка ми с английското си училище, ансамбъл “Българе” и известната балетна формация “Магия”, които ме подготвиха. Искам тук да използвам случая и да им кажа едно голямо благодаря.

- Одисеята “Мис Свят 2010” в Китай как ти се отрази?

- Ами в Китай бяхме 30 дни. Всичко там за мен бе ново, непознато, впечатляващо. Бяхме в Пекин в хотел “Френдлищъп”. Домакините ни предоставиха богата възможност и за развлечения. Нямаше ден без нещо освежаващо. В столицата видяхме всичко по-интересно. Бяхме на Великата китайска стена и в град Сания на остров Хай Нон, известен с екзотична природа. Стигнахме и до Монголия. Имах чувството, че всички китайци, които виждаме около нас, се чувстваха горди, че са домакини на такова голямо събитие.

- Самият конкурс “Мис Свят” как премина?

- Той бе на 30 октомври. За голям мой късмет съвпадна с моя рожден ден, станал преди 22 години. Бях изненадана и поласкана, че това не бе убягнало на организаторите. В моя чест пяха всички участнички в конкурса. От техните уста - песни, а от моите очи - сълзи, но от радост и вълнение.

- Доволна ли си от представянето си?

- Определено. Влязох в топ 25 при 120 участнички. Приех това като голямо признание. По-щастлива обаче бях, а и по-горда, че извън всички други церемонии ми се наложи и да пея. Бях определена да представя фолклора на 8 държави от Балканския полуостров. Опитах се да защитя балканското творчество с известната македонска песен “Назад, назад, моме Калино”. Мисля, че се получи.

- Според теб конкурсът честно и по правила ли бе?

- По-правила - да, но не и съвсем честно. Големите държави са си големи и използват това си предимство. То още в началото взе да прозира накъде натежават везните. Самият конкурс в основата си стои върху пари. Става въпрос за много пари, а където има много пари, не всичко е чисто. Едно е да си представителка на България, а съвсем друго на САЩ, Англия, Франция. Пари се дават, пари трябва да дойдат, и то повече от дадените.

- Чувстваш ли се сега като звезда?

- Не. Чувствам се обаче по-организирана, по-отговорна, като че ли и помъдряла. Повече съм критична. Мисля, че вече знам по-добре какво искам и какво мога.

- Какво правиш в свободното си време?

- Живея си. Размишлявам. Млада съм и много неща ме вълнуват.

- Имаш ли си близък приятел?

- Да, и то много близък?

- Криеш ли го?

- Не. Дарко Тасевски, македонският национал и футболист на “Левски”. Той ме прави щастлива и нежна.

- За какво мечтаеш?

- Най-вече да се пооправи България. Хората да не се разминават, без да се поглеждат, и да бъдат по-сплотени.

- А за бъдещите конкурси “Мис България” и “Мис Свят” какво смяташ, че трябва да се промени?

- Да излязат от политиката. Да имат свои идеи, своя кауза.

- Студентка си в СУ “Св. Климент Охридски”. След завършването накъде?

- Може би ще продължа обучението си в чужбина.

- Това няма ли да е бягство от България?

- Не. Родината си е родина и винаги с главна буква. Но при днешния живот и светът е родина. В България промените стават бавно, има искри, но няма огън.

- Готвиш ли у дома, или използваш кухнята на майка си?

- В повечето случаи, но и готвя за Дарко. Често това е “Пиле Жюлиен” - такива работи.

- Обичаш ли да се излежаваш в леглото?

- Имам ли възможност, не бягам от мързелуване. Сърдя се на мама, когато ме буди.

- Какво мислиш за политиката?

- Животът е политика. В такъв аспект всички сме в политиката. А що се отнася до другата политика, струва ми се, че е фалшива, подчинена е на интереси, има много лъжа. Бягам от нея.