Една жена на 50! Благоевградчанката Мая Бежанска в навечерието на юбилея си: Искам да укротя времето в себе си

- Мая Бежанска е родена на 19 май 1972 г. в Благоевград.Завършва Математическата гимназия в родния си град. През 1994 г. завършва НАТФИЗ със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Николина Георгиева. След това става актриса в Столичния куклен театър. Занимава се и с пеене, като е най-известна с изпълнението на „Обичам те, мила“ заедно със Стефан Вълдобрев и Камен Донев. 

На 19 май навършвате 50 г. С какви чувства посрещате този юбилей? 

- Годините никога не са стояли за мен на първо място, нищо че съм завършила математическата гимназия. Това са просто цифри. Аз се чувствам много добре. Единственото, с което искам и трябва да се справя, е да мога да укротя времето в себе си. Аз съм изключително деен и забързан човек. Понякога не успявам да си подаря тишина и собствената си самота, да бъда по-дълго с приятелите си в срещите и разговорите ни. Това си пожелавам – да разтегна времето (смее се). 

- С Филип Аврамов често забавлявате своите последователи със забавни видеа. Каква е тайната на вашето дългогодишно партньорство и приятелство? 

- С Фицата ни събра сериалът „Домашен арест“. Познавахме се, но не бяхме толкова близки. „Домашен арест“ беше страхотна магия, която се случи. Може би защото бяхме малък екип, в който беше и Татяна Лолова. Тя е един страхотен слънчев човек, който някак си обединяваше с доброто всички ни. Когато сериалът спря, и в нас настана голяма тъга. С Филип си бяхме пожелали да се срещнем и на сцената, защото никога не бяхме работили по театрален проект. Когато ни предложиха пиесата и да работим заедно, без никакви колебания просто скочихме. Като че ли никога не беше спирало нашето общуване. Толкова добре се познаваме и в импровизацията, и в начина на игра, чувството за хумор, че наистина е удоволствие и лекота да работиш с такъв човек като Филип. Много усмивки и щастие дава той на хората. Имаме два спектакъла - „Сватба със закъснител“ и „Образцов дом номер 6“ на Русенския театър. С тях пътуваме из цялата страна и, докато пътуваме, се забавляваме и си правим тези клипчета. -  

-В едно от видеата си в Инстраграм свирите на акордеон. Разкажете за срещата ви с този инструмент, откога е тази любов?

О, това е от тези срещи, за които си мечтаеш и когато се случат, си казваш, че няма случайни неща. Като малка много исках да свиря на цигулка. Във втори или трети клас баща ми донесе един акордеон. И аз му казах, че искам цигулка. Но той ми каза, че няма цигулка, а има акордеон. Ако искаш да свириш – няма значение на какво, можеш да се научиш и на този инструмент. И аз с голяма мъка за две години нищо не успях да направя. Отказах се. Оттогава стои у мен това желание да свиря на някакъв инструмент. През какво ли не минах – исках саксофон, чело... И един ден гледах по телевизията Вероника Тодорова. Това е наша акордеонистка, която от години наред живее в Германия, решава да се прибере в България, в родното си село Дебнево, където започва да преподава на децата в училище. Аз толкова й се възхитих. За мен това са истински българи – тези, които са успели навън и въпреки това искат това, което са научили да го донесат в родното си място. Аз й написах във Фейсбук колко съм очарована и как я подкрепям и колко се радвам, че има такива хора. Погледнах след това и видях, че тя е родена на 19 май, която е и моята рождена дата. И й казах, Вероника, няма случайни неща. Отидох й на гости, даже с мен беше и Елин Рахнев, в село Дебнево. Един приятел ми даде акордеона си и така започна всичко отначало (смее се). Много съм щастлива. Ние поддържаме връзка, тя ме обучава онлайн. Голяма радост за душата ми създаде това момиче. Върна ме към нещо оставено и забравено във времето. Аз обичам детските спомени, които се връщат при нас по пътя, по който вървим. Надявам се да удържа и да продължа да свиря, да не спирам. Тя е един вълшебен и страхотен човек. Развива дейност в селото, прави фестивали. Дори с това, че заставам с акордеона до нея, за да я подкрепя, си заслужава. 

- Видеото е заснето на Юндола. Тази година ще организирате ли детски лагери за деца там? 

- Юндола е мястото, на което пребивавам цяло лято с много мои приятели, деца. Тази година ще се съберем от 17 юли до 7 август, ще сме на същото място на поляната, до вилата. С много прекрасни емоции. Аз много си го чакам това време, то си ми е като моя подарък за лятото, моята почивка. Децата са в един голям възрастов диапазон – от 5 до 15 г. Без моите приятели Роси и Робърт няма как да се справя. Ние от години си работим заедно. Каним много гости – артисти, хора от сферата на науката, различни изкуства, които запознават децата с нещата от своите професии. Акцентът ни е връзката с природата. Правим големи преходи в планината, защото децата от града нямат много възможност да излизат на дълги разходки. Аз вярвам, че тази връзка с природата уравновесява душата на всеки един човек, независимо на каква възраст е. Около 100 деца минават всяко лято през нас. 

- Каква емоция ви дава работата с деца и какво научавате от тях всеки път? 

- Срещата с децата пази моето любопитство, добротата. Те притежават неподправена състрадателност един към друг. Много са истински и държат на истината. Животът не ги е вкарал все още в пътя да променят себе си и да се държат по начин, който се очаква от тях. Да се насладиш на общуването с толкова голяма група хора, които за толкова кратко време стават близки приятели и се подкрепят. Ние правим и вечер на талантите. Всяко дете има смелостта и желанието да излезе и да покаже кое е, без да се притеснява от оценки. Ние сме денонощно заедно, гледаме кино, готвим си, палим си огън... Това всичко учи на много неща и ме пази чистичка (смее се). 

- Ако можехте да промените нещо в живота си – бихте ли го направила? 

- Нищо от това, което ми се е случило, няма да променя. Както казах, аз имам проблем с времето и пропуснах дълбоките си срещи с моите учители – проф. Николина Георгиева, Татяна Лолова... С хора, които вече поеха по другия звезден път. Може би това е единственото, което бих променила. Да съм по-близо до тях. Това са хора, които има какво да дадат. 

- .Това са хора, които има какво да дадат. Какво си пожелавате? 

- Пожелавам си всички мечти, които имам, да се сбъднат. Те са наистина страшно много. Една голяма част от тях са свързани с децата и искам да мога да ги осъществя, да имам силата и подкрепата на хората. Надявам се всичко това, което се случва в последните години около нас, просто да спре. Да погледнем в себе си и да погледнем хората около нас. Много ми се иска да живеем в мир. Ние живеем на най-красивото място във вселената – не говоря за България, а за земята. Толкова сме богати на това, което тя ни дава, че просто ми се иска да го погледнем с други очи и да продължим да живеем щастливо тук, на тази земя. И да бъдем по-добри!  из. Телеграф