Единствено не са ми оръчвали да направя шперц, който да отваря доброто в нас

На всеки от нас се е случвало да загуби ключовете от апартамента, от колата и офиса или пък ключалката на вратата да заяде и да не може да отворим. Едно време беше лесно - напънеш вратата и влизаш. Днес обаче тази техника не върши работа, защото повечето от вратите са метални и заключени поне с два ключа. Изходът при една такава ситуация е да потърсим ключар. Има ги много, но за малко от тях - като 83-годишния бай Димитър Портарски, най-старият ключар в Благоевград, не ви трябват препоръки.

- Бай Митко, имал ли случаи, когато въпреки 23-годишния си опит в занаята, не си могъл да се справиш с дефектирала брава или друг някакъв ключарски проблем?

- Как ще има, бе. С дявола ортак ставам, дето има една дума, но ще свърша работата. Може да не е за час или два, но се справям. Щом нещо е правено от човек, няма начин да не му бъде намерен майсторът.

- Как ти дойде идеята да ставаш ключар, след като никога преди това и хабер си си нямал от този занаят?

- Близо година преди да се пенсионирам започнах да умувам с какво да се занимавам, като напусна Завода за измерителни инструменти, където работех като механик.

Не можех да си представя, че мога да си седя вкъщи пред телевизора или да обикалям като гламав кафенетата. За мой късмет / беше през 1988 г. / по повод някакво постановление за развитие на частното предприемачество тогавашният председател на Градския съвет Гълъб Георгиев събра в НТС различни занаятчии и каза, че който иска вече може да се захване с частен бизнес. И аз реших да опитам, пък каквото “сабя” покаже и честа майко юнашка, както се казва.

- Дотогава обаче си нямал идея какъв искаш да станеш, нали?

- Нямах, разбира се. В главата ми се въртеше идеята да ставам обущар и бех споделил това с колегите ми в ЗИИУ-то, където работех като шлосер. Започнаха да ме майтапят. После реших да се “преквалифицирам” на водопроводчик, защото поназнайвах нещо и от този занаят. За ключар и през ум не ми е минавало до момента, в който трябваше да си направя още един ключ за апартамента, а майсторите от тогавашното предприятие “Свежест” ми казаха, че щял да бъде готов след един-два дена. Ядосах се и реших сам да си изпиля нужния ми ключ. И като видях, че с него мога да си отключвам и заключвам вратата на апартамента, реших, че моят “бизнес” е в ключарлъка.

Мястото, където се намираше старата ни къща, зад тютюневия монопол до градската градина, се оказа място на кюше и чудесно за ключарската ми работилничка, която вдигнах само за два дни.

- Какво научи за тези 22 години?

- Че за да си майстор-ключар, трябва преди всичко търпение. Другото си идва само.

- Прави ли ти впечатление, че има училища за какво ли не, но за ключари няма.

- Така е. Ако имаше, може би много млади хора щяха да се запишат да учат там, защото това е занаят, който няма да те остави гладен.

- Заради това ли толкова много искаше и синът ти да наследи твоя занаят?

- Разбира се, но той излезе неблагодарен човек. Дадох му занаят в ръцете, купих му жилище, а като “благодарност” ме изгони от дюкяна, благодарение на който успяхме да стъпим на краката си.

- Днес си на 83 години. Предизвиква ли нещо днес любопитството ти?

- Разбира се. Всеки ден излизат все по-засукани

/сложни / заключващи системи и за да им намериш дамара, т.е. слабото място, трябва да проявиш първо интерес към това къде е гяволъкът на съответната ключалка - дали в ключа или в самата брава.

- За отваряне на заяли секретни брави или за направа на нови ключове са повечето от поръчките ти?

- Различно, но повечето поръчват нови ключове, защото са загубили предишните.

- По-евтинкото или по-скъпото търсят клиентите?

- Евтиното е водещо при избора, макар че доста хора разбраха, че то няма да им свърши никаква работа, ако някой крадец реши да им дойде - на гости?. Но го правят с надеждата, че точно на тях такъв “късмет” няма да се падне на тях.

- Част от клиентите ти са собствениците на автомобили. Според теб заключващите механизми на кои марки съвременни автомобили са по-надеждни срещу бързо нерегламентирано отключване?

- Преди година гледах по телевизията едно предаване, в което бяха поканили двама английски ключари да покажат за колко секунди или минути могат да отворят бравите на 50 по-нови марки автомобили. Резултатите бяха впечатляващи. Само 10 модела успяха да им се опънат за повече от 5 минути. Останалите ключалки “паднаха “ за секунди като гнили круши.

Според мен ключалките на Rouwer се отварят най-лесно - само за 2-3 минути. За Fiat Punto, въпреки подсилената механика на ключалката, тя може да се отвори за не повече от 3-4 минути. За Mazda, въпреки сложната конструкция на заключващия механизъм, също не е нужно много време, а вратите на Audi A 4 апашите могат да отключат за около 5-6 секунди.

- Дали собствениците на тези коли знаят това?

- Всеки по-опитен ключар ще им го каже, стига да искат.

- Съществуват ли автомобилни ключове за запалване на двигателя, които могат да бъдат дублирани единствено в завода производител, но не и в ключарско ателие?

- Няма такива филми . Ако клиент ми донесе и най-сложния механичен ключ - било за колата или офиса , мога да му направя дубликат за не повече от 10-20 минути. Останалото са приказки за наивници. И затова предупреждавам клиентите си да не възлагат направата на нов ключ на апартамента или колата им на свои колеги, съседи или приятели.

- Какво става обаче, когато човек си продаде колата, но рече да запази един от ключовете?

- Правят се и такива шашми с цел впоследствие тя да бъде отворена безпроблемно, обрана или просто открадната.

- Има ли някакво “алтернативно” решение на този проблем?

- В такива случаи най- добре е смените ключалките или да поръчате на ключаря да пренареди системата им за отключване. За апартаменти и офиси е най-добре да се поставят нови брави, тип касови.

- По-надеждни ли са срещу отключване въпросните касови брави?

- Те са малко по-скъпи, някъде от порядъка на стотина лева, но в сравнение с обикновените “секретни” брави, които са толкова секретни, колкото ние с тебе сме китайци, вършат много по-добра работа. При тях изработването на шперц е почти невъзможно и единственият начин някой да влезе в апартамента ви е да разбие вратата с лост. На пазара днес има близо 300 модела заключващи системи за врати и близо 50 вида патрони, но нито един от тях не биха могли да бъдат стопроцентова бариера пред опитните крадци. Всеки патрон за механична секретна брава, дори и да е защитен срещу умишлено счупване, си има и слабо място, което изпечените крадци знаят. Има и патрони с фабрична защита срещу въздействие с шперц, но и при тях, както и при всички други, най-важен си остава монтажът. За това, когато клиентите слагат на вратите си скъпоструващи заключващи системи, най-добре е да не се упражняват като ключари.

- След като казваш, че нито една от прехвалените заключващи системи и патрони не гарантира стопроцентова защита срещу кражби, какви тогава са шансовете ни да опазим имуществото си от крадци?

- Много малки, ако са набелязали апартамента ви за обир.

- Поставянето на две външни врати или на повече ключалки, не е ли добро решение на проблема?

- Това може да позабави малко крадците, но не и да ги откаже, ако те имат информация, че в жилището ви има неща, които си струват, то ще бъде отворено и ограбено. Металните врати също не дават 100-процентова сигурност, ако бравата е с най-обикновен “секретен” патрон.

Едно от сравнително надеждните решения е да се монтира на втората външна врата електронна заключваща система. Има различни модели и струват между 250 и 500 лева. Третото е да се монтира алармена система, която да сигнализира в случаите, когато апартаментът или офисът се отварят от крадци.Тези системи са евтини, но вършат работа, ако живеете в жилищна кооперация.

- Най-скъпите ключове най-качествени ли са?