Държавата изпуска децата, голям грях е, че премахна бригадите, там учеха на труд

Благой Ангелов е роден на 26 януари 1931 г. в с. Брежани, община Симитли. Завършва благоевградската гимназия “Св.Св. Кирил и Методий” и Висшия институт по физкултура в София. Бил е 2 години директор на Ученическата спортна школа, 15 г. учител по физкултура в НХГ, 20 г. в Математическата гимназия, 2 г. в Полувисшия институт за културно-просветни кадри, а след пенсионирането си 12 години преподава физическа култура на студентите в АУБ. Основател е на баскетбола в Благоевград, дългогодишен член е на бюрото на физкултурно дружество “Пирин” и на Окръжен съвет за физкултура и спорт, съдия по баскетбол и републикански треньор. 11 години е бил съдебен заседател в Районен съд - Благоевград.

Ангелов е носител на многобройни награди, медали и отличия, сред които “Отличник” на ЦК на ДКМС, ЦК на БСС и на просветното министерство, “25 години народна власт”, “50 г. Спортен клуб “Пирин”, “30 години социалистическа революция”, “70 години БСП - Благоевград”.

- Г-н Ангелов, какво Ви даде и какво Ви взе баскетболът?

- Даде ми контактите с десетките хиляди ученици и студенти, минали през часовете ми. И голяма част от тях станаха известни хора. Един от тях е областният управител Валери Смиленов. Беше много запален спортист и никога не отсъстваше от часовете ми. Мои ученици са били още директорките на НХГ Севда Марковска и на СОУИЧЕ Катя Марчева, на II основно училище Христо Манчев също, на Математическата гимназия Таня Ядкова. От всички тях Христо беше най-добър в часовете ми. В Математическата гимназия през мен минаха министър Росен Плевнелиев и Георги Прегьов. Тях пък ги помня като много добри ученици по всички предмети и възпитани момчета. Началника на просветата Ивайло Златанов също съм го карал да тича и скача, както и бившите депутати Емил Костадинов, Илиян Попов и Марина Дикова.

А какво ми взе баскетболът? Ами години наред аз живеех до гимназията и знаех само пътя между училището и дома. Една пресечка не се отклонявах, не знаех изобщо какво става в града. Цял живот съм си пренебрегвал семейството, за да бъда с учениците. На няколко пъти отказах доста престижни служби - инспектор, директор на гимназията. Не исках, защото бях свикнал да съм сред младите. И смея да твърдя, че спасих доста от тези, които бяха тръгнали по лошия път.

- С “конско”?

- Не, с натоварване. Видя, че някой младеж е залитнал към цигарите и алкохола, и го поканя да тренира баскетбол. През деня го смажа от тренировки, той вечер се прибере уморен, едва хапне и ляга да спи. Къде ще му останат сили да тръгне на обиколка по кръчмите?

- По какво се различават учениците отпреди и след 1989 г.?

- Не мога да направя подробен паралел, защото съм роден преди 1944 г., цял живот съм работил в условията на социализма и от демокрацията хванах само 2 години - между 1989 и 1991 г. Най-голямата разлика обаче е масовият спорт. През социализма имаше спортни полудни, спартакиади, ученически олимпиади, много по-различно беше. Сега има 1-2 часа седмично по програма и после - пред компютъра.

- От какво най-много загуби българското образование в демократични условия?

- От това, че спряха бригадите. Така и младите спряха да се учат на труд. Тогава хем работеха, хем се забавляваха. И родителите им спокойни, защото знаят, че не се шляят по улиците, и ние сме спокойни за тях, защото са ни пред очите. Аз специално доста активно участвах в бригадирското движение и наградите ми бяха главно екскурзии в чужбина.

- При толкова много награди и отличия чувствахте ли се ухажван от властимащите?

- Властта винаги е уважавала тези, които работят. Но за ухажване... Спомням си една бригада, аз отговарях за бригадирите в района на Кулата, Кономлади... Пристигат проверяващите от Благоевград точно на обяд и ми нареждат да ги заведа да видят как се трудят учениците. Квартирата ми беше в с. Припечене, аз не бях обядвал, но ме натовариха в колата и ги отведох на обекта. Направиха си те проверката, а на връщане просто ме стовариха на магистралата и ме оставиха да ходя километри пеш до квартирата си.

- От каква възраст трябва да започне тренировките един баскетболист, за да стане добър?

- От началното училище, в основното вече е късно.

- Защо сега няма силен баскетбол в Благоевград?

- Не е заради младите хора, които по принцип винаги имат желание да се занимават със спорт, защото са пълни със сили и енергия. Хората, които се занимават с тях, просто не са чак толкова добри професионалисти и имат погрешни представи за задълженията си. Един треньор трябва да е и треньор, и възпитател. Няма да забравя един колега, който се опита да ми обясни, че като влязат децата в отбора по волейбол, треньорът е длъжен да ги учи само на волейбол, защото за възпитанието им се грижели родителите им. Не съм съгласен. Ще цитирам и един бразилски треньор по футбол, който казваше: “Аз първо ги правя човеци, а после футболисти”. Това се изпуска от днешния български треньор. Задължението на учителя е главно да направи от децата човеци. Затова и се гордея, че дадох на българския волейбол едни качествени хора и спортисти като Валентин Шарков и Красимир Тошев.

- Доволен ли сте от живота си на пенсионер?

- Не знам дали трябва да го кажа, но не, не съм доволен. 20 години след като се пенсионирах, работя като охрана, за да мога да си плащам сметките. При пенсия от 280 лв. нямам друг избор.

- Съжалявате ли за нещо в живота си?

- Не е бил лек пътят ми, особено през ученическите години. За да се издържам, работил съм от малък и тухли съм правил, и в мината съм бил. Татко беше в мината, майка беше селскостопански работник, бедно семейство, ние - 5 деца, и още като малък чух от баща си: “Нямам пари за училище”. Как няма да работя? Ходех по 12 километра пеш всеки ден от Брежани до училището в Симитли, защото нямаше такива неща като автобуси, въобще беше много тежко времето.

- Успяхте ли да запалите децата и внуците си по спорта?

- Имам един син, който завърши в Москва специалност баскетбол, но работи съвсем друго. Виж, двамата ми внуци, които са в пети и осми клас, се занимават активно с плуване.

- Какъв е начинът да извадим децата от компютъра вкъщи и да ги пратим отново на игрището?

- Държавата трябва да се намеси. Малкият ми внук по едно време искаше да играе футбол и ми разправя, че ходил на частните футболни игрища, където му искали 40 лева на месец. Е, може ли един родител, който е безработен, да намери отнякъде 40 лв. за хобито на детето си? Не върви да ритат и в училищните дворове, защото там дойдат двама по-големи от тях и ги изхвърлят. Как може един футболист да получава заплата от 10-15 000 евро, а за децата държавата да не се грижи? Категоричен съм, че до V-VI клас спортните им занимания извън училището трябва да са напълно безплатни, иначе просто изпускаме поколение след поколение талантливи спортисти.