Дубай е сбъднатата мечта на един шейх, посветил живота си на добруването на своя народ

Бисера Борисова е магистър по психология и трансперсонален психотерапевт, мастер невро-лингвистично програмиране, дипломиран хипнотерапевт към Британска асоциация по клинична хипноза, ръководител на Център за личностно и организационно развитие “Борисова”. Наскоро Бисера Борисова се завърна от среща с колеги психолози и психотерапевти в Дубай.

- Г-жо Борисова, какъв бе поводът за посещението Ви в Дубай?

- Поводът за посещението ми в Дубай бе среща с мои колеги психолози и психотерапевти от цял свят. Аз поддържам връзка с водещи терапевти и хипнотизатори постоянно в мрежата - обсъждаме различни актуални теми в областта на психичното здраве, споделяме своя опит по отношение на различни клиенти, свои собствени разработки в областта на психотехнологиите. Това е изключително полезно за мен като психо- и хипнотерапевт. Моята професия се развива изключително динамично и не можеш да си позволиш да спреш да учиш и да се развиваш, ако искаш да си добър в професията и максимално полезен на клиентите си. Организираме такива срещи в различни държави, така опознаваме различните култури и народопсихологията на местното население. Самите ние се обогатяваме като личности, разширяваме съзнанието си, почиваме си и се забавляваме.

- Какво се случва на тези срещи?

- Обменяме опит, учим се един от друг, помагаме на колега да изгради различна концепция за работата си с някой "труден" клиент. Дори взаимно си правим терапевтични сесии, тъй като е изключително важно всеки от нас да бъде в хармонично състояние, за да може да работи. Хубавото е, че на тези срещи се събираме хора, които сме от различни терапевтични школи без ограничение и всеки предлага решение чрез своите знания и опит. Много силен творчески процес и изключително важен за израстването на всеки от нас като личност, защото, знаете, ние помагаме не само чрез знание и опит, а по-скоро чрез това, което сме.

- Защо Дубай?

- ОАЕ са една много млада държава, създадена през 1971 година, която се развива изключително бързо. Освен това всичко се случва с много мисъл за бъдещето. Например, тъй като се знае, че петролните залежи са на привършване в Дубай, от няколко години те развиват благоприятни условия за туризъм. Там се намира най-високият хотел в света, най-големите хотелски вериги имат свои хотели. Инфраструктурата е такава, че да осигури комфорт на населението и туристите, строи се ново летище, което ще бъде най-голямото в света, най-високата сграда в света е там... рекордите на Гинес са много в Дубай. Много силно впечатление ми направи, че в момента вниманието е съсредоточено върху развитието на финансовите услуги и информационните технологии. Също така много се държи на образованието и това е въпрос на държавна политика. Имаш финансова подкрепа от държавата да учиш където искаш по света, макар в емирствата да има клонове на най-добрите университети, но после трябва да се върнеш и да работиш в родината си.

- Как бихте описали местното население?

- Местното население на Дубай, така наречените емирати, е само около 160 000-170 000, макар като цяло градът вече да наброява към 2 000 000 души. Останалите са хора от цял свят, които са избрали да живеят и работят в Дубай. Емиратите се ползват с правото да не плащат данъци, електричество и вода. Затова можеш да познаеш къщите им по пищната зеленина. Могат да имат до 4 жени, но на всяка трябва да осигурят еднакъв жизнен стандарт - къща, кола, издръжка.

По-младите предпочитат да имат само една жена. Обикновено децата са повече от две, имат си и домашни помощници. Жените ходят забулени и с дълги черни дрехи, но често можеш да видиш, че свалят от лицето си покривалото, докато седят и си почиват в някой парк. А ако леко се повдигне дългата черна роба, която се нарича абаи, можеш да забележиш, че дрехите и обувките са последен писък на модата. Ето как традицията и обичаите се съчетават, а не се противопоставят на новото и модерното. Силно впечатление ми направи и начинът, по който общуваха съпрузите. Сякаш са едно цяло и разговарят само с очи. Изключително взаимно уважение и респект.

- Какво Ви впечатли най-много?

- Най-много ме впечатли това, че в Дубай можеш да срещнеш хора от целия свят. Толкова много различни култури и изключителна толерантност към всеки. Както каза и една жена, българка, с която се запознах случайно, а тя живее в Дубай от няколко години: "Живяла съм къде ли не по света, но тук е единственото място, където не се чувстваш чужденец и не се държат с теб като с такъв. Може би защото всички тук сме чужденци". И наистина, когато се разхождаш по улиците, можеш да чуеш каква ли не реч, да видиш хора, които са много различни един от друг и всеки от тях се отнася с огромно уважение към останалите.

Лично мен възможността да преживея този "сблъсък" на толкова много култури и да разговарям с толкова много хора за техния бит и култура страшно много ме обогати. Както и видът на стария Дубай и Дейра, които помня от посещението си преди много години, с ориенталския си маниер, търговците, които те приканят да влезеш в магазинчето им, пазаренето за цената на сувенирите, което само по себе си е ритуал, и новата бързо развиваща се част на Дубай с небостъргачите, фонтаните, блясъка и ултраскъпите хотели. И всичко това е направено с много любов и вяра в бъдещето. Ако щете, вярвайте, това наистина ме просълзи. Искам и тук да стане така.

- С няколко думи как бихте обрисували Дубай?

- Лично за мен Дубай е пример за развитие, за толерантност към другия, място, където различията идват, за да градят новото заедно, а не да се противопоставят, креативност и изпълнителност. Трудно е да се говори, това трябва да се преживее. Дубай е символ на сбъднатите мечти на един шейх, който се е посветил на развитието и добруването на страната и народа си.

- Бихте ли могла да живеете и работите там?

- В интерес на истината, без да се хваля, получих предложение за работа, която включва пребиваване във Великобритания, САЩ и, да, Дубай. Не знам дали ще приема. Обичам родината си и искам да остана да живея и работя в България. Бих пътувала да дам своя опит на света и да донеса знание тук. Но смятам, че мястото ми е в България, и вярвам, че мога да бъда полезна на хората в Благоевград и региона. Това ме провокира да напусна София преди няколко години, макар да имам ангажименти и там. Сърцето ми е в Югозапада и поне засега смятам да остана, но ще продължа да пътувам и да повишавам квалификацията си.