Дразни ме само, че администрацията върши работа не на когото трябва, а на който има

Джанкарло Казадей е роден на 25 септември 1945 година в световноизвестния италиански курорт Равена. През 1973 г. идва за пръв път в Благоевград и до такава степен се влюбва в града, че вече близо 40 години през половината от времето си живее тук. Джанкарло е с двойно гражданство, има си българска лична карта, шофьорска книжка, дори и надлежно заверен рибарски билет. Синът му е на 37 години, има и 2 внучета, които вече са идвали в България и са категорични като дядо си, че България е по-добра за живеене страна от Италия.

Защо един италианец смята Благоевград за свой втори роден град, какво му харесва тук и какво - не, е темата на интервюто, което правим с Джанкарло в навечерието на поредното му отлитане за Болоня. Помощник ни е един доста окъсан италиано-български разговорник, с който Джанкарло прави доста често справки за сложни думи като “корупция”, “данъци” и т.н.

- Джанкарло, как откри България?

- Покрай съпругата си, която е от Благоевград. Запознахме се в Италия, оженихме се и през 1973 г. тя ме доведе за пръв път тук. Веднага разбрах, че това е любимата ми страна - спокойна, за разлика от свръхдинамиката в Италия, сигурна и населена с най-невероятните хора. Хора с големи сърца. Запознах се с роднините на съпругата ми, бързо завързах много истински приятелства и сега така я карам: половин година в Болоня, половин - в Благоевград. Идвам тук главно през лятото, за да ловя риба. Много обичам риболова, жалко че сега пъстървата може да се лови само в събота и неделя високо в планината. Законите обаче ги спазвам - никога не бих си позволил да хвърля въдицата, когато има забрана.

- На лов ходиш ли?

- Не, защото много обичам животните и смятам, че е грешно да ги гърми човек.

В Равена си имам две кучета, които наскоро оперираха от рак срещу 700 евро. Много съм притеснен за тях, защото животното е по-добър приятел, отколкото е човекът.

- Е, в България само риба ли ловиш по половин година?

- Не, разхождам се до Рилския манастир, обикновено някой приятел ми дава колата си, защото моите са в Италия, срещам се непрекъснато с хора, ходя на зъболекар...

- Ползваш българските стоматологични услуги, понеже тук са по-евтини ли?

- А, не. По-скоро използвам зъболекаря като мотив пред съпругата да дойда до Благоевград. Но и местните стоматолози работят много качествено.

- Имаш ли бизнес?

- В Италия имах много магазини, но ги продадох. Навремето ги снабдявах от цяла Европа със стока и много пътувах. В България също открих фирма - “Казадей”, но още не работя с нея, само данъците й плащам. Имам идея след време да отворя тук, в Благоевград, италиански бутик или пицария, може би, но още нищо конкретно не съм решил.

- Защо продаде магазините, заради кризата ли?

- Не, заради един закон в Италия, според който един месец преди пенсионирането трябва да нямаш никакъв бизнес и да не работиш нищо.

Щом те пенсионират, можеш отново да се хванеш на работа или да започнеш частен бизнес. Тогава, на 31 май следващата година, пенсията и заплатата ти се събират, вади се необлагаемият минимум и остатъкът се облага с около 50% данъци. Много са строги законите ни в това отношение.

- В България също имаме закони, тях не ги ли смяташ за строги?

- Не знам законите ви какви са, но бюрокрацията ви е нещо уникално. Имам приятели, които от 7 години не могат да си върнат земята, защото някакъв план не бил готов. Ами за тия 7 години човек може да умре, дето се вика... Да не говорим, че ако общината бързо върне земята, хората ще започнат да й плащат данъци, хазната ще се пълни и тогава всички ще бъдат доволни, няма непрекъснато да се оплакват управниците, че парите били малко. Ами то, която и страна в света да попиташ, всяка ще каже, че са й малко парите.

Та вместо у вас тези данъци да влязат в бюджета и с тях да се оправят улиците, хората висят по цял ден в общината, прехвърлят ги от гише на гише, сякаш бюрократите си играят с тях на пинг-понг. Дават им някакви безумни срокове от рода на 9 месеца, след които преписката им можела да се придвижи до следващия кабинет... За мен това е безумие. Имам чувството, че тук проблемите си решават само хората, които могат да си платят или имат силни приятели, останалите висят в коридора пред кабинета на кмета и чакат с години.

В Италия не е така, там всичко е подредено и хората си решават проблема не с помощта на приятели, а с помощта на закона. И се знае, че управата е длъжна първо да помогне на бедните хора, които нямат друга възможност да си решат проблема, освен по законов път. Богатият може и без тази земя, той си има друга, но бедният човек разчита на това парче земя и за него е жизненоважно да си го получи.

- Ти имаш ли нерешени проблеми с община Благоевград?

- Не, земята ми е узаконена, но все си мисля, че това стана понеже съм италианец. Мъчно ми е за българите.

- В Равена хората лесно ли влизат при кмета?

- Да, и ще ти разкажа един случай отпреди 2 седмици, за да видиш сама разликата. Близо до къщата ми в Равена има завод за преработка на отпадъци - от боклука, който се събира в радиус от 35 км, се отделя метан, а от него се получава електричество. Това е много добре и всички го оценяваме положително заради икономическата страна на въпроса, но напоследък започна доста да мирише.

Затова заедно с мои комшии отидохме да говорим с кмета на Болоня. Работното му време е от 8 до 18.00 часа, той ни прие веднага, чу за какво сме отишли при него и ни обеща същата вечер около 21.00 часа, когато е в извънработно за него време, да дойде на място да провери дали наистина се усеща някаква неприятна миризма. Дойде, при това не сам. Беше довел отговорниците в общината за квартала, за региона, включително и един лекар.

За всички тях това посещение беше в извънработно време, но вероятно никой не се е възпротивил. Лекарят се опита да обясни, че наистина миришело малко, но не било опасно за здравето, аз обаче успях да го оборя, че тази миризма може да се окаже фатална за един човек с астма, например. Групата си отиде и след 2 дни кметът подписа заповед заводът да бъде затворен.

Казвам 2 дни, не 7 години, както е в България. Даде предписание на собственика на завода да смени филтрите, но ако човекът няма възможност, общината ще ги смени за своя сметка или с европейски пари. Ето така работят кметовете в Европа, а не те пращат с години да им обикаляш подчинените и да им се молиш да си свършат работата.

- Бюрокрацията ли е нещото, което най-силно те дразни в България?

- Не, дразни ме и това, че не мога да намеря отговор на въпроса откъде идват парите на богатите българи. И че всъщност никой от вашите власти не си задава този въпрос. Гледам в Благоевград някои карат коли за 70 000-80 000 евро, и никой не проверява произхода на парите им. Дори да кажем, че работят в големи мултинационални компании, колко пари трябва да изкарват с честен труд, за да си позволят такава кола?

- Някои ги проверяват - имаме например една комисия “Кушлев”, която нарочва хората с такива луксозни коли и имоти и ги проверява за нерегламентирани приходи.

- И съм сигурен, че не им намира нищо, защото колите и имотите се оказват собственост на други хора.

- А в Италия как е, не става ли същото прехвърляне на собственост?

- Не може да се случи, защото проверката ти идва изневиделица, без въобще да очакваш, и при това те проверяват финансово от деня на раждането ти.

Колко пари си изкарал преди 20 години, а преди 10 години, колко данъци си платил на държавата през съответната година, колко пари са ти стигнали за храна и издръжка, колко са ти останали... И ако една лира не излезе в сметката, държавата веднага ти я прибира. Незабавна конфискация.

- Казваш, че в България се живее спокойно - ние, българите, пък знаем, че вие имате хиляди карабинери, които бдят за спокойствието ви, и в Италия нищо лошо не може да се случи на обикновения гражданин.

- Да, имаме много карабинери, но все пак в Италия живеят 80 000 000 души, а българите са по-малко от 8 000 000. Всъщност навсякъде има проблеми с престъпността, навсякъде има възможности за заобикаляне на законите, но понеже България е по-малка страна, пропорционално тук и проблемите от тоя род са по-малко.

- От политика интересуваш ли се?

- В родината ми има дясно политическо пространство, ляво и център, но никога не съм избирал политика в зависимост от това към кое крило се числи, а само след като прочета програмата му и преценя, че тя ми допада и че точно той е човекът, който искам да ме представлява. На последните избори гласувах за Берлускони, защото обеща невероятни неща и ги изпълни. Например той махна всякакви данъци за първо жилище, което е много добър социален момент.

Премахна и данък наследство, което също е правилно, защото детето ще продължи да плаща данъците на бащиния имот, защо трябва допълнително да го товари държавата с данък поради това, че родителят му е починал?