Драматична изповед! 25-годишният благоевградчанин Й. Трендафилов: Сляп съм, но виждам с душата си, простих на всички невежи, вярвам в любовта и в кучето си Дарко

Старата 2012 година бе най-хубава в живота на 25-годишния благоевградчанин Йордан Трендафилов. Той е като всички млади хора. Има мечти, търси любов, иска да работи, за да е независим. Различното у Дани са очите му! Тези, които са на лицето не виждат, но тези в душата му виждат всичко. И пороците и добродетелите, силата и слабостта на обществото. Дани е младо незрящо момче, което от месец е първият сляп човек в региона, който повери сигурността и адаптацията си на куче-водач, красавеца Дарко. Той дойде в живота на Дани като най-големия новогодишен подарък. Двамата са неразделни.

- Дани, кажи ми какво вижда душата ти, какво видя за твоите 25 години?

- Душата ми видя всичко, което виждат очите на останалите хора, които не са като мен. Видя доброта, видя лошотия, сблъска се с невежество и злоба, позна любовта. Толкова съм свикнал да съм сляп, че може да ти се стори абсурдно, но не искам да виждам. Добре ми е в моя свят. Може би с "очи" бих видял неща, които няма да ми харесат.

- Разкажи ми какъв е твоя свят?

- Като на всички - с тревоги, с радости. Различното е, че другите ме възприемат като сляп т.е. човек, който не може да работи, трудно се справя. Но това не е така. Аз от дете се занимавам с компютри и искам да работя с компютри. Вече съм на 25. Искам да съм независим, да печеля сам парите си. Има програми за незрящи в общините, даже имам познати, които в по-малки общини работят, тук аз не успявам да си намеря работа. Бях в община Благоевград имаше идея да работя там, обаче се оказа, че могат да ми платят само парите, по програма после нямало от къде да търсят пари за незрящи като мен. Това е абсурдно! Селски общини имат пари, тук няма. Не ме разбирай грешно, не прося съжаление, искам помощ, искам социални контакти и то с хора, чието зрение не е увредено. Аз съм разочарован от нашето общество на незрящите. Толкова силно работи душата ми, че аз виждам! Повярвайте ми, виждам. В главата ми има над 5 000 записани гласове, по които се ориентирам. Сега много разчитам на Дарко да свикне да ме води и ставам съвсем независим, ще си ходим навсякъде с него.

- От къде го взе Дарко?

- От училище за кучета в София. Той е обучен за куче-водач, обаче сега в момента "не си говорим" ядоса ме, защото ме обърка и на път за вас се загубих. Но е така, защото не познава маршрута. До момента сме научили само маршрута от нас до пощата в Благоевград. Иначе, е много послушен и много умен. Казвам му всеки ден, че го обичам и той ме гледа с едни ококорени очи. Даже сестра ми ревнува, защото на нея не й казвам, че я обичам.

- Как протича един ваш ден?

- Ами сутрин след като чуе алармата идва и почва да ме дърпа за ръката да ставаме, да се разхождаме. Говорим си докато 20 минути сме на двора. Имам чувството, че разбира всичко, което му казвам. Наистина го обичам, той е добър, не е агресивен, но все още е софиянец и не познава Благоевград.

- Кой е най-добрият ти приятел?

- Дарко. Знаеш ли, как страда като ме няма. Бях на банкет и през цялото време мислех дали ще създава проблеми. Като се върнах бе тъжен, но скочи и се гушна в мене, сякаш ми казваше колко съм му липсвал.

- За какво мечтаеш?

- Първо, искам работа, искам да правя онова, което умея не по-зле от зрящите. Да работя с компютри. Искам любов, искам момиче до себе си, при това не искам да е "кьораво", трябва добре да ме вижда /смее се/. Искам, хората около мен да не са невежи и да не ме подценяват, това искам. Защото съдбата ми е отредила да не виждам с очите си, но ми е дала толкова други неща, за които съм благодарен.

- Прости ми за въпроса, но защо не виждаш, какво се случи?

- Родил съм се в 7-ми месец и са ме сложили в кувьоз, така са увредили ретините ми.

- Как разбираш кой е добър и кой лош?

- С душата си, като чувам гласа му, разбира се, много често хората ме объркват има лукавци с мазни гласове, има някои, чиито глас е по-плътен, по-дебел, но се оказват чувствителни и добронамерени. Моят свят е богат, повярвай ми! Свръхчувствителен съм към всичко.

- Завършил си философия как?

- Приеха ме от първия път след като се върнах от училище за слепи в София. В София е най-лошия период от живота ми, тук психиката ми се срина, но не искам да си спомням, моята душа не помни лошите неща, така сме се възпитали. Та, приеха ме в ЮЗУ и случих на прекрасни колеги. Много ми помагаха и подкрепяха. После се научих да ходя с бастуна и тичах по коридорите. Един път блъснах едно момиче и тя ми вика "Абе ти кьорав ли си", свалих си очилата и викам "Епа, да" и тя замръзна. Не се срамувам от това, не се чувствам различен, понякога ме обижда невежеството на хората, но аз прощавам всичко ето, днес простих и на този хубавец Дарко дето ме загуби и едва се оправихме. Винаги казвам аз искам помощ да си намеря работа, не искам съжаление. Стремя се да не будя такова. Не е лесно да си сляп, но не е невъзможно да живееш нормално като незрящ. Аз търся тази възможност да живея независим и да припечелвам парите си.

- Говориш само за работа, а какво мислиш за любовта?

- За мен е най-важното нещо.

- Влюбвал ли си се, имал ли си гадже?

- Първата ми любов бе на 10 години, едно момиче, което виждаше. Играехме си в двора на баба ми, но това бе и първият ми урок за това какви хитруши са жените, но за съжаление не можем без тях. Един ден моята приятелка ми изпрати нейна приятелка с една роза. Другата, дойде у нас и ми даде розата като ми каза, че е от гаджето ми. И аз, радост до небето. По-късно пристига приятелката ми и ми направи луд скандал, че съм изневерил с "розата". Не можах да й обясня, че другата ме е излъгала. И после всички ме зарязаха. Аз останах сам с баба ми и 5 часа ревах. Знаеш, какво значи 5 часа сълзи от тези незрящи очи: "Защо бабо, защо съм различен, защо не мога да играя с другите деца". Горката жена, какво ли е преживяла. Та така, после имаше и други любови, но сега съм сам - Търся си гадже /отново се смее/. Макар, че в сегашното време момичетата са леко повърхностни и шансовете ми са минимални тъй като хем съм кьорав, хем не карам някоя тупалка (смее се).

- Какво ще пожелаеш за Новата година на себе си и на всички хора?

- На себе си пожелавам да си намеря работа с компютри и после момичето, което да обичам. Пожелавам си Дарко по-бързо да стане отличен ученик и да ме води в правилната посока, а на хората пожелавам да са все така добри, да бъдат позитивни да се радват на живота и да се научат да виждат доброто с душата си. Нека им дам частица от моя свят, за да видят, че не съм различен, че съм като всички млади хора с моите мечти, моите болки и надежди. Искрено се надявам да срещам все по-малко невежи по улиците. Ние българите имаме големи сърца, състрадателни сме, но живеем в тежко време и всички са изнервени. Вярно е, има лоши неща, но има и много по-лоши. Вижте мен, аз не бих могъл да видя лицето на любимата жена, но мога да усетя сърцето и ако всички хора се съветват с душата и сърцето си, светът ни би бил по-хубав.

- Благодаря ти!