Драмата на един "Ранен ангел" от Благоевград: Сълзите на 13-годишния Лъчко са от срам, заради скъсаните му обувки и глада, който го поболява

Съдбата на семейство - Тачеви -Стойне Катя и техния син 13-годишния Лъчезар, които написаха трогателно благодарствено писмо до всички, които са им помогнали в момент на безпаричие и глад, трогна мнозина. Екип на Struma.com посети дома на семейство Тачеви. Дълбоките очи на Лъчезар, очи на мъдрец, заради преживените несгоди, бе първото нещо, което ни привлече, а думите му ,думите на едно малко момченце, буквално ни разтърсиха: Ето как протече разговорът ни с шестокласника от Осмо СОУ "Арсении Костенцев", Лъчезар и неговото семейство:

Здравей Лъчко, как си?

Добре съм, добре съм, защото засега не съм гладен, ядохме ,хората много ни помагат, виж тези дрехи също ми ги подариха добри хора. /Гласчето на Лъчко трепери и е видимо, че едва сдържа сълзите си /.:

Ходиш ли на училище?

А, да ходя, нали ми подариха и обувки и дрехи. Много искам да уча, ма по рано, като все бях гладен ,акъла ми не беше на място, сега имам много да наваксвам.

Какъв искаш да станеш като пораснеш?

Не знам още, не мога да мисля за това,първо трябва да се оправиме.

Как да се оправите? Как си го представяш?

Ами тате да оздравее/ баща му е с паркинсон / и мама да почне работа, та да изкарва пари,после аз като порасна веднага почвам да работя и ще работя цял ден и цяла нощ да има за ядене, за ток, за всичко, което нямаме сега.

Имаш елхичка, как ще празнуваш Коледа и Нова година?

Ми не знам дали ще имаме храна, нямаме и вода, може да ни изключат и тока и тогава ще видиш една нова година. Ма нали казват, че по Коледа стават чудеса, може и при нас да дойде чудото.

Кажи колко струва твоето Чудо, какво си пожелаваш за подарък?

Е стига де, нали ти казах,тате да се оправи, мама да работи.

За тебе какво искаш?

Ти сериозно ли ме питаш?

Да кажи.........

Искам топло и светло да ми е покрай елхата, а под нея да има един телефон с тъчскрийн, за да мога да си играя игрички, пък и почти всички деца имат. Ма това е мечта де, по-важно е да имаме храна и да изкараме зимата, да не боледувам, че много отсъствам от училище.

Ами Лъчи, ти не вярваш в Дядо Коледа, голям си....

А Вярвам, вярвам, нали той е по чудесата / Усмихва се /

Тогава искрено се надявам той да е чул желанията ти....

И аз се надявам ...

Докато разговаряхме с Лъчко баща му гледаше с ококорени очи, горд от това, че синът му мисли за него и болестта му, майка му седеше кротко и ни наблюдаваше с уморени очи, измъчени от това, че детенцето й страда и тя не може да се справи с тежката социална криза.

Мили хора! Наближава Коледа! Нека дарим усмивки на Лъчо и неговото семейство!

Адресът им е:

Благоевград ж.к. Еленово, 124 ет. 6 ап. 17

Телефон за връзка с родителите му 0892 357 263