Дошли сме, за да изкупим в този живот греховете си, Стефан Данаилов е прероденият Христо Ботев

При мен нестандартните неща дойдоха след смъртта на татко през 1993 година. Това разкрива Мария Табутова, която чува от отвъдното гласовете на баща си Веселин Ножаров и на писателя Федя Яков и чрез тях предвещава събития и случки. При жената, излъчваща добронамереност, идват хора - болни, с разбити сърца, изгубили работа и надежда. Питат я за бъдещето си, какво ги очаква, има ли надежда... Мария Табутова, известна като Мичето, е израснала в Брежани. Работила е като банков чиновник в Благоевград. Днес обслужба параклиса "Свети Иван Рилски" в двора на Югозападния университет. Търсят я много хора и тя се отзовава на всеки, очакващ да получи блага или тежка вест. Никога не взема пари, независимо че попива мъките и терзанията на нуждаещите се.

- Мария, как разбрахте, че имате необичайната способност да общувате с душите на покойници?

- Баща ми Веселин Ножаров беше юрист, той е от Поибрене, Панагюрско, надъхан панагюрец във всяко отношение. В трети клас ме караше да пиша стихотворения за Ботев, Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански. В нашия дом се четяха само родолюбиви книги, говореше се на такива теми. Самият той бе много чувствителна душа, но едно нещо не съвпадаше между нас - от малка виждах в съня си баби, дядовци. Те ми съобщаваха какво ще се случи. Аз му казвах: Днес ще стане това, след един месец ще стане еди-какво си. А той ми отвръщаше: Няма отвъдно, няма Бог. Ние живеем, даваме един на друг каквото можем, обичаме се и се мразим, и един ден отиваме в земята. Значи, каквото можем да си помогнем, докато сме живи, това е. Няма Бог, Миченце.

- И как нещата коренно се обърнаха у баща Ви?

- Бях се запознала с Федя Яков, казах на баща ми, че той вярва в Бог, че е много близък с леля Ванга и че неговата представа е съвсем друга. Говореше дори за извънземни. И баща ми се учуди: Не мога да повярвам, че сериозен човек като Федя Яков може говори за всичко това. Но от този момент започна да ме слуша. И тогава го помолих: Е, добре, татко, хайде да се разберем така: не се знае кой пръв ще почине, но който и да е от двама ни, ако има отвъдно, да даде сигнал на другия! Той се закле пред мен и каза: Имам една-единствена дъщеричка, аз ще отида пръв, това е ясно, и ако има нещо, трябва да знаеш, че ще направя всичко възможно да разбереш.

- И как се развиха нещата?

- Три месеца след погребението му започнах да чувам глас. Изпитах страх, независимо че съм чела доста литература по въпроса, защото гласът бе вътре в мен. Бе доста силен, това бе интонацията на баща ми. Мислех, че всички около мен го чуват. Не можех да си представя как става технически. След това у мен нахлуха много гласове и ме плашеха, стресираха ме. Стигна се дотам, че притеснена от паника, трябваше да ходя на лекар. След години нещата се наместиха.

- Как се наместиха?

- Човекът, който ми помогна да изляза от това състояние, бе Федя Яков. Един ден ми каза: До теб сега има лош човек и ти диктува глупости. Много те моля, разходи се в салона /на банка “Хеброс”, където Мичето тогава работи - б.а./, поосвежи се малко, докато си отиде. Тогава за първи път разбрах, че Федя Яков вижда мъртвите, че при него нещата са много по-силни. Докато аз само чувам. При мен е отворена гърлената чакра - чувам, но не виждам.

Оттук нататък, както Мичето ни уверява, нещата се диктуват от духовете на нейния баща и от Федя Яков. Всеки, който чете тези редове, трябва сам да реши как да се отнесе към записаното - да вярва или не, да го отрича или го приеме, да се съмнява или допуска, че има истина. За каквото и да става дума, то е необичайно и ако не друго, извиква въпроси. А аз просто препредавам чутото, съкращавайки някои несъществени неща.

Глас на Веселин Ножаров:

Излизам от свое и от името на Федя Яков и ще бъдем в контакт с моята дъщеря. Роден съм през 1925 година, Миченце, на 29 октомври, но съм починал на 69 години. Истината е, че никога в нищо не съм вярвал. Защо тук Бог ме наказа, искам правилно да ме разберете. След смъртта ми каза така: Влизаш в тялото на дъщеря си и започваш с нея много сериозна работа. Отговарям: Да. Но аз съм юрист по професия, не съм бил никога слуга на Бога, не ми се сърдете. Не съм бил слуга и на дявола и не желая да се занимавам с такова нещо. Нито да я потискам, нито да я притеснявам. Тогава ми се обясниха две-три неща, Миченце. Ти също си наказана.

В този живот е трябвало да изтърпиш две операции, имала си и други проблеми, да не коментирам, да не навлизам в подробности. Неслучайно аз съм твой баща и ти си останала като единствено дете, за да мога да дам всичко от себе си и да се промениш в положителна светлина. В същото време в този живот ти се дава детска душа, наивност до такава степен, че ти и като възрастен човек ще си останеш с детските си чувства, мисли и настроения.

Каза ми се и друго, че трябва да изчакам и Федя Яков, и аз попитах: Защо, защо? Той трябва да поживее. Не, близък е периодът, когато ще се започне духовно прераждане на цяла България и на различни нива вече я има готовността. Какво се чака? Имаме достатъчно подготвени хора в България, за да се обединят всички те, да се разрасне тази духовност и България да стане като световен духовен център. Сега някой ще каже: Звучи много нереално. Бих казал: Ако някой ми кажеше това приживе, бих се изсмял, бих казал: Ние, българите, сме наказани от Бог, дето има една дума, ако въобще го има Бог.

Федя Яков беше жив, когато аз застанах до него и му казах: Време е да дойдеш при мен. Хайде, вземи си сбогом, каквото трябва, защото аз съм написал няколко стихотворения от твое име и те чакам. Чакам само часа и момента. Миченце, аз помогнах на Федя Яков да излезе от състоянието на безтегловност, на физическа смърт. Помогнах му да излезе от тялото. Бях през цялото време в болницата, когато получи масиран инфаркт. И аз бях човекът, който го спасих, в смисъл че го отделих от тялото му и му помогнах да продължи да живее при нас. Защо не роднина, а аз? Защото трябваше да продължим като духовни братя в едно тяло, в тялото на моята дъщеричка.

Федя Яков също е много наказан. За разлика от дъщеря ми и мен, той е стар дух. Ние сме доста млади духове. В този живот Федя Яков трябваше да даде максимума от себе си, а той живя малко повече за себе си. Защо го казвам това, Миченце? Той самият иска да го чуе. Защото, когато предлага на леля Ванга, а тя е Василий Българоубиец, или както тук го наричаме Василий, ние се обръщаме като към Свети Василий, но това е друга тема.

Става въпрос, че той й предлага да напише книга за разрастването, за проблематиката, за вижданията в България, как ще се развиват нещата в бъдеще, какво ще е движението на духовете, какви духове ще се преродят? Става въпрос за висши духове. България, той много добре е знаел, че е извисена, че е с високи позиции в духовното пространство. Интересува го какво в същност ще стане с България в близките сто години? Леля Ванга му обещава и му казва да. Разбира се, ти си единственият човек, на който бих продиктувала, с друг не бих се заела. Но през следващите му срещи го отрязва: Не, няма смисъл, аз не съм готова за това нещо.

Не, не, това нещо не трябва да излезе. И Федя Яков, притеснен, започва да мисли защо, защо, след като това е дадено, след като трябва да протече във времето? А аз, Миченце, стоях до вас, когато той ти се оплакваше, че леля Ванга му е отказала. И тогава направих контакт с него и му казах: Време ти е да идваш тук. Ти ще пристигнеш след леля Ванга. Няма време за това писане. А след това всичко това ще се диктува от духовно ниво. Така че Федя Яков знаеше и часа, и деня, в който трябваше да си отиде...

Глас на Федя Яков:

Кой е Христос? Това е нашият Бог, това е Създателят на нашата планета. Но защо точно Христос трябва да слезе, трябва да обяви новия духовен живот на нашата планета. През следващите сто години, може да бъдат и малко повече, ние трябва да създадем условията, при които Господ да дойде. Всички религии говорят за това нещо, всички нива на духовно развитие, независимо в коя страна, се очаква идването на новия Христос. И неслучайно леля Ванга казва: “Пишейте за Ленина, бре, пишейте, он ке биде новият Христос”. Дали Ленин ще дойде като Христос? Не. Това, някои казват, не може да бъде. Социализмът си изяде хляба, социализмът беше на много ниско ниво. Той не показа никаква висша форма на развитие.

Но един ден ще се види дали точно така е, или е трябвало ние, като по-слаби духове, да минем през всички тия етапи, да покажем нашите слабости и някога, в един развит социализъм или в развит комунизъм, да живеем заедно с Бог. Христос ще слезе. Но сега защо трябва да се говори не толкова за Христос, колкото за Свети Иван Рилски?

Духовният ни баща, духовният ни учител, това е Свети Иван Рилски. България е страната, която е не само откърмила Свети Иван Рилски, но където той е живял, където е дал всичко от себе си. От духовните нива и от висшите сфери сега той движи всички нас в определена посока. Някои си го представят като човек. Той е енергийна сфера, с която човек може да контактува, ако е на високо духовно ниво. Иначе той може да се яви като човек на всеки, да покаже определена стъпка в даден момент, да спаси човек в тежък случай. Какво иска Свети Иван Рилски от нас? Мария, трябва да се създадат няколко центъра в България. Един от центровете е Банско. Но засега центърът ще бъде в Благоевград. Защо? Защото в Банско все още няма духовната среда, все още всичко не е подготвено за тези личности, които трябва да дойдат и които все още не са напълно готови за тази цел.

Има една личност, която е велика за България. И за нас е, които сме в отвъдното, е велика. Това е Христо Ботев. Единствен той е на земята, може много смешно да прозвучи, може нестандартно да прозвучи, но това е Стефан Данаилов. Защо Стефан Данаилов, ще кажат. Ама той е обикновен филмов актьор, нима Ботев ще стигне до един актьор? Да, но тук от нашето ниво се казва: Ботев беше прекрасен, да, Ботев е не само символ на България, Миче, но той е символ и на поезията. Той е символ на революцията, не, той беше слаб революционер и затова му се дава сега да си поиграе на пушки и пистолети, да постреля, но и да върви във властта. И някои казват: Де, де, хайде сега, чак пък до президент да стигне или да се кандидатира за президент, то е много смешно. Не е смешно, Миченце, не е смешно. Един Христо Ботев дори и да е имал слаби черти, даже да е прекалил и с алкохола там някъде по Румъния, всичко е правил в името на революцията, на революционния комитет. Той е бил прекалено чист. Прекалено чист е и Стефан Данаилов, поне за тези, които го наблюдаваме от отвъдното...

Глас на Веселин Ножаров:

Значи три ще бъдат духовните центрове в България. Защо и Панагюрище? Защото досега за Средногорието се говори, ама така, между другото: И там има нещо, и там нещо се стреля, и там има някакви изпълнения, но общо взето нищо особено.

Значи говорим за Панагюрище, Благоевград, Банско. Банско ще е чрез Благоевград. Следващият център или може би най-същественият, това е Петрич. Да. И защо черквата на леля Ванга или на Василий Българоубиец, както ние го казваме Свети Василий с уважение, с обич към него? Защо “Света Петка” и какво трябва да се направи в тази черква, и какво още се иска за тази черква? Това е друга тема.

Защо моята дъщеря трябваше да стигне до параклиса “Свети Иван Рилски”? Неслучайно, Миченце. Ти си била духовно лице в предишния живот, но си съгрешила, и то много жестоко си съгрешила. Била си турчин, може би ходжа, може би нещо друго, но си се занимавала и с доста лоши неща. Моята дъщеря много често казва: Татко, имам чувството, че умея да правя определен ритуал, аз знам как да го направя. Аз имам усещане за ритуал. Миченце, правила си черна магия. В този живот ти се дават два секциума, дават ти се смърт на дечица и това не е случайно.