Допреди 10 г. оперирахме старческо перде само на хора над 70 г., днес и под 60 са ни пациенти

Д-р Веселин Даскалов е завеждащ очно отделение в болница "Токуда" - София. Завършил е медицина през 1987 г. в МУ - София. Специалността по очни болести му е присъдена през 1990 г. Две години е работил като научен сътрудник в УМБАЛ "Царица Йоанна". След 01.02.1992 г. постъпва като редовен асистент в УМБАЛ "Александровска” в катедрата по офталмология, клиника по очни травми и хирургия на витреоретината. От 1999 г. е главен асистент в същата катедра. В МБАЛ "Токуда болница София" е от самото начало. Специализирал е в Moorfields, Eye Hospital London; Университетска очна клиника Регенсбург, Германия; Chibanishi Hospital, Япония. Член е на Управителния съвет на Българското дружество по офталмология.

От пет години оперира катаракта в МБАЛ "Свети Врач" в Сандански, където успешно работи с екипа на д-р Здравко Иванов. Годишно д-р Даскалов извършва около 2000 операции. Катарактата видимо се "подмлади", а глаукомата е "тих убиец" . Ако допреди 10 години средната възраст на пациентите със "старческо перде" беше 70 години, то сега тя падна под 60, категоричен е д-р Даскалов. С него разговаряме след един оперативен ден в Сандански.

- Д-р Даскалов, катарактата е едно от най-честите заболявания, операцията ли е единственото решение?

- Катарактите са много видове, но най-разпространена е обикновената, сенилна, старческата катаракта, или "старческо перде". Определено мога да кажа, че през последните 10 години изживяхме истинска революция, тъй като технологията в оперативното лечение - специално машините и инструментариумът, се подмени коренно. Смешно е да говорим, че катарактата се лекува с капки и с билки. Досега няма открито консервативно медикаментозно лечение за това заболяване. Тя се лекува само и единствено по оперативен начин.

В резултат на изменение на биохимичния състав на лещата, също и поради нарушение на нейното кръвоснабдяване и хранене и задържане на UV лъчите като бариера тя става плътна и непрозрачна. Светлинните лъчи трудно проникват през такава помътнена леща и човек започва да вижда околния свят като през запотено стъкло. Постепенно катарактата се увеличава, а остротата на зрението отслабва още повече. Впоследствие човек престава да различава очертанията на предметите и вижда само светли петна. Обикновено се засягат и двете очи, въпреки че едното може да се разболее няколко месеца преди това. Сега операцията се извършва под микроскоп и трае най-много 10 минути. За обезболяване и обездвижване на окото се използват само капки.

Зрителната рехабилитация на оперираните е няколко часа или дори минути, тъй като непосредствено след ставане от операционната маса голяма част от тях се качват на колите си и си отиват вкъщи, шофирайки сами. През последните години се наблюдава едно подмладяване на катаракта и затова съветвам хората да провеждат профилактични прегледи поне един път годишно. Но все още има пациенти, които си мислят, че пердето трябва да узрее, за да се оперира. Това е грешка. Ние вече не чакаме пердето да узрее, то трябва да се оперира навреме. Успеваемостта на операциите е над 90 процента.

- Казахте, че катарактата се подмладява, каква е причината?

- Определено се подмладява. Да, има и детска катаракта, но тя е наследствена. Детският травматизъм е една от причината за появата на катарактата в детска възраст. Най-рядко се заболява от катаракта от 20-30-годишна възраст. Ако на 40 години катаракта се среща на 1 на 1000 , то на 50 години се среща на 20 процента, над 70 години се среща на сто процента от населението. Най-често завишената възрастова група е над 50 и 70 години. Ако преди 10 години ние оперирахме само хора над 70 години, то сега средната възраст на пациентите е 55 години. Това са хора, които работят и още могат да работят.

Оперирал съм и 39-годишна жена. Не може да се каже кое е нормалното.

- Каква профилактика трябва да се провежда, за да няма толкова първокласници с очила?

- На колко годинки децата сядат пред телевизионните игри и пред компютрите? Настъпва миопизация, късогледство. Освен това възрастта на родилките падна, гледаме страшно много недоносени деца, които имат съответната очна патология. Профилактиката на очните заболявания започва наистина от ранна детска възраст. Най-напред с наблюдение на майките и на личния лекар дали си кривят децата очите. Първият очен преглед трябва да се извърши задължително между третата и четвъртата година. След това всяка година преди детето да тръгне на училище се извършват профилактични очни прегледи. В първи клас - също.

Катарактата се усеща от самия пациент - той има съответните субективни оплаквания и активно търси лекаря. Профилактика на това заболяване няма. Очните капки, които са известни сред по-възрастното население като народна медицина - мед и лимон или течност от прясно срязана лозница, са общо взето глупости. Те нямат отношение към задържане развитието на катарактата.

- Освен катаракта кои са другите по-тежки очни заболявания на хората?

- Има още едно заболяване, което се развива с възрастта - глаукома. Това е заболяване, което идва ненадейно, тайно, без никакви симптоми, и случайно забелязваме, че не виждаме. Не се засягат еднакво и двете очи. То наистина е бич в социално богатите държави и проблем по принцип на застаряването - сенилната макулна дегенерация. Що се отнася до диоптрите - те също се променят с възрастта. Далекогледството нараства, миопията (късогледството) също, но до един определен период - до 20-те години, след това остава постоянно, а към 40-годишна възраст според пациентите има намаляване на диоптрите.

Ние, специалистите, обаче говорим за лъжлива промяна на диоптрите, защото късогледството си стои - те не виждат надалече без очила, но за близо намаляват. Останалите пък хора, които никога не са носили очила, след 40 години започват да носят. Това е процес - "старческо далекогледство", с медицински термин пресбиопия, която се коригира с постепенно нарастващи диоптри - на всеки пет години с половин, така до 60-годишна възраст, когато този процес приключва. И затова на 40 години носим един диоптър очила или изобщо не сме носили, а на 60 - плюс 3.

- Глаукомата ли е най-страшното заболяване, което не се лекува и води до пълно ослепяване?

- На първо място в света и от Третия свят основната причина за слепота е катарактата. Но трябва да знаем, че това, което взема, глаукомата не връща. Тя е заболяване, при което има повишено вътреочно налягане. Получава се атрофия на зрителния нерв и за съжаление, тъй като той е част от мозъка, няма никакъв начин да се възстанови. Но вече има голям прогрес по отношение на медикаментозното лечение и на това заболяване. На пазара навлязоха много фирми, които продават антиглаукомни препарати, и ако до 1995-а имаше само два, то сега вече у нас се продават почти всички съвременни медикаменти, които се предлагат в света за това лечение.

През последните 2-3 години голяма част от медикаментите, които са ужасно скъпи, се покриват от Здравната каса, макар и на 50 процента. Благодарение на това през последните 5-6 години операциите за глаукома намаляха драстично, но за нещастие това е един "тих убиец". Той не предупреждава. Ние разбираме случайно, много често, когато неволно затворим едно от очите си, и установяваме, че с другото не виждаме. И лекарят установява, че зрителният нерв е атрофирал на 100 процента. Но ако се установи навреме, няма проблеми с лечението на глаукомата. В последно време 2% от населението след 40-годишна възраст се оказва, че боледува от глаукома. Глаукомата вече измести катарактата, което ни равнява със средноразвитите и слаборазвитите страни в света. Много често пациентите бъркат, че имат катаракта, а тяхното заболяване е от глаукома.

- Каква е здравната култура на българина?

- Здравната култура на българина през последните няколко години значително се подобри. На първо място медийните кампании. Това повиши осведомеността на хората и подобри здавната култура на населението. Основната причина за повишваване на здравната култура се дължи на интернет комуникацията. Няма пациент до 60-годишна възраст, който да не използва компютър, и в интернет да не провери какво става с неговото здраве. Много често ни се задават въпроси за лекарства и заболявания, за които ние даже не сме чували. Здравната култура на населението се повишава. Това е едно предизвикателство и пред нас, медиците.

- Идват ли при Вас паценти, на които не може да помогнете?

- За съжаление да. На първо място са пациентите с глаукома, след това са пациентите с катаракта. След това идва едно трето по ред заболяване, което измества вече катарактата - макулна дегенерация. Това е заболяване, което развива 90 процента от населението над 60-годишна възраст. В момента се прилага интензивна терапия с поредица от инжекции. Това е обширана тема, но доброто е, че има частично решение на това заболяване. Но основният бич за слепота си остава глаукомата.

- Поема ли Здравната каса разходите за операциите?

- Здравната каса е длъжник на офталмологията, мога смело да го заявя. Едва ли има по-евтини пътеки от тези при нас. Тя по принцип заплаща оперативното лечение, консумативите за операцията, но не заплаща имплантите. За съжаление пациентите продължават да си купуват вътреочните лещи, а и това е недостатъчно. Средствата, които трябва да се отпуснат от държавата за едно такова нещо, не са кой знае колко баснословни и смятам, че тук може да се намери решение на проблема.

- Какво бихте посъветвали възрастните хора, за да могат да запазят зрението си до дълбоки старини?

- Моите съвети към хората, които нямат проблеми със зрението си, все пак ако имат нужда от очила, да носят очила. Второ, всички пациенти над 40-годишна възраст да сменят очилата си, да изискат да им се измерят очните дъна, защото това са мерки, с които могат да се хванат навреме редица заболявания. И третият ми съвет - да не се доверяват на хранителните добавки. Има страшно много хранителни добавки, а много от тях са фалшиви. Щом се изписват като лекарство, те имат активна съставка, много често тази активна съставка е недостатъчна и в прекомерна дозировка може да изиграе лош ефект.

При глождене, парене, смъдене, зачервяване, чувството за сухота в очите, които почти всички чувстват, това е възрастов процес и не можем да го избегнем, търсете лекар. След 60-те е необходимо да се ходи на офталмолог веднъж на 2-3 години. При смяна на очилата да се проверят очните дъна и стойностите на вътреочното налягане. И на последно място, хората да не се страхуват от операцията - тя е шанс да живеят пълноценно и със самочувствие.