Доктор Христов е най-успешният президент на зелено-белите след 1990 г.

Повече от 8 години Христо МирчевХейтли е председател на футболния фенклуб на "Левски" в Благоевград и координатор на сините запалянковци в Югозападна България. Организационните качества на дипломирания учител по физическо възпитание допринасят за изграждането и утвърждаването на повереното му левскарско сдружение като едно от най-активните не само в региона, но и в цяла България. Любовта към футбола и спорта е присъща на 38-годишния благоевградчанин още от ранна детска възраст. Физическите му данни обаче тласкат неговата състезателна кариера към баскетболната зала. Израства в школата на "Пирин", а по-късно преминава и в другия местен тим - "Старт". Дори и сега, въпреки понатрупаните килограми лично тегло, не пропуска да се включи в аматьорските баскетболни турнири, които се провеждат в областния център. Хейтли е широко скроена личност, винаги зареден с чувство за хумор, което лесно го превръща в душата на всяка компания. Агресията на крайните ултраси не му е присъща, въпреки че безрезервно подкрепя своя тим.

- Г-н Мирчев, наскоро фенклубът на "Левски" в Благоевград чества 10-годишен юбилей. Вие сте председател на структурата от 2002 г. насам, какво Ви мотивира да се занимавате с тази дейност?

- Фен се раждаш, аз съм привърженик на "Левски", откакто се помня, и синята идея ми е в сърцето. Впоследствие през 90-те години на миналия век започнаха да се създават фенклубове в България. В Благоевград инициатори бяха доста влиятелни хора, които първоначално създадоха фенклуба със съдебна регистрация, Управителен съвет, Надзорен съвет, както е по законите на Република България. Сдружението е с нестопанска цел. Първият председател беше Лозан Златанов, той заемаше длъжността до 2002 г. Тогава Управителният съвет ме покани и след това ме избраха за председател.

- Колкото и да Ви е приятно, цялата дейност е свързана с лишения и организационни проблеми, носите отговорност за много хора.

- Длъжността е на доброволен принцип, но освен любов се изисква време и най-вече желание. Един фенклуб спомага да се обединят хората, които подкрепят определен отбор, да са по-често до любимия тим. Срещаме се всяка седмица, ходим организирано на мачове в България и Европа, провеждаме срещи с футболисти, с ръководството на футболния клуб.

- Колко екскурзии сте организирали през тези 10 години?

- Доста са, първата от тях беше през 2001 г. за мача "Галатасарай"-"Левски". 12 човека пътувахме до Истанбул. След това имаме над 15 екскурзии в чужбина и може би над 500 в страната.

- Колко струва годишно на един фен на "Левски" удоволствието да следва любимия отбор?

- Ние се шегувахме помежду си, когато "Левски" направи дългия рейд в Европа с 1/4 финала за купата на УЕФА и Шампионска лига, че повечето фенове са разорени, но това наистина беше сериозно. На доста от нас се наложи да взимат заеми, за да ходят на мачовете. Проблеми възникваха и със свободното време. Решаваха се с отпуски, болнични, всеки се спасяваше както може, но за идеята "Левски" се жертва всичко. За такива щастливи мигове, като мача във Верона с "Киево", когато влязохме за първи път в групите на Шампионската лига, обаче си заслужава. След онова 2:2 вярвам, че никой от присъстващите 3000 сини фенове не е мислил за пари и заеми, за работа и трудности в живота. За такива моменти си струва да живее човек. Само хора, които истински обичат футбола, могат да го усетят.

- Добре или зле е, че в Благоевград няма фенклуб на вечния враг ЦСКА?

- Не знам. Придържам се към твърдението, че за да има силен "Левски", трябва да има и силен ЦСКА. Но за проблемите с червения фенклуб в Благоевград съм си говорил лично с Димитър Ангелов-Дучето. Всеки път ми казва: Абе, какъв е тоя вашият град? Ходя по села с 50 жители и с 20 запалянковци, откриваме фенклуб на ЦСКА, а в Благоевград три пъти идвам и три пъти се провалям. Със сигурност тук има много цесекари, както и левскари. Просто червените не са обединени, може би им липсва обединителна фигура.

- Дори на мач между "Пирин" и "Левски" на стадион "Хр. Ботев" сядате в агитката на сините. От колко време е така?

- В началото на 90-те години агитките бяха по-малко, нямаше буферни зони, липсваха отделни сектори и беше трудно да си гостуващ фен. Знае се, че нашият град се славеше с най-темпераментната публика, което за съжаление в момента не е така. Уважавам отбора и града си, желая му големи успехи, но сегашната ситуация няма връзка с предишната еуфория. Ходят по 300-400 човека на мачове, а някога се събираха по 20 000, и то на обикновени срещи.

- Какви са причините за тази ситуация?

- Много са. Има отлив на публика в цяла България и Благоевград не може да прави изключение. Иначе пиринският почерк на терена още си личи. В последния мач между "Левски" и зелено-белите в София пиринци ми направиха добро впечатление, показаха приятна игра. Не като повечето тимове, които идват да се затварят, рушат и бавят. Вижда се, че разполагат с млади и перспективни състезатели. Изходът е да се обърне повече внимание на базите и пиринската школа, която е известна люпилня на футболисти.

- Преди няколко години, когато орлетата се бореха в Югозападна "В" група, бяхте активен техен привърженик, ходехте по мачове, но какво стана после?

- Впоследствие хората, които спонсорираха тогава клуба, бизнесмените от групировката Г-15, решиха да се обединят с другия отбор, който със сигурност не носи корените на "Пирин", и сега имаме някакъв хибрид. Тази тема не ми се коментира, защото вече съм далече от кухнята. От дете съм фен на "Пирин" и "Левски". Боли ме, че в момента няма нито силен "Пирин", нито много публика на стадиона, но не мога да направя нищо. Има хора, които трябва да решават тези проблеми.

- В управата на благоевградския клуб влязоха тартори на ултрасите от фенклуба "Пирин SS", който е набор на синия фенклуб в града. Можеше и Вие да сте там сега. Тази мисъл блазни ли Ви?

- Не, не ме блазни. В началото всички заедно ходехме на мачове и бяхме приятели. Тук нямаше фенклуб и затова го създадохме. Като идея начинанието беше хубаво. По-късно някои хора решиха, че от това могат да правят пари и политическа кариера и забравиха принципа, върху който трябва да съществува един фенклуб - безрезервна подкрепа на отбора. Но така са решили, изборът си е техен. Някои от тях сега са в ръководството на общината и на футболния клуб, но мисля, че на следващите избори нещата ще се променят.

- Възможна ли е в Благоевград пловдивската схема, по която тамошният "Ботев" премина изцяло в ръцете на феновете?

- Трудно е. Там се получи някакво изключение, каквито се броят на пръсти в целия свят.

- Защо се получи разривът в ръководството на "Пирин" и обединението между Г-15 и Николай Галчев не предизвика желания ефект?

- Принципно едно обединение трябва да направи отбора по-силен, а публиката по-многобройна. За съжаление в Благоевград нито едното, нито другото се получи. Не знам обаче какви са истинските причини.

- Кой президент на орлетата от времето на демокрацията бихте поставил над всички?

- Доктор Христо Христов. Това име завинаги остава в съзнанието ми като най-успешния президент след 1990 г. Този човек направи много силен отбор, който стигна финал за купата на България през 1994 г., загубен от големия тим на "Левски", в който тогава играеха 7 национали. По времето на д-р Христов срещу отборчета като "Спартак"

/Плевен/, "Етър" и "Дунав" на стадиона имаше по 15 000 души, които аплодираха красив футбол.

- Как според Вас трябва да изглежда челната тройка най-добри футболисти на "Пирин" за всички времена?

- Петър Михтарски, Христо Христов-Бараката, Ивайло Андонов.

- В ръцете на кой местен бизнесмен "Пирин" би се чувствал най-добре, ако въобще е възможно сам човек да издържа клуба?

- В Благоевград е трудно сам човек да издържа отбор в "А" група. Или трябва да се намери генерален спонсор, с каквато роля тук може да се справи единствено "Благоевград-БТ" АД, или клубът да стане напълно общински. Не да има президент и спонсори, които да търсят пари от общината, защото това е смешно. Хем си акционерно дружество, хем искаш общината да ти дава пари. По тази логика, като на някой частник не му тръгне бизнесът, трябва да поиска общински пари.

- Някога предлагали ли са Ви пари, за да подкрепяте даден отбор?

- По принцип всеки отбор отделя пари за фенклубовете, някъде повече, на други места по-малко. Това е практика в цяла Европа, знам го от мои добри приятели, които ходят на мачове на чужди отбори. Навсякъде се помага. Дали парите отиват за стюарди, дали за хореография или други неща, но ги има. Така е и в "Левски", и в ЦСКА, и в "Пирин". Тук даже за толкова малко публика се даваха такива големи суми, че ми беше смешно.

- Каква е разликата между българските фенове и тези на Запад?

- Нашият Балкански полуостров се слави с по-темпераментни запалянковци. А сега на последния мач на "Левски" в Лил през 90 процента от срещата публиката седеше и гледаше, както го казваме на нашенски жаргон "семкари". Това не може да се случи в Гърция, Турция, Сърбия, България.

- Като бивш баскетболист би ли обяснил от какво страда баскетболът в Благоевград?

- Него даже го няма в Благоевград, въпреки че има няколко регистрирани клуба. Занимават се някакви юноши, сега ЮЗУ направи отбор в "А" група, която е втора по сила в страната. С радост ще ходя да ги гледам, събрали са се млади момчета и може да се развият. Но силен мъжки баскетбол в града скоро няма да има.

- Каква е причината?

- Безхаберието на хората, които се занимават с баскетбол. Не могат да се обединят, а другият проблем е от финансово естество.