Днес у нас спастурчевците са навсякъде, а образът на капитан Петко войвода е заличен

Най-добрият футболен рефер в Пиринско Христо Ристосков е роден на 23 март 1971 г. в Сандански. Възпитаник е на детско-юношеската школа на “Пирин” /Бл/. От 1989 до 1995 г. играе във “Вихрен”, но контузия прекратява състезателната му кариера и го преориентира към съдийството. В кариерата си е ръководил 45 международни срещи, 130 в родната “А” група, 35 за Купа България и 71 в “Б” група. През есента на миналата година заедно с цялото си семейство - съпругата Ваня и синовете Емил /19 г./ и Кирил /11 г./, се премести да живее в Австрия.

- Г-н Ристосков, какво Ви принуди да напуснете България?

- Реших да замина най-вече заради децата. Искам да станат истински европейци, с друг манталитет, различен от нашия. България се превърна в държава на безхаберници и търтеи. Ще дам пример с майка ми. Тя за 40 г. къртовски трудов стаж получи 130 лева пенсия. В същото време пенсията на Борислав Александров /б.р. бившият шеф на Съдийската комисия на БФС/, чиято работа като служител от репресивния апарат на народната милиция се свеждаше до това да следи и да донася коя баба ходи на черква, е 600 лв. За щяло и нещяло хората от футболния съюз дават банкети - уискита, кюфтенца, чипсчета, глезотийки, а в същото време клуб като “Пирин” фалира. Това ако не е пир по време на чума, здраве му кажи. Минаха 21 г. от демократичните промени у нас, а няма осъдени за възродителния процес например. Българинът стачкува само когато му затворят казана за ракия. С байганьовци модерна държава не може да се направи.

- Устроихте ли се по желания начин в Австрия?

- Все още не, но и това ще стане, живеем под наем, както повечето хора тук, и се надявам на по-добри дни. Има шансове за развитие, сигурен съм, че ще успея.

- Как издържате семейството си там?

- Както в България, с работа. Тук, ако не работиш, няма как да живееш. Между другото тук никой не задава такива въпроси, всеки си гледа работата и не се интересува от другия. Каква е тази мания в БГ всеки да гледа в чинията на другия, не знам. Бившият посланик на САЩ г-жа Макдауни каза в един свой доклад: “Как да има реформи в България, като българите не искат да се реформират?”. А и на последното ми прибиране в родината видях, че броят на душевноболните прогресивно е нараснал.

- Липсва ли Ви България, приятелите, роднините и искате ли да се върнете в някой хубав ден? Какво трябва да се случи, за да го направите?

- Липсват ми приятелите, Сандански, Пирин планина, целият ми живот е минал там. Един ден сигурно ще се върна, кога точно, и аз не знам. Какво трябва да се случи - промяна, разбира се. Като гледам, нещата затъват все повече. Другия месец и сестра ми почва работа в Швейцария, така че на този етап в Европа се чувстваме по-добре. Иначе Сандански за мен винаги ще си остане най-добрият град за живеене.

- Кои са най-съществените разлики в живота у нас и в Австрия?

- Разликата е много голяма, най-вече в правилата. Тук има правила, които всеки трябва да спазва. Има държава, която регулира всичко, не се церемонят с никого. Вижте, когато си идвах за Коледа, реших да посетя местата, където минаха детските ми години. На нивата, на която дядо ми ме водеше, откакто той е починал, не е направена и една копка, земята пустее, а в Австрия се обработва всичко до последния сантиметър.

- Отворени ли са австрийците към чужденците, или гледат на тях отвисоко?

- Австрийците са отворени към всеки, който спазва правилата, независимо от раса и етническа принадлежност, но си защитават и техните интереси като граждани.

- Контактувате ли там със сънародници, или ги избягвате?

- Разбира се, контактувам с всички футболни хора от БГ. Имаме си телефони, поддържаме контакти, виждаме се често.

- Бяхте флагман на борбата за чистотата в българското съдийство, но властимеющите в БФС отказаха да Ви чуят. Мнозина Ви подозират, че напуснахте родината, защото отворихте кутията на Пандора без нужните доказателства.

- Чистота е твърде силна дума, принципност може би е по-подходяща. Колкото до доказателства, не знам какво означава, не съм юрист. Явно в БГ нищо не може да се случи. Онзи ден тук, в Австрия, осъдиха бивш президент на “Щурм” /Грац/ за финансови измами. При нас всичко е нормално. Европа казва едно, ние правим друго, но ще плащаме дълго време за грешките. Те и гърците се повеселиха едно десетилетие, ама сега дойде ред да плащат, безплатен обяд няма. Колкото до самата корупция, това е държавна политика, убедих се вече. И никой не иска да чуе и види истината от страх за себе си. Преди да си прочел страницата на историята, не трябва да я затваряш. Навремето ни учеха, че др. Цола Драгойчева е борец против фашизма, като отвориха досиетата, се оказа, че е била агент на фашистите. Учеха ни, че Бразилия е държава от третия свят, сега се оказва икономическо чудо.

- Твърдите, че корупцията във футбола ни е повсеместна. Вие останахте ли неоцапан и как се опазихте?

- Не знам дали съм оцапан, ама не съм наклепан, защото повечето неща миришат, и то много. Това се вижда. Прочетете западните медии и ще видите. Колкото до схемите за печалба от черно тото, те ще се разплетат от големите държави. Преди седмица започна вторият процес срещу тотомафиотите в Бохум. Ще чуете интересни неща. Те нещата са навързани, ние не сме открили Америка. Проблемът на всичко това е, че убива футбола. Ако се уреждат по един-два мача на година, не е проблем, но това стана масова практика. Не ми се ще футболът да стане като кеча, а натам е тръгнало.

- Обичате да говорите за корупция, схеми, футболна мафия, но не посочвате имената на виновниците.

- Виновни сме всички ние, системата е такава. Но тези, които са забъркали кашите, един ден ще излязат наяве. Сега виновните в БГ няма кой да ги посочи, защото тези, които разследват, не искат и нямат желание. Б.А. е касиерът на черното тото в БГ. Той е образ, подобен на Спас Турчев от филма за капитан Петко войвода, уж поборник за свободата на България, а всъщност мародер. Днес у нас спастурчевците са навсякъде, с лопата да ги ринеш, а образа на Петко войвода го няма, той е заличен, от него са останали само паметниците от камък и нищо друго.

- Каква е най-голямата сума, която са Ви предлагали, за да свирите в полза на един или друг отбор?

- 100 000 долара, но ги отказах. Мачът беше от европейските клубни турнири през 2007 г.

- Колко е тарифата за мач от българската “А” група и по каква схема става зарибяването?

- Какво може да предложи нашата “А” група? Бюджетът на всички отбори е колкото месечната заплата на един футболист на Запад. И да има нещо, то е кокошкарска история.

- Разкажете как влязохте в съдийската гилдия в Австрия? Наложи ли се да подхвърлите някое евро тук-там?

- Аз съм свирил доста мачове на австрийски отбори, познават ме, а и да не прозвучи нескромно, тук имат нужда от съдии като мен. Компромиси не се допускат за никого.

- На какво ниво ръководите мачове и по колко Ви плащат?

- Ръководя мачове в трета лига и плащат достатъчно. Тарифата е 500 евро на мач, а в елита е 1500 евро. Вече покрих изпита по немски и ако не заминем за Америка при леля ми наесен, може да ме видите в профифутбола в Австрия.

- Докъде стигнаха делата срещу хората, които Ви пребиха преди няколко години?

- Осъдиха ги на 3 години пробация, но никой не ми даде обяснения защо ме нападнаха и кои са поръчителите. Има органи, те трябва да отговорят. За себе си аз имам обяснение. В БГ нещата са конструирани така, че жертвата винаги да е виновна - справка концлагерите в Белене, Скравена, Куциян, възродителният процес. Къде са осъдените? Някой пита ли в България за това? Някои от кръволоците са още живи, но ние си траем.

- Има ли лек за българския футбол и кой може да го излекува?

- Не виждам изход, преди някой да направи нужните реформи. Само с болшевизъм не става, трябва да се работи и по-малко да се говори. Това е футбол, не панаир. Излиза който си иска, говори си каквото му хрумне, прави си каквото си иска, това е анархия. Както преди да замина, онзи нещастен човечец от “Подгорец” /Коларово/, не си спомням името му, дойде ред той да ми дава оценки за съдийството. Аз и в Америка да отида, и в Бразилия, пак ще намеря работа във футбола. Имам потенциал, който мога да развивам, и не ме е страх.

- Защо стигнаха до дъното футболни центрове като Благоевград, Сандански, Петрич, Дупница?

- Не само нашите клубове от региона, а всички клубове в страната трябва да се реформират. Хората трябва да направят от отборите печеливши фирми. Ако си мислят да разчитат на държавата, по-добре да се саморазпуснат. Никой няма да им даде и една стотинка.

- Виждате ли във Вашите следовници в съдийството от Пиринския край някой, който заслужава да носи значката на ФИФА?

- Иво Стоянов от Петрич има добри шансове, дано успее. Малкият Поли Апостолов също свири добре. Аз и Крум Стоилов утъпкахме пътеката, сега от тях зависи да сложат един ден значката на ФИФА.