Днес колегите оперират в залата, в която повечето от тях са родени
Доайенът - ортопед д-р Ст. Варламов: Тук са им хвърлени пъпчетата
- Д-р Варламов, разкажете как и кога бе създадено отделението по ортопедия в благоевградската болница?
- Ортопедичното отделение бе основано през януари 1980 година с 10 легла за лежащо болни, дотогава травматологична помощ на пациенти оказвахме в хирургично отделение, към което имаше обособен сектор с 2 стаи. В хирургия се помещаваха ортопедия, реанимация, урология и неврохирургия. В началото на 1980 г. секторът бе преструктуриран като отделение и се преместихме от втория етаж на хирургичния корпус на третия, където деляхме един етаж с гинекология, а родилно отделение бе преместено. Хирургичният корпус е първата сграда от павилионен тип в благоевградска болница, строен е през 1945 година.
Напрактика ортопедите, които сме родени в Благоевград, сега оказваме помощ на нуждаещите се в залата, в която сме родени. Или, както казва народът, тук ни е хвърлен пъпът. И това важи за по-голяма част от колегите, които останахме неизменно 20-30 години на това работно място. Първият завеждащ на отделението е д-р Мариян Христов, с него основахме ортопедия.
- С кои лекари започна работа отделението?
- Първите лекари в отделението сме аз, д-р Любен Кавраков, който започна работа в болницата през 1971 г., д-р Сивиков, д-р Мариян Христов, д-р Митко Вълчев и д-р Николай Васев. Методичен ръководител ни бе проф.д-р Стоян Кожухаров, шеф на Четвърта травматология в “Пирогов”. Под ръководството на проф. Кожухаров и главния републикански консултант проф.д-р Александър Герчев бе организиран специализиран курс за бързо обучение по ортопедия и травматология на кадри от целия регион. Целта бе създаване на травматични кабинети, които да прераснат в сектори и отделения в окръга. От Гоце Делчев бе избран д-р Неделчев, от Разлог - д-р Манов, от Петрич - д-р Динков, от Сандански - д-р Караиванов, който е завеждащ ортопедия и травматология в санданската болница в момента.
Изключително много се държеше на добрата координация със столичните клиники, където работеха видни специалисти. Те постоянно ни обучаваха. Аз от 1997 година съм пенсионер, но, доколкото разбирам от моите колеги, сега такива специализирани курсове на място в областните болници или пък в други водещи клиники не се организират, което е голям пропуск както за самите кадри, така и за пациентите.
- А как Ви обучаваха?
- Имаше много специализирани курсове. Един такъв бе организиран през 1982 г. Тогава шестима видни професори бяха командировани в благоевградската болница със задача теоретично обучение с ежедневни лекции и практическо обучение. Ръководител на курса бе проф. д-р Ал. Герчев, с него дойдоха проф. д-р Матеев, проф. д-р Желев, проф. д-р Панева, доц. д-р Ангелов и доц. д-р Икономов. През есента на същата година се организира и научно-практична конференция по ортопедия и травматология в Благоевград, на която присъстваха водещи специалисти по ортопедия и травматология от страната. Аз бях председател, а д-р Сивиков секретар на конференцията.
- Д-р Варламов, с кои други лекари сте работили през годините?
Не знаят дали четете вестника, на който сте главен редактор, но се чудя що за "интервю" е това нескпосано материалче, с което представяте човек и специалист като д-р Варламов. Толкова елементарни въпроси не може да зададе дори и един първокласник.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.