Дим Дуков обяви на маса в с. Дъбрава: Мечтая да продам хотелите си в София и да живея на село

Известният светски лъв от миналото, коафьорът Димитър /Дим/ Дуков, напусна за 2 дена столицата и се скри в уюта на живописното благоевградско село Дъбрава. Дуков дойде на гости при приятелите си - режисьорът и оператор Атанас Цанев и обаятелната му съпруга, преводачката Таня. Семейството се изнесе от центъра на София в китна къщичка в селото. Мястото така е одухотворено, че всяка вечер около барбекюто на Цаневи се събират селяни политикани, интелектуалци и разговорите им продължават до малките часове на нощта.

Така бе и на празника на Св. Богородица, за който специално пристигна и Дим Дуков. Любезният домакин Наско бе подгрял барбекюто и миризмата му сякаш започна да привлича съседите. Пръв на масата седна кандидатът за кмет от партия ГЕРБ Росен Георгиев, който е приятел на Цаневи и любимец на хората от селото. Щом той се появи, задължително тръгват разговори за политика. В тях вечерта на светлия християнски празник се включи и Дим Дуков. С интерес той наблюдаваше коментарите на селските хора, които режеха като с нож с остротата и адекватността си.

Песни, приказки и много смях белязаха вечерта около барбекюто на Цаневи. На другия ден Дуков стана пръв и седна на двора, за да се любува на селския уют и покой, но екип на “Струма” наруши блаженството на видния столичанин.

- Здравей, Дим, как се озова тук?

- Почти избягах от София, за да си открадна двудневна почивка, идвах и миналата година и съм влюбен в това място. Тук животът е много интересен, виждаш как някой идва, носи доматки, после друг - сиренце, такава идилия няма никъде, да не говорим, че тишината е направо възраждаща. Уникално се чувствам. И добре си почивам. Така хубаво се спи, просто много ми харесва. А пък и моите домакини са много гостроприемни и просто забравяш, че си на гости. Не ми се връща в София, но след малко тръгвам, имам отговорности и задачи.

- Къде си, с какво се занимаваш в момента?

- В София съм и се занимавам с двата си бутикови хотела в центъра, работя заедно с майка си, но в момента тя се грижи за баща ми, който не е добре, и аз съм много натоварен. Та затова казвам, че откраднах от себе си два дена работа, за да мога да си почина. Иначе знаеш как е - работа, ядове, напражение.

Освен хотелите работя и с две неправителствени организации и ми се налага да пътувам из цялата страна, но обожавам вашия регион, Рила много ми харесва.

- А не работиш ли като коафьор?

- Отдавна не работя.

- Но ти стана известен покрай работата си, защо не работиш?

- Станах известен покрай Бригита Чолакова. Значи аз бях първият емигрант, който се върна в България 10 дена преди промените и преди да падне режимът на Тодор Живков. Дойдох от Австралия, където живеех с бившата си съпруга. Дойдох си в България и наех салон за красота в “Шератон”. Бригита в качеството й на журналист надуши, направи предаване с мен и после имах ангажименти месеци наред, всички ме търсеха. Атрактивно, нали? Когато хората имаха възможност вече да напускат легално България, аз се върнах!

- Какво стана, защо загърби светския живот, ти беше част от българския хайлайф?

- Хайлайф, елит... такова понятие в България няма. При нас всичко е псевдо. Държавите в Европа, потомствените аристократи, с години изграждат елитно общество, ние за какъв елит говорим? 20 години преход към друг вид общество. Нашият народ е винаги “оправян”. През турско робство, после през Първата световна война, после в комунизма, последните 20 години също ни оправят всякакви политици. Едва в последните няколко години имам някаква надежда. Харесвам политиката на Бойко Борисов.

- Това означава, че симпатизираш на ГЕРБ ли?

- Не само симпатизирам, аз активно членувам и работя за партията, лидерът й е първият ни премиер, който наистина мисли не за себе си, а за държавата! Все пак по негово време се случиха някои важни неща. Познавам го лично, голям мъжкар.

- Не очаквах от тебе да си говорим за политика, а за светския живот и неговите изненади ?

- Не ме търси там повече, отдавна съм отвратен от този начин на живот. Ето тук например снощи ми беше толкова приятно. Нарочно питам селските хора туй-онуй и виждам колко реална преценка имат на ситуацията и как с простички думички казват какво точно трябва да се направи, и ако някой от политиците умее да чува онова, което казват хората от народа, и го приложи, просто нещата ще се случват...

- Ти имаше и период на монашество. От какво бе провокиран - лична драма, разочарования, загубена любов или нещо такова?

- Нищо такова, просто човек еволюира и започва да усеща нещата по друг начин. Аз бях узрял за начина на живот на монаха. Започнах в Рилския манастир. Обаче там имаше един игумен, дядо Йоан, който, направо нямам думи, той вече е покойник, мир на праха му, но заради негово некоретно отношение към мен си тръгнах. Прочел във вестниците кой съм, що съм и си изгради едно отношение, дето не ми се говори...

- Така ли свърши монашеството ти?

- Не, после се преместих в Троянския манастир и там бях няколко години. Аз, пак казвам, еволюирам, понеже зодията ми е такава - Козирог. Аз съм педант във всяко нещо, което правя, много съм амбициозен и затова вървя само напред и нагоре. Разработихме хотелите, пътувам непрекъснато и, общо взето, това е...

- Богат ли си?

- Не се оплаквам, ако ме питаш в материален план, богат съм на имоти.

- А на приятели?

- Да, нямам много, но тези, които са около мен, са изпитани и проверени. Нямам сили вече да изтърпявам предателства, затова силно съм стеснил кръга на хората, които допускам до себе си. Така съм спокоен, а не наранен и тъжен.

- Плакал ли си и кога?

- Точно това исках да ти кажа, плакал съм след предателство на хора, които съм приемал като приятели, много предатели има на този свят. Заради предателство и обида съм плакал.

- Къде е любовта в живота ти?

- В момента имам други приоритети, но любовта по принцип е много важно нещо!

- Прост човек ли е българинът?

- Никак не е прост, напротив, ние сме хитър, жилав и оправен народ.

- За какво мечтаеш?

- Мечтая да продам хотелите си и да се изнеса на село. Да се грижа за земята, да построя голяма и удобна селска къща, в която просто да намирам покой. И ще го направя.

- На колко години си, за да имаш подобни отшелнически намерения?

- На много! Почти 47, но всичко вече съм видял.

- Какво трябва да знаят хората за Дим Дуков?

- Дим Дуков не е това, което пише в жълтата преса, аз съм крайно амбициозен човек, добър приятел, забавен и много мил с добрите хора, как ти се струва? /смее се/