Детето ме научи на търпение, коренно ме промени, същество е с други понятия за вселената

Албена Чобанова е актриса в Драматичен театър "Никола Вапцаров" от 1988 г. и до днес е изиграла много роли. Майка е на две деца: дъщеря й Савина е студентка, а синът й Лъчезар Кацарски е ученик в Седмо СОУ "Кузман Шапкарев" - Благоевград. Единайсетгодишният Лъчко е незрящ, но вече има две роли в театъра, фен е на колите и на група "Куин”. Рок музиката му дава чувство на лекота. Иска да стане актьор, певец и автоинженер.

- Албена, кога разбра, че детето ти има проблем със зрението?

- Лъчко се роди в седмия месец и два месеца остана в кувьоз. Може би към шестия месец вкъщи с баща му разбрахме, че не вижда: показваш му играчка, то не реагира. Хукнахме веднага да търсим помощ, водихме го на лекари в Благоевград и в София, докато накрая се убедихме, че детенцето е напълно без зрение.

- А каква е причината?

- Кислородът в кувьоза. Кувьозите бяха стари - говорим за 1999 г., прегрял кувьозът и не знам как точно е станало. Но не се ровя, защото усетих в един момент, че цялата ми сила трябва да е съсредоточена да отгледам това дете, а то е страхотно. Няма и да стигна до истината, пък и да стигна, това няма да промени факта. Досега не е измислено лечение специално за Лъчковата болест. Няма възстановена ретина.

- Не се ли правят такива трансплантации?

- Не. Лично с Молдашев бяхме на среща, когато дойде в София. Той не даде никаква гаранция, но ни покани да го прегледа в Русия. Това обаче вече сме го правили веднъж в Париж, в болница "Ротшилд”. Там ни казаха, че по-рано ако сме разбрали, можело е с лазер поне някакво зрение да развие. С баща му нямаме никакви тайни от него, разказали сме му всичко, как и какво се е случило с него.

- Кога проходи?

- Късно проходи, но това се дължи по-скоро на моята паника, не знаех как да подходя. Защото и за мен е новост, нямам опит в тия неща. Ако има книги, ще ми е по-лесно. Не знам, учудвам се, сигурно в Благоевград има и други незрящи деца, но не съм ги срещнала. Само Дани. Не ги извеждат навън, не ги водят на разходки. А ние не сме спрели. Грейне ли слънчице, по цял ден сме навън. Той обича да ходим на кафе двамата, в парка като беше по-малък. Дори съм го качвала на количките, които обикалят на площада - аз ходя до него и той кара. И на картинг ходи.

- Но това е екстремен спорт!

- Зад него седи инструкторът и карат двамата. Приемат го невероятно добре. Не само това, той е галеник - има подарък от собствениците на картинга 50 безплатни часа.

- Лъчко е второто ти дете, какво е по-различното с него?

- Да, имам и голяма дъщеря. Няма почти никаква разлика в отглеждането на зрящо и незрящо дете - нужна е само много любов. Разликата е единствено в това, че до Лъченцето съм повече, за да му помагам да се научи да се облича, да се храни - малко по-сложно стават нещата. Невероятен е, аз самата имам нужда да съм с него, защото той има други представи за пространствата, за формите, усещането му за света е друго. И той ми разказва, и аз му разказвам.

Даже имаме такъв случай. Мен малко ме е страх от тъмното. Вървим двамата по нашите стълби, беше много тъмно, нямаше осветление. Викам му: "Лъче, чакай ме бе, майко, аз не мога да те настигна. Много бързо ходиш." А той тича по стълбите - научили сме го, оправя се сам - и ми вика: "Абе, мамо, как може" Дай ми ръчичка, аз ще те преведа в тъмното!" И ме научи. Знае колко стъпала има и си ме води за ръка в тъмното. Аз разчитам на него.

- Посещавал ли е детска градина?

- Много за кратко. Тогава още не беше навлязла така интеграцията и учителите имаха някакъв страх, носеха го на ръце. А беше момент, в който трябваше да се научи да ходи, да се храни. Те го носеха на ръце като стъкълце - защото той беше много нежничък като мъничък, сега понапълня, пубертет го хваща. Водих го малко на детска градина и после направо в първи клас. Преди пет години много случайно две учителки почукаха на вратата и казаха: "Събираме ученици за първи клас в Седмо основно училище. Вие сте в нашия район." Казах им, че Лъчко е незрящ, а те: "Няма никакво значение!" Той тръгна малко по-рано, на шест и половина години.

Записахме го в първи клас при г-жа Стоилова и ресурсната учителка Елена Аленова. С такава любов и грижа се отнасят към него и двете! Намерихме брайлова машинка. По математика и по български език се занимава само в училище с ресурсната учителка. Аз се занимавам с разказвателните предмети - история, човек и природа и човек и общество. Разказвам му урока, той запомня, разказва и отива подготвен. Знае българската история много добре.

Дори опити си правим. Сипваме захар в чашата, бърка с ръчичка, усеща как захарта се разтваря и изчезва, опитва и вижда как водичката става сладка. И е отличник засега.

- Имаше ли колебания дали ще го запишеш в специално, или в масово училище?

- Ходихме в училището за незрящи в София. Не мога да кажа нищо за училището, сигурно е страхотно като обучение и като преподаватели, но не мога да си дам детето 11 години в пансион - значи да се разболея, да умра. За мен детето трябва да има дом, където да расте на спокойствие и да знае, че може да се прибере, да сподели всичко, да се чувства прекрасно. Аз и с голямата ми дъщеря - тя е студентка вече, се чуваме три пъти на ден, не като контрол, а за да споделим нещо, което ни се е случило. Тя е толкова свободна, като волна птица е. Учи култура и медии в Югозападния университет. С брат й много добре се разбират.

В училището в София много се впечатлиха от Лъчко, защото той познаваше формите на предметите, беше съвсем мъничък, на шест, а знаеше кое е триъгълник, кое е квадрат. Там започват обучението с това. Казаха ми: "О, ние Лъчко може във втори клас да го запишем!" Но прецених, че не мога да издържа.

Лошото е, че липсват консумативи за незрящи хора. Лъчко има чичо лекар в Швеция, който му донесе брайлов часовник и вече се научи и познава часа; шах за незрящи и сега се е запалил да се научи да играе шах; бял бастун и метър с шублер. Не само че тук такива неща няма, но и брайловите машини са толкова остарели. Светът е светлинни години напред в това отношение, има още милион неща, които в България не можеш да намериш по никакъв начин. Голяма липса е говорящият калкулатор, той знае да смята на листче, но има задачи, които изискват изчисление с калкулатор. Няма релефни глобуси. В книжарница "Перун" ни помогнаха, намериха ни огромна релефна карта на България и той може да посочи къде е Черно море, Стара планина, Пирин, къде е изток, запад... Абсолютно всичко знае.

- Ресурсният учител подготвен ли е достатъчно добре?

- Да. Ние сме късметлии с Елена Аленова - знае брайл, има специално отношение към детето, разбират се и много добре се занимава с него. В първи, втори и трети клас той имаше повече часове при нея, за да научи брайл, да тръгне отнякъде, по-малко седеше с класа. Сега е голям и така е направена програмата, че в разказвателните предмети да си е в час, да си чуе урока. Класната му г-жа Златанова ходи с него в часа по брайл и решават заедно задачи. Двете учителки са невероятни. Чест им прави!

Лъчко има много приятели в класа, и момчета, и момичета. Голямата му любов е в класа, но тук сме дискретни, защото не бива - той е много галантен мъж. Споделя ми много колко е влюбен. Тя е много красива девойка, помага му. Приятелчетата му Виолин, Кирчо, Пепи вървят до него и му помагат.

- Как се справяте с враждебната към хората с увреждания среда?

- Това, което най-много ме притеснява, е средата: паркираните коли по тротоарите, липсата на светофари със звукова сигнализация. Преди няколко години бяхме в Чехия на турне с "Двама на люлката" и го взехме с нас. В момента, в който усети тротоара със специална настилка, той ме пусна и каза: "Мамо, аз ще вървя сам." Там няма паркирани коли по тротоарите, пешеходната пътека е със специална настилка, светофарите са с много фино звуково сигналче.

Самичък за два дни той тръгна, справи се сам в Мост - един малък, подреден и чист градец. Като се събудих сутринта и видях къде сме, си помислих, че Лъчко го е построил с "Лего”-то - толкова е подреден! Лъчко строи и коли с "Лего”, знае как изглеждат. Сега е направил камион, кораб и кола от "Лего" - няма да допуснеш, че това незрящо дете ги е направило.

- Той като че ли е много увлечен по колите?

- Да, фен е на колите и на група "Куин”. Може да изсвири на йоника и да изпее парче на "Куин”. Малко е зле с английския, но ще го оправим. От съвсем мъничък му пускаме хубава музика, той познава рок групите и може да ти каже кое парче в момента звучи, кой е солистът, кой е китаристът на групата. А колите ги разпознава по дръжката на вратата: влизаме в такси и той познава марката на колата.

Пее страхотно. Те всички незрящи пеят, господ ги е дарил. Наскоро госпожата по пеене от Седмо училище го изпрати на конкурс в Радио Благоевград. Изпя две парчета: детската песен от спектакъла "Няма да платим, няма да платим" и една от учебника.

- Учи ли музика извън училище?

- От мъничък има йоника вкъщи и примерно чува парче, което му харесва много, и с две-три репетиции може да го изсвири. По слух. Ходи на цигулка, но не се запали особено, трудно му беше и побърза да се откаже. После ходи малко на пиано, но пак се отказа, понеже няма ноти - а учителите са свикнали да обучават по ноти.

В неговото училище група момчета свирят на тарамбука и като разбрали, че и той е музикален, си го взеха, и тарамбучи с тях и си пеят. Много е добър на ударни. С голяма любов ходи да пее в хора на Христо Кротев към читалището. Наскоро имаха концерт и той изпя солова песен. Записахме го в малката група, обаче като го чу, Христо каза: "Никаква малка група, давайте го в средната и в голямата група!" И сега пее в двете групи - и в средната, и с големите. Три пъти в седмицата ходи на хор. Гледам да не го затрупвам с много ангажименти, защото трябва да има време за игра. За мен едно детенце трябва да си изживее свободно детските моменти, защото знаеш колко бързо свършват.

Има голям гласов диапазон и на конкурса в радиото го поканиха след седми клас да кандидатства за музикалната паралелка с разширено изучаване на английски език в НХГ.

- Двамата с баща му сте артисти и явно сте успели да го заразите с магията на сценичното изкуство.

- Водя го на театър, гледаме всички представления. Сега репетираме с проф. Румен Рачев "Патиланско царство" и той вече знае цялата пиеса наизуст, с песничките вътре. И не мога да си го обясня как, но знае и мизансцена на представлението. Режисьорът за пореден път се впечатли от Лъчко, защото реагира на тишината: "Ако не го направите добре, той не реагира; обаче ако паузата между вас се получи и е пълна - той реагира. Как става?" Не знам. Според Малкия принц най-важните неща са невидими за очите. Понякога казвам: това зрение така ме разсейва от важни неща...

В "Чернодрински се завръща у дома" Иван Добчев го покани и игра малкият Чернодрински. Има си една реплика дори, сам си я изиска. Каза: "Г-н Добчев, а няма ли да имам текст?" И Иван Добчев му сложи и реплика. Там беше мъничка роля, но в "Змейова сватба" е много добре.

Беше 8-9-годишен, когато го покани Крум Филипов да играе Душата на змея в "Змейова сватба”. Асен Блатечки играе Змеят, а Лъчето е Душата на змея, съвестта му. Справи се страхотно. Сега порасна, възстановихме представлението и вече по друг начин участва. Той сам е преценил, че не може вече като преди да играе, звучи доста по-сериозен и много на място. В последния момент режисьорът реши да смени една цяла сцена с текст:

"Искам той да го каже!" Подава му го вечерта, един час преди представлението. Имаше невероятен успех в салона, след което режисьорът каза: "Аз до този момент не съм имал човек, който да ме разбере така чудесно за това как искам да прозвучи това стихотворение”. Текстът в "Змейова сватба" е в мерена реч, много сложен философски текст. Обяснихме му думичка по думичка за какво иде реч, какво си приказват в тоя диалог - безотказно разбра. И все по-добър става.

- Вълнува ли се преди представления?

- Много. Единственото, за което ме е яд, е, че не може да види хубавите картини, въобще изобразителното изкуство. Друго всичко може да пипне, да чуе вятъра. Разбира ги нещата. Когато за първи път осъзнахме, че не вижда, баща му каза: "Как ще му покажа небето и морето?!" Но се справихме с морето, защото просто го хвърлихме в морето, той го чу и разбра това нещо какво е. Но небето, картини - не може. Между другото, преди 5-6 години ни поканиха на изложба за незрящи в София - там всеки експонат можеше да се пипне с ръчичка.

Играе си като всички нормални дечица, има си колички, "Лего". Много пътуваме. От съвсем мъничък, понеже двамата с баща му сме на работа в театъра, навсякъде ходеше с нас. Обиколил е цяла България, и в Македония е бил, там е известен, харесват го много. В Чехия има приятели, които казаха: "Ако се измисли начин детето да бъде лекувано, нашият театър ще помогне." Невероятно приятелство създадохме с театъра в Мост покрай турнето.

Като имаш предвид, че сме актьори, работим с въображение, не е толкова страшно да обясниш на едно човече, което не вижда. Всичко сме му обяснили - за формите, дори за цветове му говорим. Какви са неговите възприятия за тях, само той може да каже. Жълтият цвят му е любим - дали му звучи добре, дали по някакъв начин усеща, нямам представа. Обяснили сме му ние как изглеждаме, разказали сме му кой как изглежда.

Имаме случка, през лятото влиза пчела през прозореца и той казва: "Тук мирише на пчела." Наистина имаше пчела вкъщи. Сега като влезе пак пчела, казваме: "Тук мирише на пчела." Баща му понякога хитрува, крие се, мълчи и когато Лъчко се прибира, казва: "Тук мирише на баща ми."

- С кого е по-близък - с мама или с тате?

- Еднакво. Аз съм по-любвеобилна, много го целувам, много се галим, но трябва да спрем вече. С баща му общуват на друго ниво, имат си техни, мъжки дейности. Например от малък ходи и пишка сам, на което го е научил баща му - те са мъже, това е мъжка задача. И много други неща, които аз не мога: автомобилът какъв е, какво е. Аз съм да го целувам, да го облека, да го изкъпя, да си разкажем. Всички приказки и детски книги сме прочели. Някои приказки ги е гледал и в театъра по няколко пъти, даже ги е запомнил наизуст. Сега установихме, че не сме прочели "Питър Пан" и ще ходим в библиотеката да вземем. С големите произведения по-нататък ще ми е малко трудно, но в библиотеката бяха много любезни, казаха ми, че имат звукови записи.

- Как те промени Лъчко?

- Той ме научи на търпение. И на много други неща. Коренно ме промени това детенце, защото е същество с други понятия за вселената и те ме обогатяват като човек.