Дариус Давидаускас: Българите имате много висок праг на търпимост

33-годишният Дариус Давидаускас е роден в литовския град Мажейки, на 114 км от Клайпеда. Завършил е две магистратури по икономика - организация на бизнеса и финанси. Както 90% от литовците, обича баскетбола и е играл баскетбол. Гражданин на света, който е обиколил много държави. Преди да пристигне в България е бил във Виетнам и в Тайланд. Живее повечето време в чужбина, където работи, прекарвайки времето си, сменяйки снеговете на Швейцария и топлото слънце на Майорка. Служи си свободно с 6 езика. Така се представя литовецът, който не крие, че харесва България. Съдейки от звученето на български на името на родното му място, той го оправдава, показвайки себе си като ценител на женската красота и е вещ по всички "мъжки въпроси".

- Дариус, шаблонен въпрос, но за първи път ли си в България?

- Да, за първи път съм тук и също толкова шаблонно, но искрено, ще отговоря, че ми харесва тук.

- Защо дойде точно в Гоце Делчев?

- Имам приятели, които са оттук и са ми говорили много за Гоце Делчев и този край. В интерес на истината, от София направо пристигнах тук, но не съжалявам.

- Какво бе първото нещо, което направи, като дойде в България?

- Ами да кажа: Топличко е тук, имайки предвид, че в Литва температурите не са толкова високи. Шегата настрана, но освен че свалих дебелите си дрехи, играх шах. Да, играх шах в градинката пред Народния театър. Това много ми хареса. Направено е нещо много добро за хората, там те могат да си поговорят, да се разтоварят.

- За някои едно от забележителните неща е нашата кухня. Какво е мнението ти за нея?

- Мисля, че е типично южняшка. Доколкото знам, тя събира в себе си кухните на всички балкански държави. Знам още и за едно типично българско готварско творение - шопската салата! Това е нещо, с което България е позната на много места. Що се отнася до нея, ми казаха, че е създадена от готвачите на бившата българска туристическа компания “Балкантурист”. Иначе много ми харесват вашите сирена и кашкавали, които не съм спрял да ям от началото на пребиваването си тук и не мога да им се наситя. Обмислям да си взема с мен, когато отпътувам за родината.

- Те, сирената, вървят с хубаво вино...

- За вината не говоря. Те са друга тема и също са класни. Харесва ми и ракията. Разбрах, че и двете хората тук си приготвят и у дома, а имах възможността и да ги изпробвам. Нормално е при вас да се пие повече вино, а и да си произвеждате, с оглед географските ширини. При нас то е заместено с бира и водка.

- Има ли нещо, което ти допадна тук?

- Харесва ми това, че все още, съдейки по хората в Гоце Делчев основно, сте запазили топлината в себе си и още от онези по-близки отношения между отделните личности. Разбирам, че процесът на отчуждаване няма да ви подмине, но докато може, хората трябва да задържат топлината помежду си. Природата е невероятна - вижте какви богатства има само, огледайте се и ще разберете какво имам предвид - гора, планина, минерални извори, хубав климат, морето е близо, има доста забележителности - архитектурни и природни. Какво да кажа повече?

- Има ли неща, които те разочароваха?

- Разбира се. И вие да дойдете в Литва, не гарантирам, че няма да има такива. Все пак сме различни хора и имаме различни гледни точки. Ето например не знам каква е гледната точка за доста причудливата форма на туризъм и туристически бизнес, която се прави в България, и по-точно на планетариума в Смолян. Не знам как да си обясня защо хората говорят за липсата на оборот при повече от критично обслужване. Кажете ми отговора на следното, което и моите български приятели недоумяваха. Отидохме с много големи очаквания на планетариума в Смолян след един нелек път, изпъстрен с много завои, но да оставим това - в планината пътищата са такива. Та отиваме на планетариума, а там седнали 3 жени, които обслужват съоръжението и продават билети. Наредихме се да си платим, а те ни предупредиха, че тая работа няма да стане.

Причината бе, че не сме били 10 души, каквото било изискването, а 5, един от които малко дете. Предложихме, независимо от всичко, да платим таксата за посещение на 10 души, щом е такова изискването, а и бюджетът няма да бъде ощетен. Удивлението ми бе повече от голямо. Направо бях потресен, като чух отговора: “Не става!”, който не знам защо се случи. Представете си разочарованието ни, а и на детето, след като бяхме пропътували това разстояние, за да видим планетариума, а в същото време им се плаща на тези жени, които имат задачата да печелят пари за съоръжението.

- Изуми ли те нещо друго?

- Ами по-скоро не мога да си обясня как така кафетата са пълни, при положение че се говори за криза. Има такива, които трябва да са на работните си места. Освен това ме изуми примиренчеството у хората тук, които, доколкото знам, имат много висок праг на търпение спрямо правителствата до момента, както и към бизнесмените, които на практика правят каквото поискат. Увеличава се бензинът - мълчи се, храните, токът, водата - пак няма реакция. Не разбирам какво е това спокойствие и примиренчество?!

- Дали има нещо, което ти не можеш да разбереш от местните обичаи?

- Ами да. Това да се окачват некролози. Знаете ли, откакто съм дошъл, не спирам да чета по стените - Поклон пред паметта ти! Последно сбогом! Мир на душата ти! Гледам снимките на хората освен това, но не мога да го разбера. Да, хората тук ми обясниха, че това е начин да се окаже някаква почит към умрелия човек, характерна за българската, и по-скоро за ортодоксалната традиция, но аз не мога да го проумея. Действа някак депресиращо да виждаш толкова често лицата на мъртви хора.

- Да преминем към една друга по-приятна тематика? Много чужденци говорят за българските жени с ласкави думи. Какво е твоето мнение за тях?

- Аз също мога да се изкажа ласкаво. Красиви, хубави жени, които държат на това да изглеждат добре. Все още ми е чудна една мода у жените - да правят косите си с големи обеми. Не означава, че не са хубави или че е лошо, но на мен ми е чудно.

- Какво знаеше за България, преди да дойдеш тук?

- Много от нещата ги знаех от моите приятели, други от това, което съм чел за страната. Знаех, че тук хората са дори приятни и в същото време знаех за популярните ви черноморски курорти, както и за Банско. Знаех за българския национален футболен отбор - за Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Любослав Пенев, Стилян Петров или Мартин Петров. Сега, след като бях тук, се обогатих с много впечатления и видях още нови неща.

- Възнамеряваш ли и друг път да посетиш България?

- Разбира се. Още догодина, но тогава със сигурност ще отида до Варна и Бургас, ще посетя курортите там. След това може и други забележителни места в страната ви, като в тези планове влиза и Гоце Делчев. Харесах много това място.