Дани Златков: „За един сезон станах любимец на феновете, два турски гранда следят изявите ми в Болуспор“

Роденият в Благоевград футболист Даниел Златков затвори едни успешен сезон с екипа на Болуспор. Във втора турска дивизия защитникът изигра 30 мача, в които вкара едни гол, записа три асистенции и получи по едни жълт и червен картон. В клуба се смениха четири треньора, но Дани не загуби титулярното място, преди да получи контузия в началото на месец април. Сега се възстановява от контузия в родния си Благоевград, където даде специално интервю за Struma.com

Дани добре дошъл, как се чувстваш у дома?

- Много се радвам, че отново съм у дома. След този тежък сезон, вече сме в почивка. За мен тя ще продължи по- дълго. Първо се контузих и не съм играл от месец април и второ паузата в турското първенство е два месеца, така че имам време за семейството и приятелите ми.

Казваш, че си нямал време за най- близките ти хора, които бяха с теб в Болуспор, защо?

- Разстоянията в Турция са доста големи. По тази причина за 90% от гостуванията ни пътувахме със самолет. В Болуспор обаче няма летище и пътувахме с автобус до Истанбул. Заради това лагерът ни за мача почваше в четвъртък и приключваше в неделя. Общо взето голяма част от времето ми преминаваше в тренировки, мачове и пътувания. Иначе условия там са перфектни, имам служебен автомобил и апартамент.

Доволен ли си от финансовите условия по договора с клуба?

- Изключително съм изненадан от коректността на ръководството на клуба. За разлика от Бълагрия, в Турция и по- точно в нашия клуб заплатата на футболистите се изплаща на 10 – то число на следващия месец. Всичко до стотинка по договора се изплаща на футболистите без закъснение. Премиите също се изплащат след края на мача. Има обаче и глоби, например при домакинска загуба. В Болуспор издръжката на клуба е от спонсори, общината и футболния съюз. Президента на клуба почти не дава пари, затова и всеки от управителния съвет се натиска за този пост. В Турция е рай за футболистите, тъй като данъците са най- ниски в цяла Европа. Затова и много скъпоплатени звезди идват да играят в гранодевоте. Там няма клуб осъден от футболист, за непланети суми. На всеки домакински мач имаме по над 10 000 души. Билетите са на цени от 7 до 15 лева, има отделен сектор за жени и деца, както е по всички стадиони в Турция.

Как се справяш с езиковата бариера?

- Много съм благодарен на Хичо/Николай Димитров/, който ми помагаше в комуникацията с футболисти и треньори. Вече започнах да разбирам турски и сам се опитвам да уча техния език. В отбора има още едни чужденец, африканец със шведски паспорт.

Какъв футбол се играе във Втора турска дивизия и били сравнил първенството с българското?

- Нивото е по- високо от нашето, играе се здрав футбол от 1- та до последната минута. Има много единоборства, случвало се да се прибирам след мач аркада или разбита уста, дори имам няколко шева, след тежък сблъсък. Нападателите срещу които играя са доста здрави физически, но се опитвам да им се противопоставям. В актива си имам само 1 жълт и 1 червен картон, което смятам за успех. За червения картон бях глобен с 10 000 лири и наказан за три мача. Там наказанията са съпроводени със жестоки глоби. За няколко месеца се превърнах в любимец на феновете на тима, което е голямо признание за моята игра. След тежката контузия, която получих фенклуба направи знаме с моя лик и няколко пъти ме посети в болницата.

Този сезон бе тежък за вас, едва в последния мач се спасихте, защо?

- Нямам обяснение, преди старта на сезона имахме амбиции за влизане в елита, но накрая трябваше да се борим за оцеляване. В последния мач играхме срещу Денизлиспор на Илиян Йорданов и спечелихме с 1:0, а трите точки ни оставиха в групата. Аз гледах от трибуната и за мен бе още по- трудно, тъй като нямах възможност да помогна на съотборниците ми. Поредния четвърти треньор за сезона, който е бивш футболист на Болуспор, още от сега заяви, че през следващия сезон тима ще преследва промоция за Супелигата.

До колко твоето бъдеще е свързано с този клуб?

- Имам още една година от договора си, но при добра оферта от по- голям клуб може би ще напусна. За сега знам за интерес към мен от страна на два клуба от Суперлигата. Ако има оферта добре, но ако няма ще продължа да играя за Болуспор.

Надяваш ли се да попаднеш в полезрението на Любо Пенев?

- Всеки футболист се надява да облече националната фланелка. Аз също имам амбицията да играя за националния отбор, но при настоящата ситуация едва ли. Пенев разчита на определени футболисти, а и моят мениджър не е от тези с които той работи. Ако премина в по- голям клуб, може би ще имам шансове, но сега не изпадам в заблуда и мисля само за Болуспор.

Кога се връщаш в Турция?

- В началото на юли започваме подготовка. Обикновено я провеждаме при домашни условия, защото Болу е курортен град и там идват много отбори на подготовка, с които играем контроли. Така бе и преди старта на миналия сезон, когато играхме с Фенербахче и други тимове от Супрлигата, който се готвят в района на Болу. Градът е със над 150 000 жители, но странното е че няма нито едно нощно заведение. Дори бях изненадан, че в барчетата и кафенетата не сервира твърд алкохол. Често казано Благоевград е по- хубав и млад град. Там само центърът е приличен, и то защото го ремонтират при смяната на власта.

Лъчо Петров