Да бъдем здрави и щастливи зависи само от нас, просто трябва да го поискаме

Биологът-цитолог Снежанка Ганчева се завърна в Благоевград след близо 20 години работа в чужбина - в Йоханесбург и Дубай. През ноември 2010 година започна работа в патологоанатомично отделение на МБАЛ - Благоевград, със завеждащ д-р Борислав Христов. Трудовата кариера на Сн. Ганчева стартира през 1985 година в бившата онкология, която тогава се помещавала в подземния етаж на хирургия на благоевградската болница.

Днес Сн. Ганчева с д-р Борислав Христов диагностицират гинекологични, гастроентерологични, хирургични и белодробни заболявания на пациенти, но за съжаление много бързо осъзнала колко трудно се работи в момента в страната ни.

- Какви са Вашите първи впечатления за здравеопазването в Благоевград и страната ни след близо 20-годишно отсъствие?

- Заварих лабораторията, в която работих, за цитодиагностика в патологоанатомично отделение в по-плачевно състояние, отколкото когато тръгнах. Говоря конкретно за апаратурата, микроскопът е амортизиран, остарял. Микротомът също се използва вече много години, имаме нужда спешно от нова медицинска техника. Няма база за сравнение с лабораториите в Йоханесбург и Дубай, където работих по 9 години. Стандартът в Дубай е изключително висок. Там технологиите и последните научни постижения се прилагат на практика, защото шейховете имат пари и закупуват най-доброто в медицината. България може да мечтае само за такива политици, които наистина да се грижат за живота и здравето на хората, а не да ги поставят на последно място.

За да се повдигне нивото на медицината, са нужни много пари, правилно насочена и планирана политика, съобразена с европейските и международни медицински стандарти, и квалифицирани кадри. В момента за никого в страната ни не е тайна, че липсват средства и желание. Няма регистрирано дружество на патолозите. България не фигурира на нито един от международните форуми, на които аз съм присъствала. Може ли да няма с кого да си сверим часовника?!

- Какво точно имате предвид?

- Когато една диагноза бъде поставена, трябва да бъде доказана. Например аз, като специалист биолог-цитолог, казвам, че е карцином, няма външен консултативен орган, който да я потвърди или да я отхвърли. България не е регистрирана на световната сцена като дружество по патология, ние отсъстваме. Говоря за моята специалност по хистология и цитодиагностика. В България се правят акредитации на лечебни заведения, но никой не знае на какво се базират. Всичко е в рамките на доброто пожелание.

- Защо според Вас се завишава броят на болните от онкологични заболявания българи?

- Това е тема, за която може да се говори толкова много, най-силно впечатление сега ми направиха черногледството и песимизъмът на българина. В тези държави, в които живях, наред с опита, който придобих по цитодиагностиката на туморите, получих и много важни знания за живота. Най-великото откритие, което направих за себе си, е, че съществува силата на подсъзнанието. Във всеки човек, стига да има добро желание да се използва, се крие един неизчерпаем запас на неподозирана сила, наречена силата на ума. Аз разбрах, че чрез силата на ума и положителното мислене може да се постигат чудеса. Защото ние сме мисловни и духовни магнити. А българинът е свикнал винаги да се оплаква колко е болен, закъсал за пари, непрекъснато критикува и гледа негативно на живота. Просто сме забравили да се радваме на живота си и да се чувстваме доволни.

- Това поведение присъщо само за нас, българите, ли е?

- Да, тази черта - черногледството, е присъща за нас, българите, сякаш черен облак е надвиснал. Черна енергия и злоба дърпат България назад.

Не знам защо, но българинът не знае да прости и да се смири. Той е отмъстителен и жесток към ближните си. Ние не се научихме да прощаваме. Успях да се докосна до духовни практики в чужбина, при което моите духовни учители ми отвориха очите за истините на света.

Една от тези истини е, че когато човек не може да прости на себе си и на ближните си, тази енергия се обръща срещу него, разяжда го отвътре до клетъчно ниво, до ниво ДНК. Огромна част от онкологичните заболявания водят началото си от този мисловен модел на поведение. Хората не живеят в хармония със себе си, нямаме желание да се научим да сме позитивни. И аз нямаше да се науча, ако не бях напуснала България. Сега също щях да критикувам, да викам и крещя.

Лошо е, когато налагаме мнението си не със силата на убеждението, а със силата на тембъра на гласа си. Силата на подсъзнанието е от огромно значение за качеството на нашия живот, на нашето психическо и физическо здраве. Болшинството от българите не познават щастието, защото за тях е характерно черногледството. Българите обичат да казват: Боже, днес ми е такъв черен ден! Нямам клиенти, нямам пари, болен съм!

Това са форми, които се материализират, разбира се, нещата в нашия живот се случват не само със силата на подсъзнанието. Факт е, че болшинството живят само за да задоволят материалните си потребности, без да осъзнават, че има и духовни ценности, които трябва да определят нашия живот.

- Как стигнахте до тази истина?

- Имам една любима учителка - Лилиан Сигал, която ме посвети в един метод преди повече от 14 години. Тя живее в Южна Африка и е международно признат лектор на Силва метод /контрол на ума/. Аз притежавам такъв сертификат, но той е само за мое лично ползване, не мога да бъда учител.

Мислите занимават съзнанието ни ежедневно. Когато застанеш срещу огледалото, ти виждаш себе си и своето отражение, така Вселената отговаря на нашите мисли. Каквото си помислим, ние го предизвикваме. Пораженческите настроения предизвикват нещастия и това не съм го измислила аз.

Далеч съм от мисълта, че хората в другите държави не боледуват. И там има болести, но изборът е на нас какво да направим, трябва да поискаме да се излекуваме.

Знаете ли кое е жалкото сега - че младите хора са объркани. Те търсят щастието в материалните неща, това е техният основен двигател на живота. Срамувам се от това как младите хора не се възпитават в ценности. Ние дори не сме възпитани как да събираме и изхвърляме отпадъците си, елементарни битови неща.

- Има ли начин да постигнем това?

- Всеки трябва да се мъчи да направи по едно добро на ден, а не както се случва. Аз купувам контакт за входа на блока и след 3 часа вече е счупен. Поставям обява за събрание и някой след мен веднага я къса. За това говоря, за дребните неща и правила в живота, които ние не сме научени да спазваме. Лошотията у хората трябва да се изкорени. Шокирана съм от агресията и арогантността, безверието у хората, повечето мислят така: Ако имам много пари, ще си купя огромен джип, ще смачкам всеки, който ме дразни.

Искам да уточня, че децата ни са нашите духовни учители и трябва да ги поучаваме до такава степен, доколкото човешкото ни познание позволява. Не бива едно чувствително дете, което приема нещата по изключително емоционален начин, да бъде заставяно със силата на страха. Децата не бива да се насилват, родителят трябва да е прогледнал духовно, за да прецени поведението на детето си.

И накрая искам да уточня, че болестите ни първо са провокирани от начина ни на мислене - основно, но не единствено, защото има и дечица, които се разболяват, защото при тях е генетично заложено. Болестите се провокират и от начина ни на живот. На младите хора им липсва активният спорт, разходки на открито и походи в планината. Да бъдем здрави и щастливи зависи единствено и само от нас, просто трябва да го поискаме!