Д-р Нели Танчева: Теню, липсваш ми!

На 4 март преди 5 години почина благоевградчанинът Теню Тенев Танчев. Дългогодишен директор на шивашката фирма “Бодрост”, заместник-кмет на Благоевград, един от първите частни производители в областния център на Пиринско, незаменим приятел - такъв ще го помнят стотиците негови бивши колеги, работници и другари. Първата й голяма и единствена любов, продължила 31 години - такъв остава Теню за съпругата си д-р Нели Танчева. В дните около смъртта му тя не спира да мисли за него, да възстановява в спомените си незабравимите мигове със съпруга си и да разказва за него. Така съм по-близо до Теню, казва през сълзи стоматоложката, за която датата 4 март е една от най-черните в живота й.

Той почина 3 месеца преди да навърши 51 години. Беше една събота. Роден е в събота и в събота ни напусна. Стана много внезапно, защото имаше само хипертония, за която редовно пиеше лекарства. Спомням си отлично - беше хубав ден, хубаво слънце, цял ден бяхме с приятели, разхождахме се покрай реката. Вечерта седна в леглото, хвана се за сърцето, каза “Нели, стана ми много лошо”, и на секундата клюмна. Изпадна в кома. Дръпнах го да легне и тогава направи явно инсулта, както става доста често. Докато се усетя, за десетина минути свърши. Не съм вярвала, че човек може така да си отиде от този свят.

ЛЕКА СМЪРТ, КРАЙ НА ЕДИН НЕЛЕК ЖИВОТ.

Запознахме се през 1975 г. Току-що бях завършила гимназия в Русе, където съм родена, а той учеше електроинженерство във ВИМЕС. Кандидатствах медицина в Плевен, защото всичко беше районирано, но ме приеха стоматология. Не знаех, че мога да се прехвърля медицина, и се отказах да уча първата година, затова записах промишлено лаборантство и тогава всъщност се запознахме на един весел осмодекемврийски купон. На другата година се оженихме, аз бях на 19 г. Нали казват, че

ЗА ПЪРВИЯ СЕ ЖЕНЯТ НАЙ-СКРОМНИТЕ, ЗАЩОТО ГИ Е СРАМ ДА ОТКАЖАТ,

аз май съм била от тях. После пак влязох стоматология - явно така ми било писано, двамата се прехвърлихме в София и той записа МЕИ.

Теню завърши 2 години преди мен и започна работа като електроинженер в Централен институт по изчислителна техника - София. След 2-3 месеца се пенсионира главният електроинженер и се оказа, че мъжът ми е единствен специалист с диплома от институт. Стана главен и 2 години работи там. После се прехвърлихме в Благоевград.

Македонците са малко серт, няма опция да закараш някого в Русе, така че никога не е стоял този въпрос да живеем на друго място. Теню беше категоричен, че ще сме в Благоевград, пък аз бях много добричка и дойдох. Вече ни се беше родило момиченцето Мария, после дойде и Калин. Попаднах в едно страхотно семейство. Майка му Мария Тенева, която почина много млада - на 58, беше създала детската градина до съда и искаха да я кръстят на нея. Теню финансира едно голямо тържество, подарихме икона на градината, но

ДИРЕКТОРКАТА НЕ ПОЗВОЛИ ДА Я КРЪСТЯТ НА СВЕКЪРВА МИ

и й дадоха името “Ведрица”. И свекър ми беше изключителен човек, учител по психология в гимназията, обаче много рано се е разболял от Паркинсон, когато се оженихме вече беше доста зле и свекърва ми, милата, тя затова си отиде. Рядко интелигентни хора.

Като дойдохме в Благоевград, Теню поработи малко в Месна промишленост, после го направиха заместник-директор на “Бодрост”. Беше работохолик, при това много контактен и той доведе “Самсунайт” в България и Благоевград. “Самсунайт” всъщност е мерцедесът в производството на чанти в света. 5 години мъжът ми беше заместник-директор, после 10 години - директор на “Бодрост”. По същото време беше и заместник-кмет на Благоевград, стана точно преди промените през 1989 г. През 1990 г. подаде сам молба да се оттегли от кметството, тъй като едновременно беше и директор на “Бодрост”.

КАТО ЗАМЕСТНИК-КМЕТ РАБОТЕШЕ НА ДОБРОВОЛНИ НАЧАЛА, ДОРИ НЕ ПОЛУЧАВАШЕ ЗАПЛАТА ЗА ТОВА.

Другият заместник-кмет бе Александър Балабанов. Много арогантен човек. Той не пропускаше възможност да ухапе и оплюе Тени. Няма да забравя, бях зъболекар в гимназията, а Теню беше в Брюксел, където учеше външна търговия и 1 месец го нямаше в Благоевград. Изведнъж чувам - по радиото правят интервю с Балабанов. Точно тогава имаше някакви проблеми с продоволствията и Балабанов обяви, че Танчев преди 5 дни бил сключил договор с не знам какви фирми за яйца и сирене и понеже всичко се е провалило, значи той не е сключил каквито трябва договори. Стана ми болно, защото съпругът ми от месец не беше в Благоевград, обадих се много афектирана в радиото и обявих, че лъже. Истината е, че Теню не искаше да се занимава с административна чиновническа дейност. Още когато го избраха за заместник-кмет, той каза, че иска да прави бизнес, и тогава му обещаха, че ще го освободят при първа възможност, но на този етап трябвало да поеме ангажимента на обществени начала. Помня, че имаше дископатия и ходеше изкривен на сесии, за да не пропуснат да го освободят, щото те вечно пропускаха. Въпреки всичко го оплюха, че през този период вземал от две места заплати. Всъщност

ТОЙ 1 ЛЕВ НЕ ВЗЕ ОТ ОБЩИНАТА.

После реши да си направи частен бизнес. Това беше 1992-1993 г. “Самсунайт” му предложиха да се включат в построяване на цех, който да бъде негов с тяхно участие, но той беше буквално заплашен, че ще го прегази тир, ако вземе “Самсунайт” за партньор. Директно му бяха казали, че

ЖИВОТЪТ МУ СТРУВА ЕДИН КУФАР “САМСУНАЙТ”

Никога няма да забравя, когато си дойде вкъщи като попарен.

Теню отказа на “Самсунайт”, взе под наем един цех над “Еко Ботълс”, там работи 2 години, след което купи едно голямо лозе в землището на с. Еленово, тегли кредит и започна. Направи на 3 етапа хубав голям цех, разработи го, осъществи контакти с много стабилни фирми за производство на дрехи - главно якета, които са тежката промишленост на шивашката дейност, и започна да работи на ишлеме.

Въртеше така бизнеса, че да не се усети кризата.

Като човек беше нещо неописуемо. Невероятен романтик. На всички празници ми подаряваше по един цветарски магазин. У дома беше цветарница, затова на този Свети Валентин си поплаках, а дори и синът ми не се сети да ми подари едно цвете. Първите 5-6 години имаше един такъв момент - той не знаеше какво да ми подари и обикновено питаше колежките ми или пък неговите в “Бодрост” и веднъж го скастрих. Беше

ХВАНАЛ СЕКРЕТАРКАТА СИ ДА МИ КУПИ ПОДАРЪК И ТЯ МИ БЕШЕ ИЗБРАЛА ЕДНО СИНЬО-ЛИЛАВО ЧЕРВИЛО И СЪЩИЯ ЛАК,

от които човек изглежда като смъртник. Тогава сигурно съм реагирала лошо, защото после винаги ме питаше какво да ми подари и вече не ме изненадваше. А, да. Една година, когато бе приключил със строителствата си, решихме, че ще си купим нова кола, защото винаги карахме на старо. Решихме го, ама така - на думи. И няма да забравя - на един мой рожден ден, уж случайно, влязохме в магазина до “Ален мак” и той почна: Тази харесва ли ти, онази харесва ли ти? И аз си харесах една тойота с цвят “дъждовно небе”, а той само нещо смигна на Диди Новоселска, тя извади чашата с уиски и се оказа, че Теню ми я купил за рождения ми ден. Винаги ме е изненадвал. Просто имахме много хубава връзка двамата. Аз започвах изречението, той го довършваше. Някак си имахме телепатична връзка. Може би с годините във всяко семейство е така. Чувствах се не просто обичана, а обожавана жена. Същото му бе отношението и към децата още откакто се родиха. Докато Мария беше малка, той помагаше, после за сина ми дойде майка ми в Благоевград и Теню от дискретност, за да не ни пречи, се оттегли, но ги обожаваше. И винаги, без да го казва в прав текст, показваше на всичките ни приятели колко много значи семейството за него. Никога не е имало ревност между нас. Невероятно много разговаряхме. Имало е случаи, когато по 2 часа аз си чета книга, той преглежда вестник или гледа телевизия, и не си говорим. Самото присъствие обаче беше достатъчно.

БЯХМЕ СИ САМОДОСТАТЪЧНИ.

Аз бях неговият гръб и той - моят.

Много динамично живяхме с него, пътувахме непрекъснато. Още когато завърших през 1982 г., посетихме за пръв път Мароко, където беше брат му, и то с кола. Тръгнахме през юли и се прибрахме през септември. Били сме няколко пъти в Мароко, при братовчедка му във Франция често ходехме...

Ядосвах му се само когато му оправях зъбите.

Той беше много лош пациент, страхлив като всички мъже. Пушеше прекалено много и като седнеше на зъболекарския стол, слагаше си пепелника на машината и казваше: Само с духалото ще работиш, друго няма да пипаш. И аз все му отговарях: Ще ме пратиш на курс по екстрасенси, отдалече така да мога да ти оправям зъбите. Дори когато почина, си отиде от тоя свят с разваления си зъб. Няколко дни по-рано не той, а дъщеря ми ми каза, че от седмица го боли зъб, но се страхувал да ми го покаже. Аз започнах да го лекувам, но не го долекувах.

Имахме много приятели. Докато децата бяха в гимназия, защото тогава гимназистите на Нова година си стояха вкъщи, не по дискотеките, и ние с Теню си бяхме у дома. Приятелите обаче идваха да празнуват с нас. Непрекъснато се събирахме и това са ми най-хубавите спомени. Смеехме се, че

НЯМАМЕ СНИМКА В БИБЛИОТЕКА - ВСЕ СА НИ НА МАСА.

Ходехме да караме ски, децата също ги научихме. Първо започнахме от Витоша, още като студенти. Бяхме си купили ски втора употреба, защото тогава беше много скъпо да се оборудваш. И после през годините така си подреждаше ангажиментите в бизнеса, че никога не ни лишаваше от себе си.

Всъщност осъзнах колко добър бизнесмен е бил чак след като Теню почина. След смъртта му се наложи аз да поема бизнеса, защото той имаше още задължения и кредити, а аз като зъболекар не можех да заделя по 3000 лв. на месец за банката. Без да разбирам нищо от шиене на якета, се оказа, че се справям доста добре, защото Теню си беше много добре построил нещата. А и самите работници ме помолиха да не приключвам, те щели да ми помагат да продължим. Миналата година обаче беше много трудна за бизнеса. Въпреки че при нас проблем нямаше, усещаше се

ТЕЖКАТА КРИЗА В ПСИХОЛОГИЯТА НА ХОРАТА.

Хората бяха стресирани, намалиха производителността, намалиха и качеството, и постепенно осъзнах, че нещата не вървят добре. Реших, че прекалено много нерви вече хабя за този бизнес, имам си професия и е по-добре да се оттегля. Започнах с поетапно намаляване на персонала - с по 10% всеки месец, за да не плащам после големи обезщетения. Накрая освободих последните 60 работници и това ми беше едно голямо разочарование, защото аз съм отговорен човек. Не просто ги освободих, аз им намерих работа в друга фирма, която също шие якета. Разговарях със собственичката й, тя беше много щастлива, че ще вземе добри квалифицирани работници, а после се върна и ми каза, че нито една шивачка не се е записала при нея на работа, всички предпочели след съкращението да отидат в Бюрото по труда, за да получават 1 година пари, без да работят. Народопсихология. А и щом държавата го позволява... Но пък скоро същата дама ми се обади и ми каза, че вече 12 от моите шивачки са отишли на работа при нея и е много доволна от тях. Чест им прави, защото помощите още не са им свършили, но явно са се усетили, че могат да получават повече пари като работят.

ТЕНЮ МИ ЛИПСВА. УЖАСНО МИ ЛИПСВА.

Редовно си говоря с него, дори го усещам. В началото, когато започнах да имам такива усещания, мислех, че полудявам, обадих се на д-р Янакиев, който ми е приятел, той дойде, говорихме с него и ме успокои: Не се страхувай, каза ми, има нещо, приеми го за нормално. Имам чувството, че действително съпругът ми ми помага и затова се справих през тия години. Случвало ми се е понякога толкова трудно да взема решение, не знам към кого да се обърна за съвет, тогава си лягам и на сутринта като стана, вече знам какво да е решението. Сякаш някой ми го е налял през ушите през нощта. Не сънувам Теню и това ми липсва, но имам колежка стоматоложка, която го сънува често и ми разказва сънищата си, като че ли те са послания от него към мен.

Докато беше жив, през последните години Теню беше с брада и ние често го питахме кога ще се обръсне. Отговаряше ни - когато държавата се оправи.

Умря си с брада. Но съм убедена, че умря щастлив, защото живя качествено и ние с децата бяхме до него.