Д-р Диана Фетфова-Митова: Децата искат солети, крокита и шоколади, а това води до анемия

Д-р Диана Иванова Фетфова-Митова е родена през 1959 г. в Петрич. Завършва Медицинска академия - София през 1983 година. След дипломирането си работи три години по разпределение в ХЕИ - Монтана като завеждащ “Хигиена на детската и юношеската възраст”. Там ражда тризнаци. От първото й раждане има момиче, а тризнаците са две момчета и едно момиче. Поради жилищен проблем през 1988 г. многодетното семейство се премества в Благоевград. Тук постъпва на работа в клиничната лаборатория на болницата и специализира клинична лаборатория и имунология. Работила е в лабораториите на “Рубидент” и към здравната служба на ТПК “Рила”. От осем години е съсобственик на лаборатория “Виталаб”, а от четири години работи успоредно и в болница ПУЛС.

- Д-р Фетфова, имали ли сте някога колебания в избора на професия?

- Не, категорично бях избрала медицина. Аз бях добър математик и в един момент малко се колебаех, но баща ми, бог да го прости, навремето казваше: “Най-добре е да станеш лекар, защото никога няма останеш гладен и на улицата”. А и аз съм такъв човек - обичам да помагам на хората. Взимам присърце всичко, даже прекалено много се вживявам. Това ми е лоша черта. Оценявам го, защото съпреживявам всичко, особено пък ако се открие, че млад човек не е добре, не мога да се съвзема с дни. И затова може би се ориентирах към тази специалност, в която нямам пряк контакт с пациентите. Защото ако бях лекуващ лекар, хирург или с каквато и да е друга специалност, сигурно щях досега да съм загинала. Просто съм такъв характер.

- Упражнявате рядка медицинска специалност. Колко са лекарите по клинична лаборатория и имунология в Благоевград?

- Наистина специалността ни е рядка и има дефицит на такива кадри. В Благоевград в момента сме петима. И понеже лабораториите са осем, повечето колеги работим на по две места.

- С какво Ви увлече специалността?

- В тоталитарно време беше разпространено мнението, че тази специалност е втора категория и малко лекари искаха да започнат работа в лабораторията. Но тя е много интересна специалност, защото е съчетание: хем медицина, хем химия. Основното за нея е, че помага на лекарите да поставят диагнозата. На запад лабораторните лекари участват и във визитации, дават мнение, правят се консилиуми и лабораторният лекар е едно основно звено. При нас за съжаление не е точно така.

В Благоевград започнах в клиничната лаборатория на болницата, защото там имаше свободно място, пък и исках по-лека специалност, без дежурства, за да имам повече време за децата. Но през всичките 18 години все си бях в болницата: звъннат - тичам.

- Какво изследвате в лабораторията?

- В извънболничната лаборатория се изследват главно урина и кръв. Основните лабораторни изследвания включват хематология, биохимия, коагулация; а високоспециализираните - хормони, туморни маркери. Макар и по-рядко, се изследва и серология - инфекциозна мононуклеоза, СПИН, херпес зостер, варицела, рубеола. Изследваме и други биологични течности - асцит, ликвор.

Във “Виталаб” е по-разширен диапазонът от изследвания, защото апаратурата ни позволява. Пък и тук тръгнахме по-рано, повече хора ни научиха, имаме повече пациенти. В ПУЛС също се работят доста неща.

- Не всички лаборатории изследват на място биологичния материал, а го изпращат в София.

- Една от причините не навсякъде да се изследва всичко е, че по-редките изследвания не е икономически оправдано да се работят. Ако в месеца по един показател имаме само един пациент, просто не си заслужава да вземеш цяла опаковка реактиви - изтече ли срокът на годност, се изхвърля. Всичко се следи да бъде в срок на годност.

Във “Виталаб” и хормони, и туморни маркери се работят на място, за разлика от други лаборатории, които са един вид като манипулационни - взима се кръвта и се изпраща в София. А пък се знае, че всяко транспортиране на биологичен материал води до промяна в състава му, до промяна в показателите. Разбира се, има изисквания за съхранение и транспорт, които трябва да се спазват.

- Възможни ли са грешки?

- Когато изследванията не се правят на място, има възможност за субективни грешки. Примерно да се обърка и смени една епруветка с друга. Както повечето лаборатории, тук имаме информационна система: на епруветката на всеки пациент се залепва идентификационен номер с бар-код, повечето апарати четат с четец бар-кода и не позволяват, не дават възможност да се сгреши. Пациентът си върви с неговия номер и неговият резултат си отива директно по електронен път в компютъра, откъдето се разпечатва на пациента или той самият може да си го провери в интернет.

- От какво могат да се повлияят резултатите?

- Клиничната лаборатория е много точна специалност. Върху резултата оказват влияние много неща. Аз непрекъснато повтарям на лаборантите колко е важна подготовката на пациента - да дойде на гладно, без да е пил лекарства, кафе и други стимуланти. Някои идват и се молят: “Може ли, ама аз малко съм хапнал”. Понякога пациенти за изследване на профил, когато се взема кръв три пъти в един ден, се молят: “Ама може ли да дойда вместо в 5 часа в 3 часа, защото ще си изпусна автобуса?” Обясняваме им, че трябва да се спази точно времето. Освен това пациентът трябва да е спокоен, да му се обясни предварително - за жалост нямаме възможност винаги - каква е манипулацията, че няма да го заболи, да го предразположиш.

Вече се ползват епруветки, тип затворена система - в тях реактивът и антикоагулантът е дозиран точно за количеството изтеглена кръв и лаборантът трябва добре да ги размеси, за да не се образува пяна, която е повърхностно активна и води до промяна в показателите. След това да се следи: до колко време да се центрофугира, всичко трябва да се спазва точно и стриктно. Изобщо страшно много изисквания, които трябва да бъдат спазени, за да бъде резултатът верен.

- Това е много отговорна дейност.

- Изключително. Защото ако примерно дадеш на човек с нормални показатели патологичен резултат - първо, му сриваш психиката; след това насочваш лекаря по грешен път. Или обратното - ако неглижираш дадеш нормален резултат на болен пациент, можеш да пропуснеш с това да стане и най-фаталното, най-лошото.

- Може ли да се вярва напълно на реактивите и на апаратите, с които изследвате?

- Имунологичният анализатор на фирма “Рош”, който ползваме във “Виталаб”, е съвременен и много точен. Очакваме да получим нов апарат, пак на фирмата ?Рош?, но с много по-широк спектър, повече неща ще изследваме. За реактивите не е най-важно при търг да се избере най-евтиното, както ни караха в държавната болница. При нас, в частната лаборатория, критерият е да бъде добър реактивът, за да дава точен резултат.

В лабораторията непрекъснато контролираш - за точност и възпроизводимост, следиш дали влизаш в приемливия обхват на контролния материал. За целта използваме контролни материали с позната концентрация и виждаме дали работим точно. Всеки ден се контролира абсолютно всеки един показател, включително на урината. Води се тетрадка, имаме контролни карти и определени критерии, с които се съобразяваме за точност, за възпроизводимост. Всички лаборатории участваме в Националната система за външна оценка на качеството и на база на изследвания ни се издава сертификат, който изисква от нас Здравната каса: всеки месец - за биохимичните и хематологичните показатели, а за по-високоспециализираните и по-скъпите изследвания, като хормони и туморни маркери - два пъти годишно.

- Чудя се как сте работили някога, когато ги е нямало апаратите?

- Аз не съм го хванала тоя период. Когато дойдох, вече си имаше техниката. Но преди това колегите са правели и реактивите - имало е химик към лабораторията, който е смесвал разните съставки. Сега вече всичко е в опаковки. Е, има някои реактиви, които ние смесваме, но не е както едно време, когато е било много трудоемко.

- След над 20-годишен стаж по Ваше лично наблюдение променя ли се картината на заболеваемостта?

- Напоследък има тенденция по-често да се изследват по-високоспециализираните показатели. Специално за гушата - ние сме си ендемичен район. Но за съжаление зачестиха и злокачествените заболявания. Много хора вече се изследват профилактично, идват и казват: “Искам туморен маркер за еди-какво си”.

- Чела съм, че за туморите в различните органи има различни маркери. Кои органи най-често се изследват?

- Жените - млечна жлеза, а мъжете - простата. В последната година простатата е включена като профилактичен критерий. На всички мъже на възраст около 50 години пускат простатноспецифичен антиген, за да се хване в началото и да се предприемат адекватни мерки, да не стане късно. По същия начин и с гърдата. Миналата година се бориха да се включи и маркерът за рак на гърдата като задължителен показател за профилактика на жените над една определена възраст, но не се успя. Да се надяваме, че нататък ще стане, защото моите наблюдения са, че напоследък има доста жени с рак на гърдата.

За съжаление маркерът за рак на гърдата не е чак толкова специфичен и се позитивира едва когато процесът е по-напреднал. Освен това се позитивира и при доброкачествени заболявания, примерно мастопатии.

Доста често в последно време идват да си изследват и туморни маркери за черва: те са два - за дебело и за тънко черво. После по честота следват изследванията на туморни маркери за бял дроб, за шийка на матка, за яйчник и за панкреас. Наборът от маркери е доста голям. Не е един, та като си го изследва човек, да прецени, че е добре.

- Гледате под микроскоп кръвта. Много ли е различна тя на различните хора?

- Под микроскоп гледам морфология на клетките от червения и от белия ред. При различните заболявания настъпват различни промени в тях. По морфологията на червените кръвни телца (еритроцитите) мога да се ориентирам за анемия и най-грубо от какъв вид е - дали е желязодефицитна, или не. След това допълнително като се направи изследване на желязо и на желязосвързващ капацитет, картината почти на 100% се изяснява.

При морфологията на клетките от белия ред по кръвна натривка, съчетано с костномозъчна пункция, може да се постави почти на 100% диагноза за определен тип левкоза (злокачествено заболяване). Има и цитохимични, по-тясно специализирани изследвания, които ние тук не правим.

Често ми се е случвало, като погледна пациенти с по-характерни заболявания, да си представям кръвната им картина. Имах пациентка с полицитения (хематологично заболяване с висок хемоглобин, високи левкоцити и високи тромбоцити) и щом я видех, си представях кръвната й картина под микроскоп.

- Наскоро публикуваха едно изследване, според което половината българи въобще не консумират месо. Известно е още, че консумацията на тестени храни води до анемии. Срещат ли се често?

- Напоследък ми прави впечатление, че освен доста възрастни, и много малки деца са с нисък хемоглобин. Явно майките не ги хранят пълноценно, не им дават месце. Детето иска солетки, бекролчета, крокита, хамбургери, шоколади, а това води до анемия - умора, бледост. За хемоглобина нашият професор по клинична лаборатория казва: “Не обяснявайте на пациентите, че трябва да ядат коприва или лапад. С червено винце и месце най-лесно се усвоява желязото”. Имаме и дечица с таласемия, защото тук сме ендемичен район за средиземноморската анемия. Тя доста често се греши с желязодефицитната, тъй като са близки по морфология. Ако е в лека форма, хемоглобинът се движи 110-115. При тази анемия обаче желязото е високо и не бива да се предписва, тъй като се натоварва черният дроб.

- В рамките на дългия Ви стаж постоянни ли са, или се променят референтните стойности (нормата)?

- Променят се. Да вземем например диференциалното броене при кръвната картина: навремето процентът на лимфоцитите беше нормално 40, а сега се измества към по-висока граница - 48-49 се смята за норма. Навремето при холестерола 6,2 mmol/l беше горна граница, а сега пада, даже по СЗО вече е до 5,2-5,1.

Има разлика и за различните региони, страни. Затова е препоръчително за всяка лаборатория да определя свои референтни граници: “от - до”. За целта трябва да се изследва голяма група здрави хора за всеки показател, после да се направи математическа обработка и в крайна сметка да се фиксира референтната граница. Това обаче е не само много трудоемко, но и скъпо, затова се придържаме към вече обявени.

- Има ли значение колко време ще престои урината, преди да се изследва?

- Да. Урината е хипотоничен разтвор, органичният седимент (клетките) бързо се променя и затова трябва да се гледа до втория час. Ако урината стои в чашката на топло - се изпарява и концентрира, по-летливите вещества в нея се променят. Затова максимално до втория час се изследва. За разлика от кръвта, където всичко е така балансирано, че клетките не се променят, въпреки че и там си има изисквания.

Първата оценка на урината е по цвят. От някои пигменти, като билирубин, уробилиноген, тя става тъмна като бира; когато е по-концентрирана - е по-жълта, с по-интензивен цвят; когато е по-разредена - е по-светличка. При безвкусния диабет например е съвсем бистра.

- Кои са най-масовите изследвания?

- Пълна кръвна картина и биохимичните: кръвна захар, мастна обмяна - добър, лош, общ холестерол и триглицериди. Защото при проблемна мастна обмяна се променят съдовете и оттам - високо кръвно налягане. Доста хора имат завишен холестерол, в това число и млади. При общ завишен холестерол добрият е по-нисък, за сметка на лошия. Когато е съвсем леко завишен, имам наблюдения, че с пектин, диети може да се смъкне, но съвсем малко. Нужни са препарати. Виж триглицеридите по-бързо и по-добре се повлияват от диети.

- На разпечатката с изследванията, която давате на пациентите, пише, че получените резултати не са основание за поставяне на диагноза.

- Така е. Поставянето на диагноза е изключително отговорно и само на база на лабораторния резултат не може да се постави. Цялостната картина е комплексна: анамнеза, преглед, лабораторни резултати. Например ако при преглед е установен увеличен черен дроб и се съчетае с раздвижени чернодробни ензими, това вече ти дава пълната картина.

- Имате ли впечатление, че хората сега са по-болни в сравнение с преди 10 или 20 години?

- Разбира се. Така е, защото стресът, напрежението е много по-голямо; храната, въздухът - нищо не е както преди години. Докато ни бяха малки децата, ние сами гледахме да си произвеждаме зеленчуци и плодове, защото не си сигурен в това, което консумираш от пазара. Плодовете и зеленчуците са най-малкото. Готовите храни съдържат един куп консерванти, овкусители и пр., и наистина всичко това води до много лоши резултати - болни хора.

- Имате ли лимит за изследвания от касата?

- Не, лабораторията вече няма лимит. По-скоро джипитата и специалистите са лимитирани - те могат да назначават до еди-колко си пари изследвания. Но на когото му се налага, вече си плаща от джоба и се изследва.

- Кое е най-скъпото изследване?

- Едно изследване за туберкулоза е около 100 лева, но ние не го правим, прави се в София. При нас по-скъпи са само хормоните и туморните маркери - по 14 лв., иначе по-елементарните са евтини - от 2 до 5 лв. Пълна урина е 2 лв. Не са много скъпи, но повечето пациенти си идват с направления.

- Работите на две места. Кога и как си почивате?

- Аз не съм ползвала отпуски вече 8-9 години. Говорехме за дефицит на лабораторни лекари - просто няма кой да ме замести. Лекар трябва да има непрекъснато. Лаборантите са обучени, но като се съмняват в нещо, ми звънят. Те могат да поемат отговорност до определено ниво. Оттам нататък е моя отговорността и аз държа нещата да са стриктни и точни.

- Последва ли Ви в професията някое от децата Ви?

- Не. И четиримата завършиха и вече работят в София. Но никое не се занимава с медицина. Малката дъщеря искаше да кандидатства медицина, обаче трябваха много пари за подготовка. Сега я карам да учи, но тя смята, че е късно - вече е на 26. И наистина е така, 6 години е самото следване на медицина и докато специализираш, стават 10 години учене.

- Рядко се случва да се заченат тризнаци по естествен път. Имате ли в рода си близнаци?

- Моята баба е имала. Аз разбрах, че нося тризнаци в четвъртия месец на бременността в Монтана. Погледнаха ме и казаха, че нося тризнаци. Аз си усещах - все пак е втора бременност, знам горе-долу как вървят нещата. По-тежко ми беше, по-лесно се уморявах, по-едра растях. Може би две седмици съм ревала нонстоп, защото бях 27-годишна, а си е огромна отговорност да гледаш четири деца. Майка ми ми помагаше. Сега гледам, има колички за тризнаци, обаче тогава нямаше. Взехме една двойка и една единичка: майка ми бута единичката, аз - двойката. Тежко беше. Плюс това преживяхме и кризата, когато нямаше сирене, мляко. Молила съм се по опашките: имам малки дечица - тризнаци, моля ви, дайте ми още малко сирене! “Не!” Ще те стъпчат и изобщо на никого не му пука. Но преживяхме всичко. Те станаха много добри деца и се радвам, че хората около мене го признават, така че не съм пристрастна като майка.

- Приучени ли са на труд?

- Да. И не само вкъщи, а и в градината. Имаме ябълкова градина и лозя в Петрич - вървят, копаят, поливат, берат. Аз като майка гледах да не ги карам много да работят, обаче баща им е по-строг и може би това, което са сега, е благодарение на него. Той казваше: “Няма да те е жал, карай ги - може малко по-бавничко, по-трудничко, но да се включват”. Мъжът ми е строителен инженер и малко ме обвинява, че тук не можа да си намери работа, та се занимава със земеделие. Помага и на регистратурата в лабораторията от време на време, а в момента - и в подготовката на новото помещение, където ще преместим лабораторията.