Д-р Ал. Вакашински ме върна от оня свят, оцелявам за втори път, преди 20 г. ми поставиха диагноза: седмица живот

14 април 2010 00:20   6 коментара   59381 прочита
Крум Борисов Василев-Корсо
Крум Борисов Василев-Корсо


Крум Борисов Василев-Корсо

Легендата на благоевградския баскетбол Крум Борисов Василев-Корсо

- Г-н Василев, как се чувствате след всичко преживяно?

- Благодаря, добре! Както виждате, върнах се към нормалния си живот благодарение на професионализма на д-р Александър Вакашински. На него дължа останалите дни от живота си, както и на бързата реакция на целия екип от Спешна помощ. Д-р Вакашински е действал умело, решаващи за връщането ми към живот са били секунди. Той е запазил хладнокръвие и извадил с вилица заседналото парче в гърлото ми. Благодаря и на дежурните лекари в Спешно отделение на болницата и медиците от реанимация, със завеждащ д-р Александър Германов.

Отново се срещам с приятели, но е ужасно досадно всеки да те пита едно и също: “Как се случи?”. Когато се разхождам по улиците и влизам в магазина, хората постоянно ме питат и гледат с учудване, това вече ми тежи. В момента нямам никакви здравословни оплаквания.

- Извинявайте, но този въпрос е неизбежен. Помните ли как се случи?

- На 18 март се бяхме събрали приятели в заведението в Камерната опера. Както съм разговарял и похапвал от шардена /мезе от агнешко/, което е мазно и трябва добре да се дъвче, явно съм погълнал по-голямо парче, което е заседнало в гърлото ми и ме е задушило. Станало е бързо и неочаквано. Както вече казах, събудих се на другия ден в реанимация с тръба в гърлото, без да знам защо съм там. После от медицинския екип и близките си научих за моето “пътешествие” към оня свят. Знаете, че в града ни има поне 5 случая с хора, които умират при задавяне. Аз съм шегаджия по душа и винаги в разговор с приятели съм се шегувал със смъртта, но и винаги съм помагал. Спасил съм 3 човешки живота. В продължение на 25 години бях спасител на морето - на ученически лагери в Созопол, Равда, Бяла, Приморско. Там спасих от удавяне 2 деца и един ръководител, който бе навлязъл навътре и морското течение го бе завъртяло.

В живота си се ръководя от максимата, че трябва да се живее достойно и почтено. От дете съм възпитан в християнските ценности. Израснал съм в кв. “Вароша”, къщата ни се намира точно срещу входа на черквата. И до ден-днешен всяка неделя ходя на черква.

- Живеете втори живот, промени ли се нещо в ежедневието Ви?

- Да, наистина д-р Вакашински ми подари втори живот и смятам да го изживея така хубаво, както първия. Любопитното е, че още преди 20 години имах сериозен здравословен проблем с черния дроб и тогава мой познат доктор, няма да цитирам името му, след като видял рентгеновите снимки, казал пред общи приятели: “Корсо ще умре след една седмица с тази диагноза!”. Оказа се, че това е киста и се излекува. Знаете ли, много по-страшно от смъртта е да мислиш, че ти остават определени дни живот. Така ти духом умираш. И преди случката, и сега съм приемал живота като дар, продължавам да го живея пълноценно.

В продължение на 16 години, до навършването ми на 31-годишна възраст, играех в благоевградския баскетболен отбор. Лекарите сега ми обясниха, че спортът е оказал решаваща роля върху организма ми, това, че съм физически здрав и издръжлив, ми е помогнало да няма тежки последици от изпадането ми в клинична смърт. Сърцето ми е издържало.

И тук искам да се обърна към младите хора: Спортът дава много на човека, тренирайте ежедневно!

Годините, през които съм играл в отбора, са едни от най-хубавите в живота ми, обиколил съм цяла България и много страни по състезания.

Разбира се, много дължа и на моето семейство, и най-вече на съпругата ми, която неизменно през всички години е била до мен и ме е подкрепяла. Семейството дава сигурност в трудни моменти.

- Какво сте работили през годините?

- 25 години бях началник материално-техническо снабдяване към “ВиК” - Благоевград. Ръководих ремонтните дейности по време на Дипломатическия корпус. Сега съм снабдител. След година навършвам пенсионна възраст. Обичам да се разхождам до парк Бачиново, това ме зарежда със сили и енергия, разходката ме успокоява и калява.

И накрая още веднъж искам да изкажа своята огромна благодарност и поклон пред колектива на Спешен център, с ръководител д-р Величка Антова и заместника й д-р Калин Георгиев, както и пред всички, които работят в благоевградската болница.

6 коментара
14 Април 2010 07:33 | Джумаец
Оценка:
0
 (
0
 гласа)

Да си жив и здрав Корсо и когато седнеш на трапезата яж по бавно и направи курбан за себе си и твоите приятели който не са малко,


14 Април 2010 08:11 | приятел
Оценка:
0
 (
0
 гласа)

хей,приятелю не ни плаши ,но всичко е отминало и затова сега по разумно от всичко,е пък ние джумайци сме затова да се подкрепяме!!!


14 Април 2010 09:16 | асен
Оценка:
2
 (
2
 гласа)

Покланяй се всеки ден пред Д-р Вакашински! Само и единствено на него дължиш втория си живот!Никога не го забравяй!!!


14 Април 2010 09:18 | тутурутка
Оценка:
1
 (
1
 гласа)

Корсо , браво на лекаря , но дължиш живота си на шофьора на линейката , който е успял да стигне на място светкавично ! Не го забравяй !!!!!!!


14 Април 2010 09:21 | пена
Оценка:
0
 (
0
 гласа)

Вярно е написаното от " тутурутка" . След 3 минутки , и хайде......!


26 Януари 2011 09:56 | зима е
Оценка:
0
 (
0
 гласа)

мале, мале..... да се чудиш какво е то българското .....




Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар