Д. Пармаков хвърля светлина върху живота и делото на своя родолюбив родственик Тодор Пармаков

Димитър Георгиев Пармаков е роден на 16 април 1929 година в разложкото село Горно Драглище. Завършва гимназия и през 1948-1949 г. учителства там. След това постъпва във военно училище, което завършва с отличен успех.

През 1950-1955 г. е офицер в Българската армия, след което в продължение на десетилетие е инспектор в Околийския народен съвет - гр. Разлог. Професионалната му кариера преминава предимно в сферата на търговията, пет години е миньор в Елешница. Има син и дъщеря, от 1989 г. се занимава с частен бизнес.

Димитър Пармаков има богата обществено-политическа дейност. Пише очерци за заслужили дейци на освободителното движение от Разложкия край.

В продължение на 20 години изследва живота и подвизите на своя именит родственик Тодор Пармаков-Хайдутина.

Тодор Пармаков-Хайдутина е роден през 1834 г. в Горно Драглище, Разложко. 17-годишен отива на гурбет в Беломорието, а през 1852 г. вече е хайдутин. През 1860 г. се включва в дружината на Ильо войвода. Една година по-късно се жени за Катерина Вецова от Разлог. През 1866 г. воюва в армията на Джузепе Гарибалди за освобождението на Италия. Шест години по-късно се включва в дружината на войводата Тодор Банчев от Батак. През 1873 се среща с Георги Раковски, през 1876 по указания на Георги Бенковски участва в подготовката на Априлското въстание. На 25 април вече е в хвърковатата му чета. През май същата година е заловен от турците край родното му село.

През август 1876 е осъден на смърт, но малко след това е амнистиран и освободен и заминава на гурбет във Влашко. През 1877 се включва в редовете на българското опълчение, участва в боевете на Шипка. Като войвода на Горнодраглищката дружина участва в Кресненско-Разложкото въстание, след потушаването му се изселва със семейството си в село Сапарева баня. През 1882 година е назначен за пандурин в Рилския манастир.

В продължение на 15 дни през 1883 г.помага на Захари Стоянов в подготовката на Априлското въстание.

Две години - 1887 и 1888, ловува с княз Фердинанд в Рила.

През 1889 година води научна ескпедиция за изучаване географията, флората и фауната на Рила планина. След срещата му с Иван Вазов през 1891 г. на бял свят излиза пътеписът "Великата рилска пустиня", посветен на него. През двете години, в които ловува с княза, Тодор Пармаков доставя в двореца първите 15 животни от Рила, които дават началото на столичния зоопарк.

От 1889 до 1903 г. участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. През април 1908 се завръща за седмица в родното Горно Драглище.

Тодор Пармаков-Хайдутина умира на 7 октомври 1913 г. в Сапарева баня на 80-годишна възраст.

София е известна с първата зоологическа градина на Балканския полуостров. Началото е поставено със създаването на малък зоопарк в двора на бившия царски дворец през 1888 г.

През 1967 г. е публикувана история на Софийския зоопарк, в която началото му не е посочено. Така повече от век след нейната поява не е известно кой е човекът, поставил нейните основи. За 115- и 120-годишнината от създаването на зоологическата градина са проведени юбилейни тържества. В докладите, изнесени на тези тържества, и в публикуваната история се упоменава, че архивите на зоопарка са изгорели при бомбардировките на София през 1944 г. и не може да се посочи как е поставено нейното начало. Известно е само, че нейният първи обитател бил черен лешояд /картал/, донесен от Рила планина.

Появата на първия зоопарк в парка на бившия царски дворец е един неразчупен повече от век орех, чиито тайни се разкриват при проучването на живота на Тодор Хайдутина. При проследяване на живота му по безспорен начин установих, че той е човекът, доставил първите горски животни в парка на царския дворец като дар на княз Фердинанд за това, че е приел сина му Лазар да живее и учи в двореца. С тези животни Тодор Хайдутина поставил началото на първия зоопарк в България, който послужил като основа за по-нататъшното изграждане и разширение на Софийската зоологическа градина.

Когато издадох биографичната книга за Тодор Хайдутина и тя стана достояние на ръководството на зоологическата градина, бях помолен да напиша кратка история, в която да посоча как е създаден първият зоопарк, която искам да споделя и с вас, земляци:

След потушаване на Разложкото въстание /Баненската буна/ през 1878 г. Тодор Хайдутина /Тодор Павлов Пармаков/ от с. Г. Драглище, Разложко, бил принуден да напусне родния си край. Установил се на работа в Рилския манастир като контрашайка /охрана на манастирските имоти и овчи стада, пуснати на паша по рилските поляни/. Той често ловувал из дебрите на Рила и се очертал като най-добрият ловец в региона.

През 1887 г. на българския престол се възкачил княз Фердинанд, който бил голям любител на природните красоти. Силно го привличал един от най-красивите кътове на Рила - местността Паничище. В тази местност той си построил първия почивен дом - хижа "Скакавица", която освен за почивка използвал и като изходна база за ловуване из планината, богата на дивеч. Естествено било той да потърси някой добър ловец, който да бъде и водач на дружинката му. Казали му, че най-добър измежду ловците в този район бил Тодор Хайдутина. Представили му го и князът веднага го назначил.

На ловните излети князът бил удивен от ловните умения и най-вече от точната стрелба на Тодор. Харесало му и държанието на стария поборник и те се сприятелили. Традиция било след всеки ловен излет князът да урежда във вилата си богата гощавка на ловците, сред които почетно място заемал Хайдутина. На трапезата се водели дълги разговори не само за ловните подвизи, но и за робските времена, за освободителните борби. Впечатлен от историята на своя събеседник, князът предложил на Хайдутина: "Бай Тодоре, ти имаш големи заслуги пред отечеството, на тебе трябва да се помогне с нещо. Дай един от синовете си в двореца да го отгледаме и изучим.

Хайдутина дал съгласието си и изборът се паднал на сина му Лазар. След като синът му бил приет в двореца, Тодор дълго мислил как да се отблагодари на княза за неговия жест. Преценил, че благодарността му трябва да е съобразена с любовта на Фердинанд към планината и нейните обитатели. Така той взел решение полека-лека да пресели представители на дивия рилски свят в двора на царския дворец, та когато князът не разполага с време за излет в планината, да ги гледа в двора си и да им се радва.

За начало Хайдутина избрал да занесе на княза животно, което силно ще го зарадва - това бил черен лешояд, грандиозна горска птица, която обитавала високите планински скали. За залавянето й направил голям железен кафез и когато я занесъл в двореца, князът бил много учуден как тази хищна птица е допуснала да бъде хваната жива и невредима и му благодарил за хубавия подарък.

Така било поставено началото на дворцовия зоопарк. След него Хайдутина подарил още много диви животни на княза - сърна, кошута, елен, див козел и дива коза, див петел и дива кокошка, дива свиня, глиган, лисица, сова, катерица и др. И все пак Хайдутина не бил удовлетворен - липсвало най-голямото и трудно уловимо горско животно - мечката.

Веднъж, скитайки се по планинските дебри, забелязал как от една хралупа мечка избутва навън двете си скоро родени мечета да се стоплят на пролетното слънце и да си поиграят на открито. Започнал ежедневно да ги наблюдава и забелязал, че мечката хуквала нанякъде /очевидно, за да търси храна за рожбите си/ и оставяла мечетата сами. Той издебнал такъв момент, приближил се до залисаните в игра мечета, хванал ги и ги пъхнал в чувала. Занесъл ги на царския зоопарк и така дворът се напълнил с горски животни.

Появата на зоопарка в двореца придал нов облик на новата столица. Зоопаркът бил показван на царските гости като интересен кът за развлечение.

Когато през 1890 г. дворцовият зоопарк се оказал тесен да побере повече горски обитатели, Фердинанд се разпоредил да преместят животните на ново, по-широко място в покрайнините на тогавашна София - срещу сегашния Софийски университет "Св. Климент Охридски". На новото място зоопаркът бил преименуван в зоологическа градина. След преместването и създаването на зоологическата градина обогатяването й с нови животни станало постоянна задача на назначеното й ръководство. В нейната сбирка намират прием повече от 3100 животни от 220 вида. От 1893 г. градината била отворена за посетители три пъти седмично.

Така Тодор Хайдутина оставя дълбоки следи в историята на Софийската зоологическа градина като човека, поставил нейните основи.