Цяла България ни се смее за краха на "Пирин"

Ивайло Викторов Андонов е един от героите през лудото американско лято на 1994 г., които стигнаха до бронзовите медали на световното първенство по футбол. Почетен гражданин на град Остин, САЩ, и на родния Благоевград. Собственик на частната футболна школа "Пирин 2001", която под негово ръководство записа 10-и успешен сезон в историята си.

След разформироването на ПФК "Пирин" Ив. Андонов предложи спасителен вариант за възраждане на футболната марка на областния център на Пиринско с предоставянето на притежаваната от него регистрация под името "Пирин 01".

- Г-н Андонов, каква оценка заслужиха юношеските формации на "Пирин 2001" в отминалите първенства на елитните групи до 17 и 19 г.?

- Двата отбора запазиха мястото си в елита, което не е маловажно. От спортно-техническа гледна точка на по-големите пиша оценка "Добър", а на по-малките "Много добър". За момента и двете гарнитури показват развитие. Нямам предвид само класирането, а отношението към тренировъчния процес през цялата година. Естествено че има момчета, за които преценихме, че няма да могат да се справят на следващото ниво, и вече ги освободихме. 19-годишните участваха в една нелоялна конкуренция, защото, за разлика от нас, съперниците имаха право да използват професионалисти на всякаква възраст от представителните си отбори и в голяма част от мачовете това оказа влияние върху резултатите.

Според мен разрешената квота от 4-ма играчи с такъв статут е прекалено голяма бройка. Надявам се за новия сезон БФС да коригира тази несправедливост. Като цяло обаче мога да направя извода, че тези групи са полезни, и неслучайно настоявах от доста години за сформирането им, за да поставим младите футболисти в истинска конкурентна среда, да се развиват максимално и максимално да са приближени до изискванията на мъжкия футбол, в който им предстои да се влеят.

- Наред със задоволството от представянето на момчетата, очакват ли се задоволителни трансфери на онези, които прескачат възрастовата граница на юношите?

- За онези, които не са наясно, тук е моментът да кажем, че ситуацията в България по отношение на работните места за футболистите и предлагането на пазара е трагична. От един цял набор, който излиза от юношеска възраст всяка година, поне стотина, а може би и двеста, имат потенциал за мъжкия футбол. Те обаче трудно могат да намерят реализация, първо, защото доста професионални клубове бяха разформировани, и второ, поради свития бюджет на останалите. Така остана много-много малко свободно пространство за тези момчета.

Аз се радвам, че по-рано през сезона успяхме да изпратим няколко наши кадри в "Черноморец" /Бургас/, които впоследствие отидоха в "Черноморец" /Поморие/. От есента ще бъде голям късмет да се намери място дори във "В" група. Постепенно първото ниво след професионалното ще придобива все по-голямо значение за реализацията и оцеляването на младите таланти, така както междувпрочем отдавна е на Запад. Нашите играчи трябва да свикват с мисълта, че трябва да минат през ситото на третия ешелон, и в това няма нищо срамно или страшно.

Преди беше лесно, клубовете имаха пари, можеха да инвестират и да изчакат постепенното адаптиране на младите към първия състав. Това време обаче отмина. Затова самите футболисти трябва да преосмислят мнението си и отношението към "В" групите и да отчетат значимостта им в тяхното бъдещо развитие. Това се отнася и за техните родители, разбира се.

- Как се оправя в повсеместната криза "Пирин 2001"?

- На цяла България е интересно как се оправям в тази криза. Аз съм обрал всички луфтове по веригата като разходи. Разполагам със собствен транспорт, инвестирал съм в микробуси, в собствена база, което сега ми помага в това тежко време да нямам разходи, които да не мога да понеса. Момчетата в школата и родителите им също разбират деликатността на момента и нямат особени претенции и помпозни изисквания за кой знае какви обувки, екипи, кой знае какви хотели, в които се налага да спим преди мачовете в отдалечените градове.

Научих се да насочвам паричния поток според приоритетите за деня, мобилни сме в това отношение. Трябва да призная все пак, че и аз понякога не мога да си отговоря на въпроса как издържаме, но явно тази система се оказва стабилна и работеща. Смело мога да кажа, че за една година напред не очаквам сътресения и не ме притеснява нищо.

- Има ли лоялност във футболния бизнес?

- Няма лоялност, и то не само у нас, но и в европейски и световен мащаб. Всичко е въпрос на използване на конюнктурата на момента за собствена облага, по-евтино да минеш и в тази връзка повече да спечелиш. Привидна лоялност съществува при най-големите клубове, в държавите, които са напреднали във футболно отношение. Федерациите им прилагат изискванията на УЕФА и ФИФА да подпомагат по-малките отбори и не допускат ей така да идеш и да си вземеш някой млад играч.

Спазват се задължителните правила за плащане на компенсации на клуба-майка. В България това не се изпълнява. Пожелателно искам да кажа, че е нужна воля движението на кадрите на футболния пазар да не бъде безразборно, да не се взимат деца на килограм и след това да се получават ситуации с изгонването на 10-15 от тях. От всяка една гледна точка това е непрофесионално.

- Печеливша трансферна машина ли е "Пирин 2001"?

- Ние сме една продуктивна школа, която подава и реализира свои кадри над нормалния брой от предвижданията за подобен род футболно предприятие. Печалбата е, че вече натрупахме голям опит - от една страна, в ноу-хау, от друга - потенциалът в бъдеще на нашите юноши, който тепърва ще се реализира. Най-големите ни футболисти са до 21 г. Поради нелоялност и некоректност в плащанията между клубовете имаме невзети солидни поне за нашите потребности суми, например от Мездра, от Сандански, а и от други места.

Но в крайна сметка футболът е толкова дългосрочен като инвестиция и бизнес в големи мащаби, че не можеш да кажеш дали печелиш сега, или какво ще спечелиш на по-късен етап. Въпросът е да си в играта. У нас обаче никой не гледа сериозно на въпроса за дългосрочната инвестиция, не вижда как години-години наливаш не само пари, наливаш отношение, наливаш ноу-хау, наливаш човешки съдби, а когато постигнеш успех, един трансфер например, започват да ти броят стотинките, вместо да се радват и да кажат: А-а-а, ето, ще има още гориво да се зареди в колата, футболната кола, имам предвид. Защото ние не сме перпетуум мобиле.

- Каква помощ е получила школата от градската управа, все пак в нея се обучават децата на Благоевград?

- Казвал съм го неведнъж на всеослушание, най-голямата помощ, която ни е оказвана, е, че никой не ни е пречил. Това не е малко, казвам го без ирония. Аз съм земен човек, разумен, не летя в облаците и не мисля, че някой е длъжен да помага на една идея - било моя, твоя или на някой друг. Когато обаче тази идея се превърне в реалност, когато проектът ти се реализира, тогава трябва отговорните фактори да погледнат по-сериозно на него. Все се надявам, че Благоевград ще покаже в един момент мислене в перпектива, мислене над дребното, мислене, което да ни накара да сме горди от взетото решение и различно от разпространената практика в България на този, на когото му тръгне, да му натискаме главата обратно в блатото.

- Коментарът ти за случилото се с "Пирин"

- Това безспорно е една голяма трагедия за всички нас. Наскоро бях в Сливен за годишнината от победата ни над Германия на мундиала в Щатите. С очите си се уверих, че ни се смее цяла България. Най-често ми задаваха въпроса: Вие там нормални ли сте? Симитли каква община е, Микрево каква община е, Хаджидимово каква община е там да има футбол, а в областния център да няма? Споменаваха тези общини без грам ирония. Виждайки ситуацията, неслучайно се нагърбих с идеята за спасяването на благоевградския футбол.

Наясно съм, че с това си навлякох още повече неприязън отвсякъде, аз я усещам, но не мога да остана безучастен в един такъв момент. Затова предоставих проекта си на вниманието на властимащите в града ни, малко да се замислят и да се запознаят с последиците от тяхната изчаквателна позиция. Частникът затова е частник, защото си носи отговорността. Когато обаче е от полза на обществото, както е случаят с футбола и с моята инициатива, трябва да се погледне сериозно, без значение дали ще се гласува с "да" или с "не".

- Това ли е полезният ход - "Пирин" да тръгне на чисто, от най-ниското стъпало?

- Полезният ход е да се даде подкрепа на работещите и доказващите се, тези, които имат умения в ръководенето на структура, какъвто е един футболен клуб. Хората, които могат да взимат решения и да носят отговорност, които могат да се покажат пред града, без да се срамуват, и да отговарят на неудобни въпроси, и естествено, подкрепени от цялата общественост. Защото варианти има хиляди, извинения - също хиляди.

- Мненията в Благоевград относно твоето предложение да предоставиш лиценза на "Пирин 01" са раздвоени - едни те припознават като спасителя на марката, други те подозират в преследване на лични облаги?

- Вече казах, че не мога да остана безучастен към този проблем и затова реагирах. Още преди 10 години прогнозирах, че ще настъпи този момент. Спасител обаче е силно казано. Аз си имам своята краста и моето хоби, и моето желание да правя нещо. Само че не трябва повече да си режем дървото, футболното дърво, по чиито клони седим всички ние в тази сфера. Не искам това дърво да изчезне. Нека тези, които ме подозират в користни цели, първо да си отговорят сутрин колко дълъг е списъкът от задачи и задачки, които трябва да обслужиш със знание, с внимание, с присъствие и със средства. Като обърнат на втората страница, тогава ще се усетят, че не всеки може да го прави.

"Пирин 2001" е единствената структура, която съществува и поддържа това ниво и под такава форма. Ако се прецени да се подкрепи моя проект, дървото ще бъде по-устойчиво и ще даде повече плодове, бъдете сигурни. Гледам позитивно на нещата.

Мисля, че ако се случат, ще е добре за футбола. Ако предложението ми не бъде прието, продължавам по пътя си. Имам си моята користна цел и тя се нарича "Пирин 2001". Интересно ми е обаче как някои от моите опоненти ще отговарят пред града какви са ги вършили и продължават да ги вършат. В заключение искам да разкажа една история - как разбрах още през 1994 г., че този крах на футбола в Благоевград ще се повтаря циклично.

От моя баща и от други преди моето поколение футболисти знаех, а впоследствие и сам се уверих, че градът ни не е изпратил нито един от големите си играчи, дали здравето си за футбола както подобава. Никой не е получил дори едно цвете. Когато с Михтарски заминавахме за световното първенство в САЩ, пред "Ален мак" имаше стотина фенове, качиха ни в колата, изпратиха ни с благопожелания. За всенародните тържества после всеки знае.

Когато след грандиозното посрещане в София си тръгнахме за вкъщи с Михтарски, се самозаблуждавахме, че някой в родния ни град ще ни срещне. Нямаше нито един човек. Това е Благоевград и неговият футболен имидж. За капак Общинският съвет беше гласувал отрицателно предложението да станем почетни граждани. Приеха го 9 години по-късно. Аз не искам повече да е така в Благоевград.